Граждански отпор срещу промяна на границата между аборт и раждане

Неправителствени организации се противопоставят на опита на Министерството на здравеопазването да промени дефиницията за жизнеспособност на плода, която на практика слага граница между аборта и раждането. С проект за промени в медицинския стандарт за акушерство и гинекология от декември миналата година здравното министерство предлага за раждане да се приема, ако плодът е 800 грама или повече и е достигнал гестационна възраст 26 седмици, без значение дали е жив или мъртъв. Същото ще важи и за плод, който е роден с тегло под 800 грама и под 26-та гестационна седмица, който обаче е живял поне 3 денонощия. Ако тези условия не са изпълнени, се приема, че плодът няма "потенциална жизнеспособност", т.е. не може да води извънутробен живот и това е аборт.

Сега като потенциално жизнеспособен се определя плод с тегло при раждането 600 грама или повече и гестационна възраст от 22 и повече седмици, тоест критерият се увеличава с 200 грама и един месец от вътреутробното развитие на плода.

В отворено писмо до здравния министър Петър Москов група неправителствени организации възразяват срещу подготвяната промяна. Сред тях са Националната мрежа за децата, Българският хелзински комитет, фондация "За нашите недоносени деца", фондация "Макове за Мери" и др.

Според тях министерството изпраща лош сигнал към лекарите, които трябва да се грижат за недоносените бебета и с предложението си или признава пълна некомпетентност и безсилие на българското здравеопазване да се погрижи за тези деца или просто се опитва да манипулира статистиката за смъртността им.

"Друг тревожен аспект на планираната в наредбата промяна е имплицитното послание, което се изпраща до медицинските професионалисти, натоварени с нелеката отговорност да се грижат за тези най-уязвими пациенти. Ако според един нормативен акт бебето е “жизнеспособно” едва след навършване на определена гестационна възраст и тегло, то всички бебета, които не могат да изпълнят поставената норма, априори се приемат за “нежизнеспособни”, освен ако не се окажат изненадващо издръжливи и не оцелеят до 72-ия час след раждането", се казва в писмото.

Авторите посочват, че средноевропейската граница за жизнеспособност е 24 гестационна седмица и всъщност гестационната възраст на плода е по-определяща за неговата жизнеспособност, а не толкова теглото.

Според становище на здравното министерство от лятото, когато темата с медицинския стандарт отново беше на дневен ред, медицинските грижи към новородените няма да се променят, независимо от срока на бременността и тяхното тегло.

Anchor "Данните за страната сочат, че общо родените под 800 гр са незначителен брой, като голяма част от тях са мъртвородени или трудно преживяват въпреки интензивното лечение което се прилага. Те са родени предимно в 23-24 г.с., с изключителна незрялост на всички органи и системи, с висок риск за увреждане на централната нервна система, очите и белите дробове, поради незавършеното анатомично развитие на тези важни органи. Това е една от причините за високата смъртност и евентуалната тежка заболеваемост на преживялите - хронична белодробна болест, детска церебрална парализа и частична загуба на зрение. Някои от тези деца са и с вродени аномалии, което в същност е причината за преждевременното настъпване на раждането или аборта", се казва в становището.

От министерството уверяват, че няма случаи, при които да се изваждат деца от кувьозите преди да е необходимо, независимо от теглото и гестационната възраст. При всички случаи когато новороденото не е способно да поддържа самостоятелно добра температура в границите 36.5-36.9 и има нужда от подаване на кислород в по-високи концентрации, то остава в кувьоз, до достигане на 35-.36 гестационна седмица (1800 гр.) .

В спорни медицински казуси, какъвто бе случаят с мъртвото бебе в Горна Оряховица, обаче е ключово какво казва медицинският стандарт, за да се отсъди дали плодът е мъртвороден, абортиран и положени ли са адекватни грижи за него.