Граничната ограда и границата на "мародерството"

Граничната ограда и границата на "мародерството"

Строителството на оградата по границата с Турция, предназначена да възпре имигрантска вълна и така да защити сигурността на държавата, затъна в познатите съмнения за злоупотреби с публичен ресурс, хаос в институциите и бягство от отговорност.

Решението за оградата бе взето като крайна мярка, въпреки резервите на Европейския съюз и ООН. Съоръжението трябваше да бъде изградено спешно до края на февруари, преди затоплянето на времето и свързаните с него очаквания за възобновяване на бежанския поток.

Към днешна дата оградата не е готова, разходите по нея скочиха почти двойно, появиха се предположения за нагласени поръчки, а министерствата на отбраната и на вътрешните работи, които отговорят за проекта, си прехвърлят топката кой е виновен.

Съоръжението, планирано да глътне около 5 млн. лв., вече гони 10 млн. лева.

Въпреки споровете, включително и на министерско ниво, каква е реалната стойност на оградата, Министерството на отбраната (МО) подписа договори с избрани от него фирми без конкурс за над 8 млн. лева.

МО решително се съпротивляваше да каже кои са избраните. В крайна сметка стана ясно, че една от компаниите е свързана с БСП, което е и една от причините ГЕРБ да поиска парламентарна комисия да провери проекта.

Макар засега да няма недвусмислени данни за нередности около избора на фирмите, традиционното желание на държавата всичко да мине "тихо-покрито", създаде много съмнения около разпределението на средствата. Включително и предположения, че бежанската криза от края на миналото лято ще бъде използвана от властите като претекст за нагласени поръчки.

Премиерът Пламен Орешарски демонстрира принципност и разпореди да се провери сметката, като дори заплаши с уволнения. Военният министър Ангел Найденов, който е пряко отговорен за строителството, пък гръмко се закани, че ще приема евентуални злоупотреби като "мародерство" и ще упражнява строг контрол, но уточни, че не се интересувал кои точно фирми са избрали подчинените му, "за да не мисли някой, че мога да окажа някакъв натиск или съответно влияние".

Междувременно строителството значително изостава, темата вероятно ще намери място в богатия парламентарен живот, а данъкоплатците ще продължат да плащат за издръжката на "живата" охрана по границата, макар да са наясно че в България нередностите рядко се доказват, а виновните не носят вина.

И докато в обществото бяха нагнетени страх и истерия от бежанците, което стана не без съдействието на политиците, гражданите с основание могат да си зададат въпроса как призваните да защитават сигурността им държавни институции се справят с това.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?