Граждански организации поемат контрола над съдебната реформа

Редица известни неправителствени организации, специализирани в проблемите на правосъдната ни система, ще участват в разработването на своеобразен вътрешен мониторингов механизъм на съдебната реформа, който да замества наблюдението, осъществявано през последните 5 години от ЕК.

Както е известно евроекспертите няма да оповестяват доклад за напредъка на България в областта на правораздаването и вътрешния ред в следващата година и половина.

По тази причина представители на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за права на човека, Българския хелзинкски комитет, Института за развитие на публичната среда, "Отворено общество", Съюза на съдиите в България и други планират да организират публичното изслушване на номинираните за членове на ВСС от магистратската квота.

След последните промени в Закона за съдебната власт подобно препитване се предвижда само за номинираните от парламентарната квота, което засега са само двама - конституционният съдия Владислав Славов и депутатката Юлиана Колева. Първият бе издигнат от групата на "Синята коалиция", а Колева - от ГЕРБ.

Освен това неправителствените организации планират да анализират всички законодателни промени, предложени от властта като част от съдебната реформа, като се очаква през февруари 2013 г. да бъде оповестен обобщен доклад с оценки за свършеното през този период.

Това обяви в понеделник Христо Иванов от БИПИ по време на дискусията "Рестарт на съдебната реформа?", организирана с участието на въпросните неправителствени организации. Повод за обсъждането стана огласеният миналата седмица остро критичен доклад на ЕК.

Според Иванка Иванова от Институт "Отворено общество" интерпретациите, че евроекспертите едва ли не "вдигат ръце" от България с решението си да готвят нов доклад за напредъка ни до края на 2013 г., са "радикално неверни".

По думите ѝ комисията вече все по-малко ни наблюдава по конкретни казуси и проблеми, а все повече спира вниманието си на принципни въпроси като независимостта на съдебната власт, която бе подробно коментирана в последния документ, оповестен от Брюксел.

"С развитието на механизма за оценка виждаме, че ЕК и страните-членки на ЕС все повече си дават сметка, че проблемът на България е ценностен. На независимостта на съда е отделено толкова внимание, колкото и на борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта", коментира Иванова, уточнявайки, че отделните полицейски акции, афиширани непрекъснато от правителството, няма как да решат проблема с натиска, оказван от вътрешния министър Цветан Цветанов върху магистратите.

Като пример за "тотално сбърканата ценностна система на ВСС" тя даде непропорционално тежкото наказание на председателя на ССБ Мирослава Тодорова, която бе уволнена за забавянето на мотивите по две дела, и санкциите, наложени на съдиите, замесени в мегаскандалите "Красьо Черния" и "Приморско", които бяха значително по-леки.

Маргарита Илиева от БХК пък за пореден път поиска оставките на целия съдебен съвет, тъй като решенията, които взима са "изключително вредни, разрушителни и опасни". "Те могат успешно да репресират и други съдии, които сега лично и с лицата си заемат ясна позиция", добави Илиева.

Съдия Весислава Иванова от Софийския градски съд също се включи в дискусията с констатацията, че членовете на ВСС "не демонстрират и елементарна проява на благоприличие", което е принудило ССБ да призове депутатите да предприемат дисциплинарна процедура за отзоваване поне на парламентарната квота от съвета.

Такава законова възможност съществува, ако предложението бъде подкрепено от 1/5 от народните представители. Реакция от парламента обаче все още няма. Писмото с идеята, подкрепена от над 130 съдии, бе изпратено миналата седмица.

Съдия Иванова за пореден път разкритикува "безсрамното" поведение на ВСС стриктно да следва тона на изпълнителната власт по отношение на скандалното уволнение на Мирослава Тодорова, като заяви, че това "накърни чувството за справедливост не само на всички честни и почтени магистрати, но и на гражданите".

По думите ѝ обаче "този отвратителен акт" на саморазправа с неудобен за властта съдия може и трябва да се използва за натиск върху системата, така че да се гарантира възможно най-прозрачният и принципен избор на нов ВСС през есента.

"Свободата на всички хора зависи от това какъв ще бъде съставът на следващият ВСС", категорична бе Весислава Иванова.

Адвокат Емилия Недева пък изрази неудовлетворението си от доклада на ЕК, в който са пропуснати скандала "Мишо Бирата", в който премиерът Бойко Борисов бе уличен в поставяне на чадър над покойния бизнесмен Михаил Михов, както и тенденцията за увеличаване на неефективните специални разузнавателни средства, дейността на спецсъда и доста спорните назначения в съдебния инспекторат. Според нея еврокомисарите е трябвало да анализират и търговията с влияние чрез медийни групировки.

Колегата ѝ Йонко Грозев добави, че е много важно ясно да се каже какво всъщност означават констатациите в доклада ЕК, макар и написани доста дипломатично. "Много институции предприемат полезни стъпки за реформи, но броят им и предприетите мерки са ограничени", цитира юристът, уточнявайки, че евроекспертите отчитат още, че "мерките са взети само под външен натиск". Това според Грозев ясно казва, че родната власт няма желание за реформи и резултатът е "зрял социализъм".

Главният секретар на ССБ Борислав Балазелков изтъкна, че съюзът винаги е упреквал ВСС в некомпетентност, липса на капацитет и непрозрачност, но в последно време се е откроил ярко проблемът с политическото послушание.