Гръцки остров знае формулата на дълголетието

Гръцки остров знае формулата на дълголетието

Мерките за строги икономии няма да унищожат гърците, защото гръцки остров знае каква е формулата на дълголетието.

На 97 години Стаматис Мораитис все още обработва градината си. Отглежда плодове и зеленчуци. Всеки ден пие козе мляко и флискуни, планинския чай от ментови листа. Всеки ден не пропуска и следобедната дрямка. А после се среща с приятели, жилави и кипящи от енергия старчета като него, с които играе на карти.

През 1976 г. Стаматис Мораитис живееше в САЩ, където му поставиха диагноза рак на белите дробове. "Лекарите ми дадоха най-много 9 месеца живот. Но аз все още съм тук. А лекарите ми измряха всичките", разказва той.

Неговото тук се нарича Икария - гръцко островче в Егейско море с население от около 10 хиляди души и с чист въздух, където улиците непрестанно се изкачват и се спускат, а къщите са ниски и бели. Икария е и синя зона, но не заради цвета на морската вода, а защото жителите му с лекота живеят над 100 години.

"Просто забравихме да мрем", шегува се 101-годишна жителка на острова.

А такива сини зони по света са голяма рядкост. Една от тях се намира в провинция Олястра на италианския остров Сардиния. Другите са остров Окинава в Япония, полуостров Никоя в Никарагуа и в град Лома Линда в Калифорния. Терминът "синя зона" за първи път е използван от италианеца Джани Пес и от белгиеца Мишел Булен, когато през 2000 г. изучават дълголетието сред жителите на Олястра. Тогава те използват син маркер, за да обозначат на картата зоните с висока концентрация на столетници.

Олястра е зоната, където мъжете живеят най-дълго и това се дължи на най-малко три фактора  - физическата активност, свързана с пашата на овце, силния наклон на терена и разстоянието между дома и работното място. Не на последно място фактор е и храната, разказва Джани Пес, който е изследовател в факултета по клинична и експериментална медицина в университета в Сасари, в Италия. Според него откритието, че на остров Икария също има висока концентрация на столетници е много важно, защото там начинът на живот е почти идентичен с този в сардинската провинция.

Пес е започнал да проучва острова и неговите столетници през 2008 г. Заедно с двама негови колеги той е прегледал регистрите с ражданията в периода 1900-1920 г. После е проучил и причините за смъртта на хора, родени в този период на 20 век. Накрая е поживял няколко седмици сред жителите на Икария. Така е отрил, че онези, които са над 90 години, са повече от средното за страната, че същевременно възрастните жители на Икария са по-малко депресирани и че броят на засегнатите от деменция сред тях е по-малък.

"Сред причините за смъртността в Икария сърдечносъдовите заболявания са на последно място. Противно на ситуацията в Западна Европа", казва експертът.

Липсата на стрес също е един от факторите, който помага на жителите на Икария да доживеят до 100 години. "Винаги спим следобед", разказва местният лекар Илиас Лериадис. "А и освен това, че времето тече, не ни интересува", допълва той.

Що се касае до храната, на Икария се консумират много риган, мента, розмарин, градински чай, див пелин и копър. Закуската включва козе мляко, чай или кафе, хляб и мед. На обед на трапезата задължително има плодове и зеленчуци, леща и нахут. Вечерята е по-лека -  хляб и отново козе мляко.

Според учените, изследвали жителите на Икария, генетиката почти няма нищо общо с тяхното дълголетие. "В най-добрия случай гените играят 20-25-процентна роля в дълголетието, но сега приключвам ново изследване и то дори показва, че влиянието на ДНК е даже още по-малко", казва Пес.

Така че жителите на Икария показват, че столетието все още си остава въпрос на стил. Стил на живот се има предвид.

По БТА

Споделяне

Още от