Гражданските организации – необходимото “печелене на време” за управляващите

“Обсъжданията с граждани имат и терапевтичен характер – хем те не се чувстват изолирани от изработването на Изборния кодекс, хем получаваме всевъзможни предложения, някои доста екзотични и взаимноизключващи се, но други са ни много полезни и аз съм склонна да ги приема”. Това казва пред Mediapool председателят на две от комисиите в парламента и заместник-председател на Народното събрание Мая Манолова (БСП). Депутатът оглавява двата помощни органа – по изработване на Изборния кодекс и ресорната комисия, която трябва да поддържа връзките между народните представители и гражданското общество.

До края на първата пленарна сесия на 42-ия парламент и двете комисии работят паралелно по Изборния кодекс. Гражданската има проведени осем заседания, на които всяка организация, частно лице, Фейсбук-група или обикновен кибик може да даде предложения за промяна на закона, регламентиращ вота. Временната комисия за изработване на Изборен кодек пък играе ролята на сито и разглежда всяка от гражданските идеи. Работата на двете звена продължава около месец и половина и по данни на Мая Манолова с този темп на работа готов изборен закон ще има в средата на октомври.

“Приключихме с изслушванията на гражданите, те дадоха своите предложения по всички глави на кодекса, сега партиите трябва да вземат своите решения, а ние от изборната комисия ще работим целия август, за да окомплектоваме всички приемливи предложения, които често са противоположни. Когато септември се върнем на работа в парламента, официално ще приемаме или отхвърляме текстове. Идеята е да изготвим и приемем кодекса до края на годината”, казва още Манолова.

Депутатът не смята, че предложенията на гражданските организации, които са от гласуване по точкова система, през вот с пулс до тотална забрана на партиите, по някакъв начин са забавили процеса по изработване на ново изборно законодателство.

Въпреки официалните твърдения на Манолова обаче стриктното събиране на всички предложения, които депутатите политически коректно наричат “екзотични”, на практика печели време, което управляващите от БСП, ДПС и "Атака“ маскират като усърдна работа.

По неофициална информация от парламентаристи поне 90% от събраните по този начин граждански предложения няма да бъдат включени в Изборния кодекс, а останалите 10 на сто ще отпаднат при окончателното му писане.

“Няма как да включваме в изборен закон откровени глупости – първо ще станем за посмешище, второ вече така или иначе приличаме на психиатрия”, казват депутати, които не желаят да застанат зад твърденията си с имена.

Според тях “стимулирането на гражданската активност”, всъщност е печелене на време, докато партиите се разберат какво искат да бъде променено в закона, уреждащ вота. “Нали трябва да проведем разговори помежду си, с “Атака”, а даже и с ГЕРБ, как да се случи това, ако сроковете са кратки, а времето ни притиска”, обясняват още парламентаристи.

Подобно признание може да се открие дори в думите на Манолова, която заявява официално, че “няма как изборно законодателство да бъде гласувано с монолитно мнозинство”.

“Мнозинството за кодекса ще е плаващо, а гласуването шарено – ние в самите партии имаме различия по дадени теми”, коментира тя. “Госпожа Цачева (депутат от ГЕРБ, бивш председател на НС – бел. авт.) казва, че ще спори с мен по всеки текст, но се надявам да постигнем на някои места съгласие”, заявява още председателят на комисията, която трябва да изготви проекта за нов кодекс.

По думите на Манолова трябва да има внимателна преценка на самите предложения, защото в комисията по гражданско общество управляващите се опитали да чуят възможно най-много предложения. Депутатът така и не успя да обясни кое е наложило толкова много и дълги заседания, посветени на предложения, които на практика няма как да бъдат приети. С ясното съзнание, че няма как да се одобри гласуване само на територията на страната или проверяване на самоличността с неясно изобретение на български откривател, депутатите отделиха повече от месец да се “запознаят” с всички приумици. Сега като “извънреден труд” (неплатен – бел. ред) ще им се брои “пресяването” на идеите.

В крайна сметка дори след него основните въпросителни за решаване в Изборното законодателство остават същите – дали да се променя избирателната система от пропорционална на мажоритарна или смесена, дали да се гласува с бюлетини или машинно и как да стане прочистването на избирателните списъци. Всички останали предложения ще бъдат “отсети”. Отговор защо бе загубено време за тяхното изслушване и обобщаване на този етап няма.

Предлагащите

Според Доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации сред направилите предложения освен десетки индивидуални граждани са и формирования като “Фейсбук група с повече от 10 000 членове”, партия “Другата България”, Съюз на пенсионерите, Движение “Народен юмрук”, “Европейско общество – защита на човешките права в България”, групата “Идеи за нови закони” и “Българска работническо-селска партия”.

Сред далите предложение е и Национално движение “Свобода”, което е известно в публичното пространство с двама от своите лидери – Бисер Михайлов – Петното и Йордан Бонев. Първият е популярен в русенските криминални среди с множеството разследвания за наркоразпространие срещу него. Двамата бяха многократно задържани и по време на продължаващите вече 50-дневни протести ДАНСwithme, тъй като водеха пред Министерския съвет групи от момчета с характерна антропология, определяни от останалите протестиращи като откровени провокатори. Независимо от спорната си репутация Петното и Бонев са неизменна част от всички обществени обсъждания във връзка с промените на изборните правила. Двамата често участват и в предавания на проправителствената телевизия ТВ7, като дори бяха заснети в личен разговор с шефа на медията, заявил претенции за политическа кариера Николай Бареков, който бе един от придворните журналисти на ГЕРБ, а след падането им от власт, обяви Борисов за един от най-вредните политици у нас.

Сред авторите на десетките предложения са и граждани, заявили себе си като “Петиция, подписана от 91 граждани и организации”, Съюз на патриотичните сили “Защита”, граждани от Габрово, движение “България на народа” и отделни активисти като Дани Каназирева и Никола Вапцаров.

Предложенията

В обобщения доклад на комисията присъства, например, идея на гражданина Боян Тенев, който иска “избирателят да може да отзовава некачествените избранници”. Възможност за отзоваване иска и Васил Лазаров.

Гражданинът Никола Вапцаров иска да се въведе “императивен мандат” за народните представители. Според него при такъв мандат “депутатът е представител на конкретна територия, на конкретно населено място, на конкретни интереси. По този начин избирателите могат да дават както абстрактни, така и конкретни указания на депутатите”, смята Вапцаров.

Милена Балчева е предложила в Изборния кодекс да бъде записано, че парламентаристите трябва да бъдат известни в обществото с “моралните си качества” и да бъдат с доказано добро “психическо и физическо здраве”.

Предложението на Никола Косев е да се гласува с точкова система. “Първи избор с три точки, втори избор с две точки, трети избори с една точка”, обяснява той идеята си. Според гражданина по този начин хората с дясна ориентация биха гласували за няколко десни партии и в никакъв случай за лява партия.

Според национално движение “Свобода” и хората на Петното пък, държавните субсидии за партиите трябва да отпаднат, а броят на депутатите да се намали на 120 души. Друга организация - “Активни българи в гражданска държава” - предлага партиите изобщо да не могат да издигат народни представители, а това да правят само инициативни комитети.

Според “Европейско общество – защита на човешките права в България” е необходима пререгистрация на избирателите “с двупосочна връзка”. “Трябва не само избирателят да знае къде може да гласува , но и да знае кои други избиратели са регистрирани на неговия адрес”, смятат от гражданското обединение.

Недоумение буди и ангажираността по изборните теми на “Сдружение на българските футболни привърженици”. Неправителствената организация иска задължително гласуване, но само на територията на България. Сънародниците ни зад граница трябва да бъдат лишени от право на глас.

Сред предложенията на гражданите има идеи как съставите на Секционните избирателни комисии да не се посочват от различните партии, а да се избират на лотариен принцип от базата данни на ГРАО, след което съответният гражданин да минава обучение. Има искания за намаляване на бариерата за влизане в парламента от 4% на 0.42 на сто, за да могат малките партии да представляват своите избиратели. Граждани са внесли и редица предложения за въвеждане на регионална избирателна квота, като по този начин бариерата също ще се избегне и дадена партия може да вкара депутати само от един или два избирателни района.

Всички тези и още много други “екзотични” предложения ще бъдат прегледани още веднъж, като някои от тях ще бъдат удостоени с място в “грубия проект” за Изборен кодекс. Ако някой пък от авторите на отпадналите предложения поиска обяснение защо идеята му не е приета, по думите на Мая Манолова, тя ще разговоря с него и ще му обясни.

На въпрос дали това не е предното съзнателно “губене” на време Манолова отговори, че всичко ще става паралелно. Тя за пореден път заяви, че преди края на 2013 година ще има приет на второ четене изцяло нов Изборен кодекс.

Според нейни колеги, обаче това няма как да стане и най-ранната възможна перспектива за това е краят на януари.

“Наистина имахме нужда от време, за да обмислим какво да правим с кодекса, тъй като протестите силно ни притиснаха и трябваше да обещаем някакво действие, освен това помните, че обвързахме едни евентуални предсрочни избори с ново законодателство – как да бързаме при това положение”, признават си парламентаристи.

________________________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.