Граждани в повече

Заседание на обществения съвет по здравеопазването

Протестите от февруари тази година, освен предсрочни избори, постигната и един страничен ефект, засега с твърде противоречиви резултати – вдъхнаха нов живот на идеята за обществените съвети като панацея за всички болежки на държавното ни управление. Под надслова "цялата власт на гражданите” се започна масово изграждане на обществени съвети или реанимиране на съществуващи такива.

Затова екипът на Mediapool реши да постави във фокуса на публичното внимание работата на тези съвети и да провери наистина ли те дават възможност гражданите да участват в управлението по ефективен и смислен начин.

В специалната ни рубрика "На фокус”* публикувахме репортажи и анализи за работата на обществените съвети към министерствата на енергетиката, екологията, здравеопазването, образованието, отбраната, външните работи, Висшия съдебен съвет, както и специалната парламентарна комисия за промени в Изборния кодекс с участието на граждански организации.

Изводът, който се налага на пръв поглед, е съвсем очакван – че съществуващите обществени съвети по-скоро симулират диалог с гражданите, отколкото са платформа за реалното му осъществяване. Причините за това са най-различни – като започнем от подбора на участниците в съветите, минем през правилата за работата им и стигнем до обществената нагласа, че "всички са маскари” и "от нас (гражданите) нищо не зависи”.

"Новият гражданският съвет бе създаден изцяло конюнктурно. Той не бе плод на някакво осъзнато желание да се поддържа диалог. Самият пленум (целият състав на ВСС) не отчита нужда да се занимава с повдигнатите от гражданския съвет теми. (Освен желание) те нямат и административния капацитет да поддържат диалога", коментира пред Mediapool Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. (БИПИ е член на обществения съвет и една от най-критичните към работата на ВСС неправителствени организации.) Същото в една или друга степен може да се каже и за останалите обществени съвети. Впечатлението е за "говорилни”, които имитират дейност, но са обречено неефективни. Тома Белев от коалицията "За да остане природа в България" определи обществения съвет към МОСВ като "един грешен съвет, който имитира обществени консултации" и отказа да участва в него.

Най-гротескна обаче е картината в парламента, който "се отвори” за граждански предложения за промени в Изборния кодекс. От материалите, които публикувахме, ясно се вижда намерението на управляващите да използват завишената гражданска активност по темата, за да симулират диалог с обществото от една страна и да бавят топката, докато договорят задкулисно обслужващи статуквото промени в изборния закон. В заседанията на комисиите може да участва всеки и да направи каквито си иска предложения. Пред Mediapool депутати, отказали да бъдат поименно цитирани, казват:

“Няма как да включваме в изборен закон откровени глупости – първо ще станем за посмешище, второ вече така или иначе приличаме на психиатрия”.

В подобен тон се изказа и Мая Манолова от БСП, която оглавява двата помощни органа – по изработване на Изборния кодекс и ресорната комисия, която трябва да поддържа връзките между народните представители и гражданското общество: “Обсъжданията с граждани имат и терапевтичен характер – хем те не се чувстват изолирани от изработването на Изборния кодекс, хем получаваме всевъзможни предложения, някои доста екзотични и взаимноизключващи се, но други са ни много полезни и аз съм склонна да ги приема”.

По неофициална информация от парламентаристи поне 90% от събраните по този начин граждански предложения няма да бъдат включени в Изборния кодекс, а останалите 10 на сто ще отпаднат при окончателното му писане.

В коментарите на читателите на Mediapool ясно личи скептичното отношение към обществените съвети като изразител и защитник на интересите на гражданите в процеса на взимане на институционалните решения: "Кой вярва, на този граждански контрол? Кой влиза в него? Тия граждански истории ги измислиха за да заблуждават баба Пена от село.”; "Обществени съвети" - пълна пародия!"

Има и коментари, които ясно посочват начините обществените съвети да се превърнат в работещи формати за диалог между гражданите и институциите: "Трябва да е абсолютно ясно по какви критерии се подбират хората, не може просто всеки да иска да участва”. "Пълни и подробни доклади от всяко министерство за състоянието на управляваните от тях ресори. Обществени поръчки, конкурси, кадри, проекти, програми... всичко на масата!"

Резултатите от анкетата ни по темата за ползата от обществените съвети също потвърждават тези наблюдения – близо 64% от гласуваните смятат, че така властта само имитира диалог чрез безсмислени говорилни, често с участието на подставени, случайни и некомпетентни лица. 23% са на мнение, че обществените съвети не са излишни, но са необходими и по-активни форми на граждански натиск, за да бъде управлението прозрачно, законно и в обществен интерес. В допълнение, голяма част от нашите читатели са на мнение, че за да се решат основните обществени проблеми ("корупция, мафия, монополи, олигарси, зависими медии, недостатъчно ефективна система на правораздаване и недостатъчно справедлива държава", както бяха идентифицирани от президента), са необходими предсрочни избори (44.35 %) и дълбоки реформи (33.35 %).

Екипът на Mediapool ще продължи да следи работата на обществените съвети и другите форми на диалог между гражданите и институциите. Ще публикуваме още мнения на експерти, както и предложения за възможните начини работата на обществените съвети да бъде по-ефективна и наистина в интерес на обществото.

Ако вие имате опит от участие в подобни формати, очакваме да го споделите с нас. Защото ясно е, че отвъд протестите и изборите, съществува едно широко поле за гражданско участие в управлението, което обаче пренебрегвано, защото изисква време, упоритост, знания и себеотдаване. На този етап изглежда безсмислено гражданите да инвестират толкова усилие в симулативни дейности като обществените съвети. Но в дългосрочен план осъзнаването на нуждата от трайно, последователно и целенасочено усилие от страна на гражданите за участие в управлението е неотменна част от опита за устойчива промяна в управленския модел на страната.

* Проектът "Ефективни форми на гражданското участие в процеса на взимане на решения и контрол върху управлението”  се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

_____________________

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
На фокус
                               
Проектът "Ефективни форми на гражданското участие в процеса на взимане на решения и контрол върху управлението" има за цел да фокусира вниманието върху обществените съвети като форма на гражданско участие в управлението.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟На фокус“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Ако сте гражданска организация и участвате в обществен съвет, имате преки впечатления и предложения, които искате да споделите, свържете се с нас тук.
Още от На фокус