Граждани организират митинг в събота за "прекратяване на кремълската информационна агресия в България" и в подкрепа на евроатлантическия избор на страната ни.
Инициативата е на няколко граждани, които са се свързали помежду си в социалните мрежи и зад нея не стоят нито партии, нито държавни институции, информира Димитрин Вичев, един от организаторите, на пресконференция в сряда.
Ето поканата за събитието:
На 21 февруари, събота от 11:00, пред Президентството в София каним на митинг всички граждани, които споделят следните позиции:
1. Незабавно прекратяване на руската информационна агресия в България. Все по-голямата истерия на кремълската пета колона намира публичност дори в националните ни средства за информация. Прокремълската пропаганда агресивно ни залива от печатни и електронни медии, както и чрез изявленията на определени партийни централи и политици.
2. Категорично отстояваме евроатлантическия избор и път на България. Родината ни е и ще бъде лоялен член на Европейския Съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.
3. Изразяваме пълна подкрепа за народа на Украйна, който с цената на много жертви се бори срещу руската военна агресия за европейския си избор и път на развитие. Настояваме ЕС и България да окажат икономическа, политическа и логистична помощ на украинския народ.
Да живее европейска и независима България!"
Вичев обясни, че митингът ще бъде пред президентството и това не е случайно, тъй като президентската институция е символ на държавността и олицетворява единството на нацията.
Събитието е надпартийно, така че партийни отличителни знаци няма да се допускат, предупреждават организаторите.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
41 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Благодарим Ви, г-н Игнате, за просветителската дейност - предоставяте ни много ценни и мъдри мисли на наши възрожденци и държавници. Но те трябва да се изучават в училищата, та да бъдат ограмотени и информирани правилно идните поколения, защото този форум се посещава главно от хора, които са чели тези разсъждения и разбират смисъла им, или от такива, които я чели, я - не чели, но нито искат нито могат да ги осъзнаят, защото са "русофили", а всъщност никакви русофили не са, ами са комунофили, путинофили, ченгета от соц.периода на НРБ или са много заблудени наивници и примитиви...
За русофили 3.
Българинът желае сам да е стопанин на своята малка къща Стефан Стамболов
След подвигите и победите на нашата млада войска при Сливница, Драгоман и Пирот, всичкия свят беше възхитен от нея, всички я хвалиха всички й се чудеха, всички я превъзнасяха. Една неисказвана и неописуема радост, смесена с благородна гордост, усещаше всякой Българин, като четеше в беспристрастната европейска преса заслужените похвали на храбрия, виносливия и юначния Български войник, на младите, смелите и даровитите …
Български капитани, които надмощиха и победиха старите и обстреляните сръбски генерали. Българската войска и нейните подвизи и по¬беди прославиха и направиха почетно и познато Бъл¬гарското име. Тя накара да заговори за нас със симпатия и живи интереси всичкия образован свят, тя изтръгна из устата на нашите заклети неприятели неволни похвали на нашия доблестен народ, тя даде да се разбере, че българския народ може да живее самостоятелен и независим живот, без намесата на разни епитропи и настоятели, че той заслужава по-добра участ и че трябва да са признае Българското Съединение, за което се проля толкова невинна братска кръв. Колкото и да ни е жалко за братоубийствена Сръбско-Българска Война, колкото и да осъждаме нейното избухвание, ние трябва да признаем, че без нея Българското име щеше да гние в тинята на неизвестността, на Българите щяха да гледат като на един полуробски, полудив, страхлив и убит народ, който Россия е освободила, за да го има в ръцете си за свое сляпо и послушно оръдие, за постиганието и попълнението на своите завоевателни планове и цели.Войната избухна и съда Божий реши и доказа съвсем противното. Напуснатата войска от своите в мирно време висши началници, които бяха повикани с едничката цел да се деморализира и раскапе тя, да се разбяга и разпръсне по четиртях краища на България и чрез това да се осуети и направи невъзможна борбата ни за Съединението - тази войска, предводителствувана от своя храбър вожд Александр 1-й и от юначните си Български офицери, сдържа блестящи победи и доби неуведаеми лаври на Българското оръжие и на Българското име. Хитроскроения план на нашите благодетели не сполучи и тогава се издаде знаменития онзи царски приказ, с който се благодареше на руските инструктори за сдържаните в тяхно отсъствие победи от храбрата Българска войска и който имаше за цел да умаловажи значенето на тия победи, да помрачи и хвър¬ли сянка върху Българската слава; с една дума: да подкопае и унищожи доброто впечатление и мнение, което справедливо си бяха съставили за нас всичките честни и правдолюбиви хора. Победите на Българската войска осветиха и укрепиха българското Съединение; пролятата на бойното поле кръв го запечати и свърза с неразривни ни свръзки и всички Велики сили признаха, че вече е невъзможно да се раздели Тракия от България и че е и право, и необходимо те да останат за винаги свързани и съединени. Всички признаха и мълчеливо се съгласиха да приемат станалото Съединение, само една Велика Сила беше в думата си противна на това Съединение и употреби всичките зависящи от нея средства -то да се дискредитира и компрометира... Тая Велика сила беше нашата освободителка! След Цариградската конференция, която призна българския Княз за управител и на Източна Ру¬мелия и формално му я отстъпи да я управлява, спо¬ред благоусмотрението си, руските агенти и кон¬сули, живущи в тия две провинции, почнаха с една дяволска енергия да работят почти открито за свалянието на Българский княз и на вземанието под свое пълноводение Българското Княжество, уголемено с И. Румелия. Подкупите и обещанията, лъжите и измамите бяха техните главни средства. Пари хванаха да се пръскат на ляво и на дясно и шайката на предателите се увеличаваше всекий ден. Руския полковник Сахаров беше на чело на заговора. Той подкупи и придума да влязат в съзаклятието лудия капитан Бендерев, божата кравица майор Груев и безчестното, подлото и подкупното човече капитан Радко Димитриев. Тия български народи се събрали около шишкавия полковник и почнали да турят в из¬пълнение мерзския си и гнъсен план. На уякналата и уголемена България трябваше да се нанесе двоен удар, от който да се разклати тя до основите си и да не може никога да се управи: първо, да се изгони или убие българския държавен глава и второ, да се обезчести и деморализира славната Българска войска. Първата част от адския им план сполучи и се изпълни, но втората - нe може. Щом народа и войската узнаха за станалото гнъсно дело, всички станаха като един човек против предателите, изменниците и клетвопрестъпниците, и храбрите да продават отечеството си заговорщици побягнаха предрешени из столицата, като оставиха на произвола на съдбата своите излъгани и измамени последователи. Княза се завърна в България, гдето народа и войската го посрещнаха и приеха с невиден и нечут до тогава ентусиазъм и безкрайна радост. Чуждата интрига излезе на яве и скритата до тогава зад гър¬ба на предателите Велика сила изскочи на лице и по¬иска отричанието на Александър Батенберг от Бъл¬гарския престол, като заплашваше в противен слу¬чай да окупира България и с това да предизвика Об¬щоевропейска война. Какво стана след това, всекиму е известно. За да спаси България, княза се отказа от престола си и замина, а след малко генерал Каулбарс пристигна да заеме мястото му, като се метаморфозира от дипломатически агент на пълновластен импе¬раторски комисар. Но сметките на смахнатия ге¬нерал не сполучиха: защото всички познаха злите му намерения и с ужаси и с отвръщение се отдалечиха от него. Разочарован и опозорен, побеснял от несполуката си и сърдит на честните Български управители и офицери, треперящ от гнева и яростта на своя монарх, който беше страшно недоволен от поведението му, Каулбарс замина из България разбит — и унищожен, като проклинаше и хулеше всичко Българско, а най-вече правителството и офицерството. Същия този велемъдър мъж днес предлагал и съветвал да се окупира България, нещо, което не се желае от царя, нито се удобрява от умните и далновидни руски дипломати, защото Българската окупация може да има толкова сериозни последствия, които болния мозък на сърдития генерал не е в състояние да схване и проумее. За да оправдае своята несполука, генерал Кау¬лбарс хвърля вината на Българските офицери. Ето тия са те, главните противници на Россия, те не щат да ни слушат и да ни се покоряват; следователно, до като те не се изгонят от най-малкия до най-големия из Българската войска и не се заместят с руски офицери, не чакайте нищо добро от България. Ние се радваме на това самопризнание на цар¬ския пратеник. От него излиза, че против руските завоевателни планове не са само регентите и ми¬нистрите, не са само Малкото и Великото н. съб¬рание, не е само интелигенцията, но са още и офи¬церите и войската, и, току-реч, целия народ - нещо, което генерала е признал в разговора си с редактора на в. „Гражданин", княз Мещерский. Инак и не можеше да бъде: защото Българинът, ако и да е крайно благодарен на Русите за своето освобождение, желае да си остане сам стопанин на своята малка къща, сам да си я пази, нарежда и украшава, според както му стига ума и му се харесва. На другиго той никога и за никакви блага няма да отстъпи това свое неотемлимо природно право. До като това чувство трае у българския народ - а то ще трае вечно - ние сме спокойни за неговата независимост и добро бъдеще, ние не са боиме от никакви заплашвания и заканвания, и обвинения, и вярвам, че България ще живее дълго и честито, на пук на всички чужди генерали, които обичат да сва¬лят болестта от своята болна глава върху здравата глава на своите...
в. „Свобода", бр. 13, 13.12.1886 г. Стефан Стамболов
За русофили 2.
Защо Русия пречи на Съединението? Стефан Стамболов
Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб¬ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (расположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката на руското правителс¬тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност. Всеки здравомислещ человек разсъждава, че …
ако Россия е желаела една силна, съединена и независи¬ма България, тя трябваше освен да се въсползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа съеди¬нението. Нейните доброжелателства за наший на¬род щяха да се покажат пред целий свят, че са искренни, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Россия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал - съедине¬нието. Не искаме да упоменавами тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество. Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр. Интригите на руското правителство отзова¬ха своето зловредно влияние на този род от наша¬та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло¬то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч¬ва из между войската за свалянието на Негово Ви¬сочество, чрез което тези господа искаха да се нап¬равят приятни и услужливи на руското правителс¬тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт¬та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се исплъзва из под краката им. Гнусните замисли на властолюбците се осъ¬ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля¬нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана се повече и повече да си разкрива картата. Всеки, който по-напред предполагаше, че мо¬же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява¬ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз¬вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло¬мати и на царят. Грубите отношения на руския пратеник спря¬мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто¬ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин накара всеки вече един чес¬тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката" и да са позамисли върху ней¬ните благопожелания за наший народ. Настана ве¬че решителний час за нашите ръководящи елемен¬ти, нашата интелигенция да покаже пред света до¬колко наший народ е достоен за свободен индивиду¬ален живот. И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на¬род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате¬риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пеле¬ните на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата. При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя¬ва нашето Отечество, когато нашата независи¬мост и самостоятелност са изложени на опаснос¬ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас! На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи¬мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравственнноста и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген¬ция принадлежи болшинството от нашата инте¬лигенция начело с днешното правителство. Подир това следват личности, които не при¬тежават твърди политически убеждения и на кои¬то е се едно каквото и да бъде управлението в Оте¬чеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по¬нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина. Последний ред обхваща ония хора, които се явя¬ват много пo-активно в полето на политический жи¬вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо¬гат да си постигнат целта, държението (на) власт¬та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе¬зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите. От характеристиката, която дадохми за на¬шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. „Ето и до сега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?" В отговор на това ний ще кажем, че един успе¬шен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в раскриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени по¬литически принципи, а инстинктивно и без всякак¬ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред бля¬съка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на¬ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите пра¬вителства през печата и своите народни предста¬вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под¬дръжка. Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на рус¬кото правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогла¬си, че на мястото на болна Турция трябва да се ос¬нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат ед¬накви с тези на нашия народ. Мислим, прочее, че днешния резултат от на¬шата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българския народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балкан¬ския полуостров.
В. „Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.
Четиво сама за русофили.
Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля¬зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре¬щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска …
сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него¬вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив¬ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга¬рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду¬чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди¬гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра¬ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга¬рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи¬янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България. И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Захари Стоянов
"Стоп на кремълската агресия в България" - алоооо, Кремълската агресия е над Украина? Къде е тук агресията? В МНО във всеки кабинет има агент на ЦРУ. В правителството тече придворен слугинаж на НАТО, е в една такава пропита с американска любов държава като България, къде е "Кремълската агресия"?