Гражданската колегия на ВКС отказа да сезира КС за царските имоти

Резиденцията Царска Бистрица на Боровец

Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отказа да сезира Конституционния съд (КС) за царските имоти. Предложението за това беше на тричленния състав, който разглежда делото "Царска Бистрица".

Преди две седмици съставът с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Розинела Янчева, спря последното висящо дело за царските имоти пред ВКС, за да бъде сезиран КС. Искането беше конституционните съдии да се произнесат каква е правната характеристика и последиците от собственото им решение 4 юни 1998 г., с което обявиха за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ) от 1947 г.

На заседание на Общото събрание на Гражданската колегия в сряда "за" предложението са гласували 18 съдии, а "против" - 21, съобщи Lex.bg.

Те са обсъдили и второ предложение на Соколова, Калинова и Янчева да бъде поискано принципно тълкуване от Конституционния съд за това допустимо ли е тричленен състав на ВКС да поиска тълкуване на разпоредба от Конституцията, когато това е необходимо за разрешаването на конкретен правен спор. То също не е било прието от мнозинството в колегията, като "за" са гласували 15 съдии, а "против" - 24.

Това предложение на състава не е случайно, тъй като досега КС винаги е приемал, че състави на върховните съдилища могат да го сезират само с искания за обявяване на противоконституционност на закон, а не и с такива за тълкуване на Конституцията.

Тепърва предстои съставът, разглеждащ делото за Царска Бистрица да реши дали все пак да не опита сам да се обърне към КС или ще отмени определението си, с което спря делото и сам ще тълкува какви са правните последици от отмяната на закона от 1947 г.

Именно за това какви са последиците от отмяната на този закон, с който през 1947 г. юридически, а не фактически (това става по-рано), са одържавени царските имоти, е един от основните спорове по делата за бившите дворци днес.

Адвокатите на държавата твърдят, че обявяването на ЗОДСИСБЦ за противоконституционен, няма практическо значение, тъй като решението на КС няма обратна сила, нито реституционен характер.

Адвокатите на Симеон Сакскобуррготски и сестра му Мария Луиза Хробок застъпват позицията, че решението на КС има конститутивен ефект и правовъзстановително действие. Това означава, че самото решение на КС има пряк реституционен ефект и възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемането на закона за отнемане на имотите на бившите царе. Т.е. след произнасянето на КС през 1998 г. техните наследници са собственици на имуществото, предмет на отнемане със закона от 1947 г.

За да обосноват тезата си, те стъпват на единственият акт, с който Конституционният съд е разяснявал какви са последиците от собствените му решения - Решение № 22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. №25/95 г. В него КС прие, че при отмяна на закон като противоконституционен се възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемането му.

Споделяне

Още от България