ГРАО не могла да установи уседналостта на кандидатите за президент, но на избирателите успя

Главна дирекция ГРАО, която съставя избирателните списъци, призна, че не е успяла да провери уседналостта от пет години на кандидатите за президент, което ЦИК ѝ възложи. За сметка на това дирекцията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да се произнася по уседналостта на обикновения избирател.

Този извод се наложи от думите на директора на отдел “Методология и контрол” в ГРАО – Нина Симеонова. Тя направи разясненията в понеделник на дискусия, посветена на непълнотите в изборното законодателство, организирана от Института за развитие на публичната среда.

От думите на Симеонова стана ясно, че ГРАО няма необходимата информация, за да направи проверка за уседналост. Въпреки това обаче преди президентските избори Централната избирателна комисия възложи на дирекцията да извърши проверка на кандидатите за държавен глава. След изтичането на законовия срок от ГРАО отговориха на ЦИК и специалистите по изборно право, без да показват писмото, обявиха, че “няма проблем” с нито един от кандидатите.

Четири месеца по-късно стана ясно, че от дирекцията към МРРБ са обяснили в документ как няма възможност да направят проверката.

Според Нина Симеонова ГРАО няма никаква вина за станалите прочути “забранителни” списъци. Тя така и не обясни как точно дирекцията набавя информацията за гражданите, след като не е успяла да я набави за кандидатите за президент.

Парламентът да помисли за преброителни центрове

Законодателят да помисли за регламентиране на преброителни центрове, където бюлетините да се броят пред медиите и обществото. Такава идея лансира зам.-министърът на МВР Веселин Вучков по време на кръглата маса.

Вучков даде пример с вота в Бобошево на миналите избори, където бюлетините бяха броени експериментално пред всички в местното читалище. Отне малко повече време, но нямаше нито една жалба, каза зам.-министърът.

Според него, ако се броят публично бюлетините, няма да може да се контролира вотът по секции.

Обяснявайки, че е против такива мерки, заместник-вътрешният министър Веселин Вучков повдигна и темата за разследване на изборните престъпления със специални разузнавателни средства (СРС). Отбелязвайки, че “не трябва да се допуска използването на СРС за престъпления срещу избирателните права”, Вучков каза, че това е изискване на международните наблюдатели от ОССЕ.

“Да не излезе, че политическото ръководство на МВР ще се окаже жертва на подобни способи”, каза заместникът на Цветанов, настоявайки за дискусия за СРС-та в изборния процес.

Вотът да става по постоянен адрес и не само със знак “Х”

Гласуването да става само по постоянен адрес, поиска директорът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева. Сред предложенията на организацията за промени в Изборния кодекс са още да се върне прекият избор на районни кметове и на кметовете на селищата с население над 150 души.

Да се премахне гласуването само със знак "Х", поискаха още от Института. Според Цонева трябва да се върне старото положение или да се изброят най-малко три знака, с които може да се отбелязва вотът.

ЦИК реши да разсекрети протоколите си, но без яснота как

Редица предложения бяха отправени и към работата на ЦИК. Едно от тях беше да се напише етичен кодекс и правила за избягване на конфликт на интереси на членовете на комисията. Институтът поиска и в Кодекса да се запише, че е задължително произнасянето от ЦИК по сигнали и жалби за нарушения на вота.

На дискусията стана ясно, че ЦИК ще публикува протоколи от заседанията си в интернет.

Има взето решение от комисията, предстои да се изработят правилата, по които ще става това, каза говорителката на ЦИК Ралица Негенцова.

"Трябва да отворите комисията, да обявявате дневния ѝ ред, така че медиите и заинтересованите да могат да присъстват на тях", поиска от Негенцова Цонева.

Негенцова не прие предложението. От думите ѝ не стана ясно дали след като комисията е взела решение да публикува протоколите си, това ще обхване предстоящите частични избори след поредицата касирания.

Негенцова обясни, че “разсекретяването” на протоколите ще отнеме време, защото всеки член на ЦИК щял да чете протокола и да сверява и поправя думите си, преди да бъде публикуван. Пред Mediapool говорителят на ЦИК не обясни защо това се налага, при положение, че след като бъде свалена стенограмата от заседанието, председателят на ЦИК и секретарят я “валидизират” с подписите си.

На дискусията не присъстваха представители на ГЕРБ.