Гражданската конфискация - поредният сблъсък на здравите сили със здравия разум

Няколко месеца след зрелищните полицейски акции с екзотични имена почти всички "килъри", "медузи" и "безделници" са на свобода. "Абсолютният престъпник" Николай Цонев вече е оправдан, а главата на "октопода" е с мерак за държавен глава.

Очакваното банализиране на пропагандния водевил безпощадно ясно показа къде е "заровено кучето". Явно провалът на държавата срещу мутрите се корени в

неспособността на прокуратурата да доказва в съда

"разкритите" от МВР престъпления. Като неволни участници в сапунен сериал споделяме този провал вече 20 години, въпреки че прокурорите в България са най-много "на глава от населението" в Европейския съюз, а заплатите им са от най-високите в публичния сектор.

При сблъсъка с тази сурова реалност, която вещае провал на "знакови" дела, помпащи рейтинга на правителството, държавата има един полезен ход – реформа на прокуратурата, целяща повече престъпници по-бързо да бъдат наказвани.

Тя обаче изисква усилия, време и тежък конфликт с "колегите прокурори". Попаднали и "еволюирали" в съдебната система по неведоми пътища в мътилката на прехода, много от тях не биха издържали на завишени обществени очаквания и професионални изисквания. Затова

както при местене на гробове, помощ отвътре не се очаква

Знаейки това, държавата в лицето на правосъдния министър Попова ни спретна нещо чевръсто и лесно. Реши да наказва хора без присъда, без доказана вина и съпричастност към престъпления. Това предвижда четвъртият законопроект за отнемане на престъпно и незаконно придобито имущество, наречен на своя идеолог "Закон Попова".

Той цели поголовна национализация на имущество, придобито от, чрез или във връзка с престъпна и незаконна дейност. На конфискация подлежи всяко имущество на стойност над 60 хил.лв., средствата за чието придобиване не могат да бъдат доказани със съответни документи.

Така, ако през последните 20 години сборът от вашите разходи – спестявания, придобити движими и недвижими вещи, средства за издръжка на семейството, за лечение, пътуване в чужбина и т.н., превишава с 60 хиляди лева доказаните ви приходи, вие се нареждате до мутри, сводници и трафиканти - като мишени на министър Попова.

Разликата между вас и бандитите е само в това, че сте по-лесни за сразяване и по-полезни за статистиката. С подобна статистика през последните години МВР и прокуратурата отчетоха скок на разкритите престъпления -  на гърба на стотици младежи, осъдени за цигара марихуана.

Сега си представете, че вашият работодател ви принуждава да получавате част от заплатата си на ръка – без документ. Децата ви, живеещи в чужбина, ви оставят през лятото и по Коледа 1000 – 2000 евро, за които също нямате доказателства.

Така за 20 години неусетно и безследно ще "натрупате" стотина хиляди лева. Ако не се насилвате да ги изядете и изпиете, а ги вложите в икономическия оборот, в банки, акции и имоти, европейска България ще ви разкулачи, както

димитровска България направи това с бащите и дедите ни през 1946 г.

Нещо повече, законът "Попова" ни вменява революционна бдителност и към чуждата собственост. Ако не я проявим и купим нещо от лице, заподозряно в престъпна дейност, покупката ни може да бъде конфискувана. Според данни на Центъра за либерални стратегии над 1 100 000 души и около 200 000 семейства са потенциални жертви на законопроекта.

Това е значителна част от трудоспособното, активно население. На тези факти министър Попова противопостави злополучно интервю по БНТ. Тезите ѝ бяха очевидно неразбираеми за самата нея. Хаосът от думи обаче излъчи тревожно признание.

Новият закон е оръжие за масово поразяване, но едни мъдри и справедливи водачи ще го насочват само към когото трябва. Пред в. "Торнадо" Попова също гарантира, че законът ще се прилага само срещу лошите. Непосилната лекота, с която настоящ министър и бивш прокурор

обеща, че законът ще бъде прилаган избирателно

е по-опасна дори от безумието на закона. В правовата държава законът се прилага еднакво спрямо всички. Гаранциите срещу злоупотреба са заложени в самия закон, а не в заклинанията на създателите му. Законът е добър не заради надеждата, че ще бъде прилаган от добри хора, а заради вярата, че никой не може да ни навреди с него.

В противен случай ни грози участта на д-р Франкенщайн.

Мотивите на закона "Попова" звучат познато на изкусените от историята - "възстановяване на справедливостта", "наказване на престъпното и неоснователно обогатяване", "възстановяване на доверието в държавата". На фона на възродената пролетарска риторика обаче се прокрадва и нещо ново, декадентско. В мотивите национализацията се определя като антикризисна мярка.

Това разбиране може да стане гръбнак на нова икономическа политика, при която България противопоставя на цикличните световни кризи свой цикъл – национализация, приватизация и пак национализация.

Разликата е, че цикличността на световните кризи е спираловидна и след края им икономиката дръпва нагоре. Нашият цикъл е затворен. Това е порочният български кръг, който води до

икономическа, морална и социална циклофрения

Точно тя обяснява носталгията на десния ни премиер по времето на Тато и достиженията на социалистическото строителство. За някои кръгът символизира съвършенство. Съвършенството обаче има и друго лице – завършеност, липса на перспектива. Кръгът е и знак за логическа неспособност да определим нещо, като се разграничим от него.

Въртейки се в кръг до затъпяване, забравяме къде сме се запътили и защо изобщо вървим. Световъртежът ражда сюрреалистични видения като в калейдоскоп. Бившият цар ни става премиер, а после е сменен от своя телохранител.

Не с преврат, а с честни и свободни избори. После президентът, който олицетворява единството на нацията, прави партия – т.е. организира част от хората, която разделя от останалия народ. Самият президент е шизофренно раздвоен - с две лица и две имена – официално и агентурно.

За сметка на президентската двойственост върху парламента, който съществува, за да сблъсква различия - думи, мнения и идеи, пише "Съединението прави силата". Векуващият надпис логически и исторически отрича парламентарната демокрация, която прави силата не чрез съединение, а чрез партийно противоборство на възгледи и интереси.

Там, на парламентарната арена, предстои

поредният български сблъсък на здравите сили със здравия разум

Залогът е нашата свобода, защото именно частната собственост освобождава икономически човека от държавата и го прави гражданин. Затова в старите демокрации собствеността е "свещена и неприкосновена", а у нас незаконна до доказване на противното.

*Статията е публикувана във вестник "Дневник"

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?