Гражданите имат думата на Балканите

В началото те бяха само седем.

"Приятел ме помоли да го откарам с колата ми до парламента. Искахме гласът ни да се чуе, поне веднъж", спомня си Златко Абаспахич.

Тези седем души имаха един и същ проблем. Не можеха да впишат новородените си деца в регистрите, тъй като парламентът не можеше да приеме закона за ЕГН. Така започна Революцията на бебетата, която преживя Босна това лято.

"Въоръжени" с бебешки колички, с барабани и със свирки, протестиращите се изправиха срещу политиците. Заради регистрирането на новородените, но също и заради най-различни проблеми, като липсата на финансови средства за университетите

или главозамайващите заплати на депутатите.

"За първи път за 20 години хората дават воля на недоволството си", казва Алдин Арнаутович, който също беше сред първите демонстранти.

Този род протестни движения са на мода. В Хърватия, в Румъния, в Македония се състояха спонтанни демонстрации. В Словения един премиер, един опозиционен лидер и един кмет бяха принудени да подадат оставка през зимата.

В България правителството и един кмет се оттеглиха през пролетта, но от тогава нови протести избухнаха в страната и техните мащаби превишават мащабите на всички други протестни движения на Балканите.

От близо два месеца хиляди хора са на улиците около парламента в София, за да настояват за нови избори.

Депутатите излязоха във ваканция, сякаш нищо не се случваше, но протестите продължават. Под жежкото залязващо слънце, въздухът около опустелия български парламент остава пропит от звука на свирките на протестиращите.

"Приятна ваканция!", пише на един от протестните транспаранти.

"Месец август няма да ви спаси", допълва друг.

Мотивите, които подтикват хората да излизат по улиците, са винаги местни. За кратък миг скандали или хора са в центъра на вниманието, но много бързо протестът се разраства. Бунтът се развихря и хората очакват повече от него.

Протестните движения може и да са на местно ниво, но имат и много общо. Сърджа Попович, който стана известен по време на народния бунт, принудил в Сърбия Слободан Милошевич да подаде оставка, дава сега съвети на сходните протестни движения.

Той говори за властта на народа.

"Тези протестни движения, подобно на протестите в Турция и в Бразилия показват, че доминиращите политически движения загубиха легитимността си и че обикновените хора с творческо мислене могат да станат важни играчи", казва той.

Легитимността на установената политическа класа се оспорва навсякъде на Балканите. Корупционните скандали и политическия цинизъм подкопават доверието.

Предизборните обещания са всеизвестни шеги. И всяка страна си има своите политици, които въпреки че са прекалено компрометирани от скандали, продължават да се вкопчват във властта.

Но какво се опитват да постигнат демонстрантите? Нещата са ясни. Активистите очакват повече прозрачност и отговорно поведение от страна на политиците. Те настояват за конкретни резултати в замяна на данъците, които плащат и преди всичко за уважение. Защото политиците са тук заради гражданите, а не обратното.

Но рядко протестиращите имат конкретна програма. Те са обединени от отхвърлянето на доминиращите политически практики.

Докато демонстрантите критикуват цялата политическа номенклатура, съществува единство. Политическите партии, които се опитват да се присламчат към протестиращите, са прогонвани с хули.

"Не сме тук, за да заменим настоящото управление със следващото", гласи популярен лозунг.

Нито един лидер не се открои обаче от тези протестни движения. Всеки, който се опита да се представи за лидер, бързо падна от пиедестала. Лицата, отговорни за организирането на протестите, се опитват да избягат колкото се може по-бързо от евентуалното възлагане на ролята на говорители, за да не бъдат бързо охулени от останалите протестиращи. Всеки протестиращ в действителност може да излезе напред и да представи своята собствена визия.

Тази липса на лидери и на програма е едновременно силата и слабостта на протестните движения. Тя позволява на протестните движения да обединяват големи разнородни групи, но означава, че никой не излиза напред, за да извърши истински реформи.

Официалната опозиция е също толкова подозрителна, колкото и правителството.

Множество малки партии се създават, но не успяват да породят доверие. Има опасност следователно изборите да изгубят основното си значение на двигател на промяната.

В България според някои допитвания близо половината от населението подкрепя протестиращите. Човек е склонен да заключи, че това е същата тази половина от населението, която обикновено не ходи да гласува. Отвращението и недоверието са толкова дълбоко вкоренени, че политиката е смятана за проблем, а не за решение.

Правителствата се опитват следователно да оцелеят сред бурята. В Словения премиерът Янез Янша се задържа на власт повече от месец, докато всички бяха единодушни, че с кариерата му е свършено. В Босна парламентът си отпусна ваканция с надеждата, че протестите ще приключат.

В България премиер Пламен Орешарски не иска все още да чуе за нови избори. Избирайки ту отрицанието, ту прилагането на популистки мерки, като увеличаването на пенсиите и на семейните надбавки, той се опитва да успокои напрежението.

Без конкретни цели е трудно да разберем дали вълната на протестното недоволство беше успех. Но може би тя вече даде резултати.

"Поне прокудихме апатията и показахме, че можем да постигнем нещо заедно", казва Арнаутович от Сараево.

"Въпреки че нашето движение се разпада сега, от него могат да се зародят нови групи", допълва той.

КАНВАС, белградски център за ненасилствени действия и стратегии, се специализира в теорията на народната власт. Той публикува книги, организира конференции и дава съвети на протестните движения. Неговият основател Сърджа Попович вижда в настоящата протестна вълна, която връхлита Балканите, тясна връзка със случващото се в Бразилия и Турция.

"Гражданите се учат да напомнят на политиците техните отговорности", казва той.

Взаимодействие с тези политици ще бъде необходимо. Но дали протестиращите имат ясна визия за това и могат ли да наложат дисциплина? От своя страна могат ли политиците да се разберат относно общи ценности с протестиращите или ги смятат

само за предатели и терористи, за каквито ги смята например турският премиер Реджеп Тайип Ердоган?

В това отношение словенският бунт изглежда за момента най-успешен. Корумпираните политици изчезнаха от сцената, докато новото правителство осъзнава, че работи под строгия надзор на населението.

Идните месеци ще покажат дали протестите в другите страни на Балканите ще дадат подобен резултат.

По БТА