"Гражданската отговорност" може да стане 1000 лв.

Ситуацията в сектора върви към задънена улица

Асоциацията на българските застрахователи, начело със Светла Несторова, даде пресконференция по проблема. Снимка: БГНЕС

Ситуацията със застраховката "Гражданска отговорност" може да излезе извън контрол. Застрахователите заплашват, че ако властта спешно не вземе мерки, полиците ще скочат до 1000 лв. и няма кой да ги плаща.

В същото време, премиерът Бойко Борисов нареди в неделя ГЕРБ да не гласува единственото предложение до момента за предотвратяване на кризата – въвеждане на лимити на обезщетенията за "болки и страдания" при смърт на пътя. Така, към момента решение на проблема не се очертава.

До кризата се стигна след тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни тази година, което разшири сериозно кръга на увредените лица, имащи право да търсят обезщетение от застрахователите заради емоционални болки и страдания при смърт на пътя на техен близък. Досега компенсации за неимуществени щети се полагаха само на семейството – съпруг, съпруга, деца или родители, а според решението по изключение вече е възможно обезщетение да търсят също братя, сестри, баби, дядовци, внуци и всеки, който докаже трайна емоционална връзка с починалия.

Застрахователите трябва да намерят над 1 млрд. лв.

По сметки на Асоциацията на българските застрахователи в резултат от решението секторът може да се наложи да плати допълнителни неимуществени щети между 800 млн. лв. и 1.3 млрд. лв. в зависимост от размера на присъденото обезщетение. Това е сумата, която може да се наложи да бъде платена само въз основа на смъртните случаи през последните пет години, за които давността още не е изтекла – около 3500 загинали.

"По-актуалните ни изчисления сочат, че допълнителните разходи ще са по-скоро над 1 млрд. лв. предвид размера на обезщетенията, които се присъждат, защото са налице първите дела, по които вече има решения", коментира председателят на АБЗ и изпълнителен директор на "Булстрад Живот" Светла Несторова на извънредна пресконференция в понеделник.

Тя изнесе данни, че само в периода края на юли – 31 август тази година в Софийския градски съд са регистрирани 529 дела по "Гражданска отговорност", което е с около 300 повече в сравнение със същия период на миналата година. Според Несторова голяма част от новите дела са по стари смъртни случаи, за които в момента търсят обезщетение представители на по-широкия роднински кръг като баби, чичовци и дори лица, съжителствали със загиналия.

"По един от случаите имаме 11 претендента, които твърдят, че имат емоционална връзка с починалия", заяви шефът на ДЗИ Коста Чолаков. Несторова изброи, че в първите съдебни решения се присъждат сериозни по размер обезщетения – например 50 000 лв. за непълнолетното братче на жертва на пътя, 60 000 лв. за баба на друг загинал, две обезщетения по 70 000 лв. за брат и сестра на друг убит на пътя българин.

У нас компенсации се плащат предимно за "болки и страдания"

По думите на Светла Несторова у нас ситуацията с обезщетенията е силно изкривена в сравнение с ЕС, защото почти половината от всички платени щети по "Гражданска отговорност" са за обезщетения за "болки и страдания". "На фона на всичко, което се случва по нашите пътища, има към 700 смъртни случая на година, като неимуществените вреди по тях съставляват половината от плащанията по "Гражданска отговорност", твърди Несторова. В ЕС основните плащания отиват за покриване на имуществени вреди – за компенсация на загуба на доход в семейството, за образование и издръжка на децата, за медицински разходи, а в някои страни са забранени неимуществени обезщетения за смърт на пътя, защото се считат за неморални, обясни Несторова. По думите ѝ неслучайно българското законодателство в момента забранява за деца да се сключва застраховка "Живот", за да няма злоупотреби с детския живот.

АБЗ изнесе статистика, че средното обезщетение за "болки и страдания" на наследник у нас през 2017 г. достига 118 000 лв. През 2016 г. е било към 89 000 лв., а през 2015 г. - 102 750 лв.

Коста Чолаков от ДЗИ изнесе данни, че в неговата компания вече има заведени претенции за 200 000 лв. компенсация за баба на загинал, 90 000 лв. за чичо, 150 000 – 200 000 лв. пък масово се претендират за братя и сестри. "Според законодателството ние още на ниво претенции сме длъжни да заделим съответните резерви. Тоест, индустрията вече понася финансовия удар от това решение", каза Чолаков.

Недоволство срещу въвеждането на лимити

Като временна мярка за предотвратяване на криза в сектора и фалити на застрахователи от асоциацията предлагат въвеждане на лимити на обезщетенията за неимуещствени щети, докато се създаде методика за изчисление на всички видове обезщетения при смърт.

Подобно предложение за изменение на Кодекса за застраховането внесе шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. То предвижда лимит от 20 000 лв. при смърт на съпруг/а, дете или родител на загинал на пътя, по 15 000 лв. за брат или сестра и по 5000 лв. на всяко друго лице, за което се докаже емоционална връзка.

През уикенда обаче предложението предизвика остро негодувание сред асоциации, защитаващи жертвите на пътя, в резултат на което премиерът Бойко Борисов нареди на депутатите си от ГЕРБ текстовете да не се гласуват.

Реакцията му пък предизвика извънредната пресконференция на застрахователите. Те поискаха властта спешно да вземе мерки, защото иначе пенсионерите ще трябва да отделят по три пенсии на година, ако искат да карат автомобил, а семействата – по две заплати. Проблемът засяга притежателите на всичките 3 053 317 автомобила у нас, казаха застрахователите.

Адвокати злоупотребявали с обезщетенията

Те твърдят, че с решението на ВКС злоупотребяват около 9 адвокатски кантори, които издирват свои стари клиенти, на които плащат по 5000 лв. за пълномощно и прибират в своя изгода присъдените суми от обезщетенията. АБЗ смята да сезира компетентните органи за подобни злоупотреби.

От "Института за пътна безопасност" потвърдиха, че има подобна схема и обещаха заедно да водят "битката" срещу адвокатските кантори. "Всички ги знаем, но трябва и да ги назовем", казаха от института.

"В адвокатурата ги знаят, има хора временно лишени от права и с отнети права. Това е много мъничка част от адвокатското съсловие - то знае кои са те и също има проблем с тази битка", добави Светла Несторова.

Адвокат: Решението на ВКС е заради евродиректива

Междувременно, в пресконференцията се включи адв. Стоян Чатълбашев, който възрази срещу едностранното представяне на проблема. По думите му решението на ВКС поправя "пропуска" на българския законодател вече 6 години да въведе евродиректива от 2012 г., която определя кои роднини и близки имат право на застрахователни обезщетения по "Гражданска отговорност". Освен това, идеята на решението е по-далечните роднини да получават компенсация "само по изключение", тоест ако докажат трайна емоционална връзка с починалия.

Чатълбашев цитира и решение на Съда на ЕС, което определя, че законодателството не може да определя по-ниски тавани на обезщетения от заложените в директивата, които са около 1 млн. евро общо при смърт на пътя на лице за всички роднини и всички видове щети.

"Защо застрахователите коментират само обезщетенията за неимуществените щети, но не и за имуществените. Защо не коментират неизгодните споразумения, които сключват с пострадалите лица. На парализиран млад мъж на около 23 г., са определили със споразумение 75 000 лв., при положение че съдебната практика е за стотици хиляди левове", каза Чатълбашев.

По думите му българските застрахователи плащат ниски обезщетения за имуществени щети в сравнение с ЕС. По думите му описваната апокалиптична картина е пресилена и вместо въвеждане на лимити трябва да се направят по-добри актюерски разчети, с които да се коригира цената на "Гражданската отговорност". "Как ще заплашват, че ще направят застраховката 1000 лв.! На мен това ми мирише на картел. Изявлението на застрахователите е ехо на думите на Валери Симеонов – че ние защитаваме уж страдащи хора с уж страдащи близки. Логично е, че адвокатите на тези хора сме трън в очите на застрахователите", каза още Чатълбашев.

Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли въвеждането на системата "бонус-малус" при "Гражданската отговорност"?