Гръцкият капан

Гръцкият капан

Опитите за спасяване на Гърция станаха абсурдно упражнение. Гърция е достатъчно близо до банкрут. Повечето гърци знаят това. Тя никога не може да плати своите дългове, без значение колко споразумения с кредиторите ще бъдат извадени от шапката.

Страната сега се управлява от радикална лява партия с министри, чиито опит в областта на управлението е близко до нулата. Въпреки това техният управленски опит надхвърля дипломатическия им опит, който е под нулата – и си личи. Партията СИРИЗА включва хора, които искат да водят отново гражданската война в Гърция (1946-49 г.) с вярата, че този път комунистите ще триумфират.

Засега основните противници на партията са международните кредитори и разбира се, германците, които искат гърците да представят план, който по някакъв начин балансира финансите им, преди да извадят още кеш – всъщност около 8 млрд. долара – като част от огромна спасителна програма. Работата обаче е там, че СИРИЗА бе избрана именно за да казва, че наложените отвън икономии вече са нанесли достатъчно вреди на Гърция.

Страната, която отчаяно се нуждае от 8-те млрд. долара, се дави в статистическа бъркотия, която представя опустошителна картина на безработица, неизплатени пенсии, млади пенсионери, несърбани данъци, драстични фискални корекции и разбира се, дълг. Отчитайки всичко това, премиерът Алексис Ципрас обяви, че последното предложение на кредиторите е "абсурд" – виждате какво имах предвид за дипломацията. Твърди се, че това негово изказване е причината, поради която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не е отговорил на обаждането на Ципрас през уикенда.

Реалността има такава особеност: да те връща обратно и да те удря в зъбите. Да караш Гърция и Германия да съществуват съвместно във валутен съюз винаги ще е илюзорно упражнение. Техните икономики се разминават, характерите им още повече.

Много гърци очакват най-лошото. Богатите, разбира се, вече са изнесли парите си другаде. Почти всеки има скътани по няколко хиляди евро – 5000 на човек по възможност. Хранилища приемат застраховка срещу грабеж. Обществените болници правят извънредни планове за това как да оперират, когато парите свършат. Над 5 млрд. долара са изтеглени от банкови сметки само през април от фирми и граждани.

Ширят се спекулации, че при липса на сделка за дълга, ще настъпи масово теглене от банките, контрол върху капитала и издаване на дългови разписки (които незабавно ще изгубят 50% от номиналната си стойност, особено ако са украсени с лика на финансовия министър Янис Варуфакис). Малко по-късно следват икономически колапс, брожения и нови избори.

Това звучи ужасно, но не съм сигурен. То ще представлява реалността, а не повтарящото се бягство от нея. Тук нещата са много зле. Но не е ясно колко зле, тъй като не е напълно проверено. Повърхността има свойството да проблясва.

Гръцките спасителни програми дадоха време на други страни в еврозоната – включително Италия, Испания, Португалия и Ирландия – или да сложат ред в къщите си или да се заемат сериозно със задачата. Зараза, която би се пренесла в цялата еврозона, сега е далеч по-малко вероятна. Едно нещо е сигурно: ако се постигне сделка с Гърция, това ще е само прелюдия към следваща криза след няколко месеца.

Кредиторите могат да кажат на СИРИЗА: Имате един век да изплатите дълга си, но сега решавате сами. Закрепете страната, независимо дали в еврозоната или извън нея. Вземете чужди корпорации да сложат парите си в Гърция. Искате да пробвате маршрута на Путин, със схемата "Газпром" и МВФ, направете го. Сега всичко е на ваш гръб – така че намерете начин гърците да повярват отново в Гърция без готовото оправдание, че виновни са Берлин или МВФ или Европейската комисия.

Европейският съюз свърши своята оздравителна работа тук. Няма да има нова гражданска война. Слънцето ще продължи да грее; островите все така ще радват; гърците все така ще кълнат всички форми на власт; те все така ще пушат в във всеки ресторант, нарушавайки закона; ще имат повече пари, отколкото изглежда да имат; масите в евтините таверни все така ще предлагат гледки, които нямат цена. Една гръцка криза не е същото като словашка криза. Животът не е справедлив.

Толкова много грешки бяха направени. Те започнаха със сантименталните илюзии, че люлката на Западната цивилизация е и достатъчно конкурентна икономически, за да се присъедини към еврото. Не беше. Тогава дойдоха всички лесни кредити, отпуснати в епохата, когато възгледът беше, че рискът е престанал да съществува. Неизбежният гръцки взрив бе последван от мерки за икономии, чийто символ беше Германия. Те не предложиха на Гърция позитивна визия за това до какво ще доведат саможертвите. Последвалият гняв създаде СИРИЗА, изборната ѝ победа и разбъркани обещания за нов път напред. Сега всеки е хванат в мрежата на собствените си противоречия.

Повече от същото може да спечели някой и друг месец. Но няма да разреши нищо, изпивайки енергията на Европа и потенциала на Гърция за години напред.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари