Гражданският контрол е ключово условие за НАТО

Господин Шаламанов, какво стои зад всички декларации и официални изявления както на българските държавници, така и на чуждестранните партньори на България, че страната има оптимистични шансове и перспективи за членство в НАТО?

Бих се позовал на петте критерия, известни като критерии на Пери за членство в НАТО :демокрация, пазарно стопанство, отношения със съседите, военни ъзможности / военна реформа, гражданско- военни отношения. През последните четири години беше постигнато сериозно развитие именно по отношение на тези критерии. В България вече има изграден национален консенсус за членството в НАТО. Приемането на поредицата от важни стратегически документи - като се започне от решението за членство , мине се през първата национална програма за подготовка за членство, през концепцията за национална сигурност, военната доктрина, план за реформа, план на действие за членство и още редица съпътстващи документи, които формират реалната политика. В структурно отношение беше изградена една модерна администрация в Министерството на отбраната.

Администрация, която позволи да се реализира нов подход към планиране на отбраната, да бъде въведена системата за планиране, програмиране и бюджетиране, да бъдат институционализирани въпросите по модернизация на въоръжените сили, особено в такива перспективни области като комуникационно-информационните системи, системите за управление. По втория критерий, свързан с пазарната икономика, аз няма да коментирам, но самият факт, че ние сме поканени за преговори с Европейския съюз е достатъчен за НАТО да приеме, че този критерий е покрит от България. А третият критерий за отношенията със съседните страни мисля, че е един от най-добре реализираните в България. Пример за това, естествено концентриран израз, е многонационалната бригада в Пловдив, но могат да бъдат посочени много други постижения в областта на регионалното сътрудничество в рамките на процеса на срещата на министрите на отбраната. Трудните решения по приложение на план 2004 са свързани с четвъртия критерий -изграждане на оптимални военни възможности за провеждане на реформата. Тук се включват извършените съкращения на структури, на личен състав, намаляване на въоръжения, стартиране на изграждане на нови системи, покупката дори на шестте хеликоптера Бел, покупката на комуникационни системи за полевата интегрирана комуникационно- информационна система, развитието на Центъра за въздушен суверенитет, автоматизираната информационна система на МО и армията като цяло. Както постигнатото в модернизирането на системите за логистика, за поддръжка на приемащата страна, толкова необходима при транзитиране на войски на КЕЙФОР. Участието в КЕЙФОР в ЕСФОР, в много учения показа, че България започва постепенно да увеличава своя военен потенциал и то съвместим с НАТО, който може да участва съвместно в операции.

Петият критерий е свързан с въпроса за зрелите гражданско-военни отношения. Нарочно го оставям накрая , тъй като това е въпрос, който дава концентриран израз на развитието на процесите на реформа, на процесите на адаптация на една армия от Варшавския договор към армия на Северноатлантическия договор. В това направление беше постигнато много с приемане на закона за отбраната и въоръжените сили и неговите изменения и допълнения. Със създаване на статута на цивилен министър на отбраната и действащо МО , което има ръководни функции по отношение на армията. Но в същото време това е и най-чувствителният въпрос, защото той засяга мисленето и манталитета. Това са консервативни структури, изграждани много дълго време в условия, когато държавата беше в армията, всички в армията бяха военни, министърът беше армейски генерал и член на Политбюро и оттук произтичаха всички позиции до последния униформен - специални позиции в обществото. Това наследено състояние се преодолява стъпка по стъпка. Без съмнение става дума за болезнен процес, съчетан и с намаляване на числеността, с изчезване на ясната заплаха и стария начин на мислене /когато има ясна заплаха, спрямо нея се планира всичко в армията/ .

Ние преминаваме към процес на планиране при широк спектър от рискове. Един от основните критерии е ресурсната обезпеченост на армията, която се изгражда и поддържа в България. Новият начин на мислене е много повече цивилен, много повече икономически, много повече политически. Това е начин на мислене, когато се комуникира с много партньори, когато няма откъде да получиш директива, когато трябва да отстояваш национална позиция, но в съревнование с други интереси - не само тези на отбраната, но и интересите на гражданското общество - образование, здравеопазване, социални дейности и така нататък.

Известно е, че една от критичните точки при интеграцията на страните от бившия Варшавски договор към НАТО е именно качеството на офицерския състав и на военните. Не само поради това, че голяма част от тях са били обучени в Москва, но и от гледна точка на това, че като че ли на дело те показват един нов "софтуер", но от мисленето и оценките им личи, че "хардуерът"е непроменен.

Известно е, че тези отношения са много деликатни и че политическото, гражданското ръководство в лицето на правителство, президент, Народно събрание през последните години направиха усилия да поставят нещата по един нормален, цивилизован и демократичен начин. Споменахте за гражданския контрол върху военните решения.

Наистина най- важен е човешкият фактор и той най- трудно се променя. Във последните години беше извършено много по обучение на офицери, много по-малко сержанти и цивилни в курсове в страни-членки на НАТО. Над 1000 човека са преминали такова обучение. За съжаление, не всички са намерили своята реализация след това в армията. Пирамидата, за която много пъти се говори, трудно се коригира. Има такива решения, които все пак позволяват хора с по- дълъг стаж да се задържат в структурите. А хора с по- малък стаж, но с по-голям капацитет за промяна, са подтиквани да напуснат армията, което не е в интерес на обновлението. В изграждането на тези гражданско-военни отношения процесът е двустранен. От една страна, военните трябва да приемат гражданския контрол и дневния ред, който се предлага и защитава от политиците и от гражданското ръководство. От друга страна, цивилните трябва да имат достатъчно добро разбиране на проблемите, които решават военните и на механизмите, по които се гради кариерата на един военен. Във всеки случай пътят, който трябва да извървят цивилните, е много по- дълъг, много по-труден и ако няма разбиране от другата страна, този път ще бъде осеян с повече конфликти, отколкото разбирателства. Важното е да се разбере, че извървяването на пътя и от двете страни е в интерес и на двете страни и най-вече в интерес на България, защото няма да бъде допуснато в България военните да доминират въпросите по отбраната и сигурността. Най-малкото поради Конституцията на република България. И колкото по- бързо се изгради капацитет, колкото по-бързо се изгради компетентност, не само в цивилното ръководство на МО, но и в правителството, в парламента, в администрацията на президента, толкова по-бързо тези отношения ще бъдат отношения на сътрудничество, а не отношения на налагане.

Наскоро шефът на Генералния щаб генерал Михо Михов даде изявления, които са недвусмислен знак към новото управление. Той говори за по-голяма самостоятелност на ГЩ, закани се,че ще напусне армията. Как може да се тълкува това послание и каква ще бъде дилемата пред вашите приемници - новото ръководство на министерството на отбраната и на правителството?

Най-важното в гражданско-военните отношения, както и в други обществени отношения е, те да не се персонифицират. Аз бих отбелязал, че при такъв тип поведение и действия от страна на военен лидер в демократична страна, той просто на следващия ден ще свали униформата. Това се е случвало в други страни, членки на НАТО. Подобен род проблеми бяха характерни за Полша, Чехия и Унгария и всички знаем по какъв начин бяха разглеждани и решавани. В момента там тече процес на интеграция на генералните щабове в министерствата на отбраната, където първият военен е всъщност пръв военен съветник на министъра на отбраната, на премиера или на президента. Военните са хората, които планират варианти за изпълнението на политическите решения, представят тези варианти, но крайните решения винаги се взимат от цивилните.

Изключвате ли възможността при новото правителство и парламентарно мнозинство някои от плановете и сроковете на военната реформа да бъдат ревизирани?

План 2004 е мащабен комплексен план за реформа на отбраната. Предишният План 2010 беше практически изготвен само в Генералния щаб и ограничен само в армията. Той беше неадекватен на стратегическите цели на страната, защото беше изготвен преди приемане на Военната доктрина и Концепцията за национална сигурност. Мисля, че ревизия на План 2004 би било грешка. Това ще доведе до забавяне и до объркване в хората, които работят по тези въпроси. Сега са започнали радикални промени в отбраната и спирането, преосмислянето на плана по средата на тези промени, ще доведе до сериозни катаклизми. А план 2004 като макропараметри е изключително прецизен. Той е създаден в резултат на работата на неколкостотин човека, включително експерти от различни среди, не само от МО. Той трябва да бъде реализиран максимално бързо, защото това, което следва като приоритет, е именно планът за модернизация. Само реализацията на план 2004, свързан с намаляване структурата и числеността на армията, ще позволи да се реализира програма за модернизация.

Ако трябва да формулирате вероятни причини, поради които България не би била поканена за членство в НАТО през 2002 г., как бихте ги степенували от гледна точка на настоящия момент?

Първата причина би била забавяне в изпълнението на План 2004, най- вече по отношение на видимите показатели за намаляване на личен състав, инфраструктура и въоръжение. Втората причина е липса или неефективно управление на проектите за модернизация- тези, които вече са започнали или предстоят да започнат с резултати през 2002-ра година. И третата най- важната причина, която изглежда на пръв поглед най- лесна за преодоляване, това е проблемът в гражданско - военните отношения. Необходимо е да се променят съществуващите настроения на доминиране на военните при взимане на решения, свързани с реформата в армията, с използване на въоръжените сили, със стратегическата ориентация на страната - както по отношение на сигурността и отбраната, така и по отношение на въоръжението и техниката в армията.

По време на предишното правителство имаше въпроси, които чакаха отговор още през 97-ма, но не го получиха и през 2001-ва. Имам предвид такива неща като промяната на закона за държавната тайна и други регулации, които са изцяло несъвместими с поети ангажименти и прилагани програми.

Проблемите на отбраната са толкова широкообхватни, че никога не могат да бъдат решени от едно министерство, а какво остава от един генерален щаб или по- ниско звено в тази йерархия. И нещата, които вие споменахте, са зависими от волята на много министри, от волята на депутатите и това зависи от необходимата подготовка, от степента на обществения дебат. България започна от една много ниска точка през 97-ма година. Тя успя да постигне обществен консенсус по всички въпроси, свързани с НАТО, успя да развие компетентност за решаване на тези въпроси, но естествено не стигна време за достигане на крайните решения. И това не са просто абстрактни решения, това е борба на интереси, борба за надмощие между различни структури, дори и между различни личности, ако искате. В крайна сметка една държава може да влезе в НАТО, може да влезе в ЕС, може да бъде модерна страна в 21-ви век, когато има модерна администрация, когато има прозрачни процедури, когато има много ясен механизъм за взимане на решения за контрол и оценка на изпълнението на решението и когато тези неща са разположени в една система на баланс и проверки.

Кои са непосредствените задачи по изпълнение на задачите за реформа в армията, които ще трябва да стартират през септември?

На дневен ред е подготовката на доста обемни и респектиращи доклади и отчети, в които трябва да бъдат отразени съвсем конкретни дейности. Те са свързани с освобождаване на над 5000 военнослужещи, със сериозно съкращаване на всички основни видове въоръжения и техника, тяхното реално извеждане от състава на въоръжените сили, унищожаване, продажби или използване по друг начин, който не е свързан с армията.

Имате предвид имущество...

Имущество, въоръжение, боеприпаси, както и освобождаването на голямо количество инфраструктура, която също трябва максимално бързо да бъде изведена от армията, иначе армията ще бъде ангажирана с нейната охрана, вместо с процесите на реформа. Едновременно с това има и редица чувствителни въпроси, свързани с ангажиментите на България в процеси по контрол на трафика на оръжие, особено на малки оръжия и леки въоръжения. Въпроси, свързани с изчистване изцяло реномето на България по отношение на химическите оръжия и членството ѝ в австралийската група. Решаване на въпроси с някои специални класове оръжейни системи, които по силата на различни договори се считат извън това, което е необходимо но България като един бъдещ член на НАТО. Това са разбира се и проблемите на корупцията и с прозрачността, които са един деструктивен елемент при нашата кандидатура за НАТО.

Има ли още армията такива самоиздържащи се стопанства - свинарници, цехове. Напоследък се говори по- малко, но означава ли това, че са решени проблемите?

Това беше една изключително тежка задача. Всички такива структури бяха преобразувани в търговски дружества или включени в рамките на изпълнителните агенции. Целта е те да излязат от бюджета на МО и към тях да бъдат приложени нормалните търговски методи за оценка на ефективността. Това е въпрос, който изисква много воля, голяма прозрачност и още по - голяма настойчивост, защото винаги се намира някой, който да каже, че някакъв обект е много нужно и, че без него не може... А всъщност това е една пропаст, в която изтичат ресурсите на армията, вместо те да отиват за качество на живот и модернизация.

Според някои наблюдатели кризата в Македония и разширяването на НАТО на юг са двете страни на една и съща монета. Други са на точно обратното мнение. Каква е вашата оценка за политическите аспекти на разширяването?

Политическият аспект ще бъде ключов при разширяването на НАТО. В нашия регион, за съжаление, присъстват всички рискове и предизвикателства - почти всички, изброени от новата стратегическа концепция на НАТО. И тук въпросът за управление на кризи, не е теоретичен, а практически и България е реален участник. Не случайно ние подписахме уникалното споразумение с НАТО след опита от две предишни споразумения за транзит и ползване на въздушното пространство. А България играе и ще играе ключова роля в стабилизиране на региона и едно бъдещо членство на България в НАТО силно ще облекчи Алианса в изпълнение на тази негова функция. Определено НАТО пое вече отговорности по отношение на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа. САЩ като неевропейска, но силно присъстваща в Европа срана, също има тези ангажименти и аз не виждам нищо по- естествено след усилията, които направи България, след реалните постижения на България във всички области, за които говорихме, тя да бъде поканена за член на НАТО.

© Copyright Mediapool