Гражданите вече може да съдят енергото за неудобства при спрян ток

ВКС допуска претендирането за неимуществени вреди от неизпълнение на договор

Гражданите вече може да съдят енергото за неудобства при спрян ток

Гражданите имат право да съдят енергоразпределителните дружества за причинени неимуществени вреди, ако токът е бил спрян в нарушение на общите условия към договорите за доставка, реши с тълкувателно решение Върховния касационен съд, цитирано от сайта "Правен свят".

 

То развързва ръцете на всички съдилища в страната да присъждат обезщетения не само за нанесени преки вреди като повредени електроуреди, но и заради причинено неудобство на хората от прекратеното електрозахранване. Поводът за тълкувателното решение е практиката на съдилищата по договори за електроснабдяване, които досега най-често отхвърляха претенциите на гражданите срещу ЕРП-тата.

 

В общия случай разпределителните дружества са задължени да осигурят втори източник на електричество, ако не успеят до 24 часа да отстранят повреда.

 

Освен това са задължени да поддържат непрекъснатостта и качеството на тока, да уведомяват най-късно 48 часа предварително, ако ще го спират, да реагират на повреди в срок от 2 часа в градовете и до 4 в селата. Ако не успеят да отстранят повредата до 8 часа, да съобщят по медиите за невъзможността. ЕРП-тата трябва да правят проверки в срок до 3 работни дни, след като бъдат уведомени за отклонения в качеството на електрическата енергия.

 

В мотивите си тълкувателно решение на ВКС обаче отива и по-далеч от повода, който е доставката на ток.

 

Според ВКС съдилищата по принцип са длъжни да разглежда искове за неимуществени вреди и да присъждат такива, ако са настъпили заради неизпълнение на договор. Досега българските съдилища присъждаха единствено обезщетения при доказани имуществени вреди и пропуснати ползи.

 

В тълкувателното решение се казва, че то е разширено заради липсата на законова уредба в случай, при които има вреда от неизпълнението или неточното изпълнение) на договорни задължения.

 

"Когато неимуществените вреди са причинени от деликт (непозволено увреждане, което подлежи на обезщетяване без значение наказателните и административните последици за извършителя - бел.ред.), на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 от Закона за задълженията и договорите", се казва в мотивите на върховните магистрати.

 

Въпросната разпоредба от закона прокламира, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това включва и неимуществените вреди. ВКС допълва, че деликтната отговорност е по-строга от договорната.

Споделяне
Още от България