Гръцката сага няма да приключи с референдума

Независимо дали мнозинството от гръцките избиратели в неделя ще кажат "Да" или "Не" на условията на кредиторите по спасителната програма на страната, гръцката драма няма да приключи с това, коментира в петък агенция Блумбърг. Дори ако гърците гласуват за новата програма за строги икономии, предстоят нови вътрешни политически трусове с последващи мъчителни преговори с кредиторите.

Бърз изход от кризата просто няма, защото правилата на ЕС затрудняват подновяването на преговорите за финансова помощ, пише Блумбърг, цитирайки високопоставен служител в германското правителство. Нещата се усложняват и от прогнозите, че резултатът от референдума ще бъде победа за едната или другата страна с малка разлика.

От Брюксел до Берлин тези, които определят политиката, трескаво проучват възможните сценарии, според които вотът е само начало на нова страница в проточилата се драма, а не финал. Ако премиерът Алексис Ципрас и финансовият му министър Янес Варуфакис, които призоваха народа да гласува с "Не" за плана на кредиторите, бъдат бламирани, те обещават още на следващия ден да отлетят за Брюксел, за да подпишат споразумение с кредиторите.

Как обаче ще стане това, след като Варуфакис се зарече, че по-скоро ще си отреже ръката, вместо да капитулира и да подпише едно споразумение, което не преструктурира дълговете на Гърция?

Ако гърците кажат "Да", това може да доведе до падане на правителството, а и самият Варуфакис каза, че в такъв случай няма да остане финансов министър. Ципрас също каза, че в такъв случай може да "хвърли кърпата", т.е. да се оттегли, припомня Блумбърг.

Промяна на режима в Атина?

"Целият странен развой на събитията след обявяването на референдума очевидно накара гръцките партньори от еврозоната да се стремят към промяна на режима в Атина", казва американският експерт Джейкъб Къркгард, цитиран от агенцията. Една "смяна на гарда" в Атина с цел възстановяване на доверието вероятно ще ускори процеса, твърдят няколко германски правителствени служители и депутати.

Но това няма да бъде достатъчно. Припомнят се оценките на МВФ, че Гърция се нуждае от най-малко 36 млрд. евро само от еврозоната през идните 3 г. и облекчени условия за изплащане на дълга. Това фактически означава "признание за провала на спасителната програма", е казал говорителят на гръцкото правителство Габриел Сакеларидис.

Ако Ципрас свика референдума и се оттегли от преговорите с цел да изтръгне повече отстъпки от кредиторите, той просто е сбъркал, казва висш германски представител пред Блумбърг. Големият въпрос е дали Германия, като страна съосновател на ЕС и като най-голям кредитор на Гърция, е готова за гръцкото напускане. Макар да оставя отворена вратата за преговори след референдума, Меркел казва, че "Гърция вече не представлява заплаха да бъдещето на Европа". И добави, че "ние можем спокойно да чакаме" каква помощ ще поискат гърците. "Преодоляването на дълговата криза в Европа изисква време и стоицизъм", сочи тя.

За Гърция обаче времето е лукс, с който тя не разполага, пише изданието, като добавя, че кешовите резерви на гръцките банки вероятно ще свършат в понеделник, т.е. в деня след референдума.

Агенция Ройтрес също описва евентуални сценарии след референдума в Гърция.

Отговор"Да": Правителството пада, трудно се формира временно

Лявото правителство на Гърция открито призовава гърците да гласуват с "Не". Би било политическо самоубийство за Ципрас да прилага програма, която той многократно окачестви като "унизителна" за страната му и на която яростно се противопоставяше. Ципрас ясно заяви, че ще се оттегли в случай, че преобладава гласуването с "Да", казвайки по телевизията тази седмица: "Ако гърците искат да имат унизен министър-председател, има много такива наоколо. Няма да съм аз".

Ако Ципрас подаде оставка, нормално е страната да отиде на предсрочни избори - вероятно през септември. Но като се имат предвид предстоящите по-късно този месец плащания на Атина към международните кредитори, то вероятно президентът ще формира многопартийно служебно правителство на "националното единство", за да продължи преговорите с международните кредитори и да запази Гърция стабилна до провеждането на изборите.

Създаването на такова правителство няма да е лесна задача. Проевропейските партии като центристката "То потами", лявоцентриската ПАСОК и консервативната "Нова демокрация" дадоха знак, че желаят да участват в такова правителство. Но заедно те имат само 106 места в 300-местния парламент.

Това означава, че СИРИЗА и по-малкият ѝ коалиционен партньор - крайнодясната "Независими гърци", ще трябва да подкрепят или да се присъединят към това правителство. Това правителство вероятно ще се ръководи от технократ; бившият министър-председател Костас Караманлис прави редки публични изявления, призовавайки гърците да гласуват с "Да" в неделя, което поражда спекулации, че той може да е кандидат за поста.

Национално правителство на спасението няма да е прецедент в Атина. Последният път Гърция повдигна въпроса за референдум през 2011, когато бившият министър-председател Георгиос Папандреу искаше провеждането му, но беше отстранен власт, а правителство на технократи, подкрепяно от основните партии, го замести до провеждане на избори на следващата година.

Някои представители на СИРИЗА казват, че в случай на гласуване с "Да", самият Ципрас трябва да избере дали да остане и да опита да продължи преговорите с кредиторите при условие, че страната ще произведе избори щом се стабилизира финансово до септември.

Основните фигури в еврозоната открито говорят в подкрепа на гласуване с "Да" на референдума. Канцлерът Ангела Меркел даде знак, че е готова да преговаря по трета спасителна програма с Гърция, макар немски представители да остават скептични дали ще дойде ново правителство и дали ще има договорена трета спасителна програма до 20 юли, когато трябва да бъде направено решаващото плащане към Европейската централна банка.

Гласуване с "Не": Ципхрас побеждава, но не може да управлява и подава оставка

Гръцкото правителство казва, че гласуване с "Не" на референдума ще помогне на гръцката страна в преговорите с кредиторите, което водещите фигури в еврозоната, в това число председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, отричат.

Правителството на Гърция казва, че веднага ще поднови преговорите с кредиторите. Но европейските представители са на мнение, че ще е много трудно да се постигне съгласие по нова спасителна програма, защото гласуване с "Не" ще бъде интерпретирано като отказ от обвързване с кредиторите. Водещите фигури в еврозоната предупреждават, че гласуването с "Не" ще е знак за отхвърляне на еврото и ще затвори вратата за по-нататъшна помощ от кредиторите, оставяйки Гърция в непозната територия и изолирана в рамките на еврозоната.

Гърция вероятно няма да успее да плати огромното си задължение към ЕЦБ на 20 юли и финансовата ѝ криза ще се задълбочи рязко, като банките вероятно няма да отворят. ЕЦБ вероятно ще замрази или изтегли спешното подпомагане на гръцките банки, което ще засили натиска върху Ципрас. Това може да принуди Ципрас да подаде оставка, за да даде път на правителство на националното единство. Държавата може също да избере да въведе паралелна валута или да издава дългови разписки - Ай Оу Ю (I owe you - IOUs) - от англ. език "аз ти/Ви дължа"), за да се закрепи временно, като начало на "Грексит".