Работата на обществените съвети към здравното и образователното министерство буксува и вече месеци наред те не се събират. Въпреки че двете сфери са проблемни и в обществото има големи очаквания за спешни реформи, опциите за граждански контрол, които бяха създадени в лицето на обществените съвети по време на служебното правителство, не се радват на особена активност.
Това донякъде се обяснява и с факта, че по време на февруарските протести, в разгара на които бе родена идеята за граждански контрол и участие в министерствата и държавните структури, образованието и здравеопазването не бяха сред основните огнища на недоволство.
Впоследствие в съветите попаднаха обичайните организации, с които двете министерства си партнират от години, работата им замря и всичко си продължи по старому. Диалогът с много от тези организации под една или друга форма продължава, но без обещаната публичност и прозрачност, така че да е видно за обществото какво и как се случва, кой какви интереси защитава и отстоява при взимането на решения.
Диалогът в здравеопазването продължава по старому без обществен съвет
Общественият съвет в здравеопазването е провел общо две заседания през април и оттогава не работи. Единственият конкретен проблем, обсъден в него, бе въпросът със замразяването на цените на лекарствата на свободна продажба като антикризисна мярка. И въпреки, че темата се оказа дискусионна, а ресорният зам.-министър Лидия Нейчева обеща дълго обществено обсъждане до постигането на “пълен консенсус“ , промяната беше набързо приета от Министерския съвет.
Още при формирането на съвета граждански организации се оплакаха, че не са намерили място в него, а са били вкарани единствено национално представителните пациентски организации, но от министерството обясниха, че всеки има възможност да присъства на заседанията и да дава становища и предложения.
В състава на съвета официално са включени четирима представители на пациентски организации, петима представители на съсловните организации на лекари, зъболекари, фармацевти и медицински сестри, както и трима представители на министерството. Всички организации си взаимодействат с министерството и Националната здравноосигурителна каса от години под различни форми – работни групи, различни съвети и др. Пациентските организации имат представителство и в Надзорния съвет на здравната каса.
На първото заседание на съвета представителите му се обединиха около списък с 34 спешни точки, но спешността приключи дотам.
“Работата не е преставала заради това, че не се е събирал обществения съвет. Общественият съвет обаче дава възможност за оглеждане на всички решения от повече възможни страни и чуването на повече гледни точки “, коментира пред Mediapool Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
“Пациентските и съсловните организации от години настояваме за създаването на подобна структура, защото там могат да се търсят консенсусни решения по важни въпроси за здравеопазването. Ние вложихме много надежди в този обществен съвет. Каква е причината сега той да не се събира, говорил съм с министър Таня Андреева, тя има своите съображения. При всички положения обаче и тя осъзнава нуждата да търси консенсус с представителите на гражданите, лекарите, лечебните заведения. Може би не под тази форма, а под някаква друга“, заяви той.
Съветът по здравеопазването може да премине към Министерския съвет
Според Хасърджиев мястото на един такъв орган е към Министерския съвет, а не към Министерството на здравеопазването, тъй като здравеопазването би следвало да е приоритетна политика за цялата държава.
“В момента към Министерския съвет действат поредица от консултативни органи, какъвто е Съветът за интеграция на хора с увреждания, тристранният съвет и т.н. Така че може и това да е идеята на министъра, предстои да разберем. При всички положения обаче ще продължим да търсим начини гражданите да имат своята тежест при формирането на здравната политика“, каза той.
“Един такъв орган е необходим не само за гражданите и обществото, но и за самите политици, защото могат да се тестват различни идеи и да се помогне на ведомствата в тяхната работа“, допълни Хасърджиев.
В здравеопазването не за първи път се формират консултативни органи с участието на различни организации, а впоследствие работата им зацикля.
Хасърджиев обаче е оптимист, че може да бъде създадена работеща структура. “Не мисля, че всички подобни органи са се провалили и пример за това е Националният съвет за интеграция на хората с увреждания. Една от причините за правилното функциониране на този съвет е, че той е доста добре регламентиран чисто законово – с правилник за дейността, процедури за работа и т.н., което може би е правилният път – не всичко да се отрича, а да се търсят работещи практики. Ако има добро желание и политическа воля винаги ще се намери правилната форма“, посочи той.
Общественият съвет в образованието все още се съставя
В образователното министерство пък общественият съвет изобщо не е заработвал. Той се събра на едно единствено заседание в края на работата на служебния кабинет в средата на май.
“Към 1 август 2013 г. приключи актуализацията на правилата за работата му и се попълва списъкът с представителите му. Те са от академичните среди, съсловните организации, професионалните организации, както и от граждански сдружения“, заявиха пред Mediapool от образователното министерство.
На сайта на министерството никъде не е публикувана информация за състава на съвета, неговите заседания и взетите решения. От министерството увериха, че общественият съвет ще има специална рубрика в новия сайт на министерството, който се разработвал в момента. Предвидена била възможност и за излъчване на заседанията му онлайн.
От министерството заявиха, че на проведения през юни отраслов съвет е било решено, към всеки Регионален инспекторат по образование да бъдат създадени обществено-консултативни съвети. В тези съвети ще се включат представители на синдикати, работодатели, общини, граждани и др.
Родители: Да не се смесват работодателски въпроси с темите от обществен интерес
Ева Борисова от асоциация “Родители“, която е член на обществения съвет към образователното министерство, заяви пред Mediapool, че на първо място трябва да се разграничат функциите на обществения съвет от тези на съвета за тристранно партньорство.
Това по думите ѝ се налага, за да не се смесват чисто работодателските въпроси в образованието – за броя на учителите, възнагражденията им, социалните придобивки и т.н. с въпросите, които засягат обществения интерес – качеството на образованието, състоянието на системата, какви са целите, които си поставяме и как идеите, които лансираме допринасят за постигането на тези цели.
“По време на единственото заседание имаше много неясноти по отношение на това с какви въпроси ще се занимава общественият съвет и след конституирането на новото правителство ние нямаме обратна връзка дали възнамеряват съветът да функционира, какви да са правилата за работа и това е доста притеснително за нас“, заяви Борисова.
Според нея на първо място министерството трябва да представи своите управленски приоритети пред обществения съвет и да бъдат определени ключовите теми, по които ще иска обратна връзка. “Участниците в съвета също трябва да могат да предлагат теми, които по някакъв начин ги налага самият живот“, смята тя.
“Според нас категорично е необходимо да има такъв орган, защото периодично излизат в публичното пространство идеи като последната - да се направи рейтинг на училищата - и те по никакъв начин не минават поне през бърза обратна връзка с гражданските организации, които от години работят за развитието на образователната система. Когато се предлагат подобни идеи е добре министърът да знае, че вече има правена оценка на въздействието и се знае какви щети биха могли да нанесат на образованието“, посочи Борисова.
________________________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Кой вярва, на този граждански контрол? Кой влиза в него? Нали са си подбрали удобни комунистически подлоги. Тия граждански истории ги измислиха за да заблуждават баба пена от село. Трябва бързо да ги изритаме, за да се оправи държавата.
Мария Григорова МС днес одобри удължаване на срока за регистрация на медицинските изделия с една година. Промяната е в интерес единствено и само на фирмите. Още 1 година фирмите ще могат да слагат произволни цени на изделията си. Освен че МЗ не свика обществен съвет, нито една пациентска организация не реагира с коментар. Извод - пациентските организации отдална са опитомени. ЖАЛКО!
Още навремето трябваше да се изрине т.н. "здравно-осигурителен принцип" и да се въведе здравно-застрахователния принцип, а не болниците да се правят търговски дружества с капитал-собственост на държавата и Министъра на здравеопазването-принсипал, финансирани от здравна каса с монополен статут, бетониран със специален закон. Принципът на "здравното осигуряване" е огледално копие на комунистическия принцип "от всеки-според възможностите, на всеки-според потребностите", само че приложен в здравеопазването. …
Този принцип банкрутира СССР въпреки несметните му природни ресурси, а какво остава за нашата бедна здравна система, проядена от тарикати, държавни служители и роми, които нищо не внасят, но консумират. Този принцип направи здравните системи на страни като Франция, Великобритания и Канада, да карат пациентите да чакат с месеци (средно по 6 месеца) за да получат платени от националната система здравни грижи. Например за скенер на глава при заболяване като тумор в мозъка в тези страни се чака средно 6 месеца или си плащаш от джоба. Спасението минава през разобличаването на тази соц-измама наречена "здравно осигуряване" и въвеждането на пазар на здравно-застрахователните услуги, където всеки да може да си купи здравно-застрахователен продукт според индивидуалните си потребности и възможности, а държавата да се грижи само за доказано-социално-слабите. Тогава тарикатите, които не са си купили застраховка, когато се разболеят, ще се лекуват в държавните коптори, но пък тези, които са си купили застраховка, ще се лекуват при човешки условия в съвременни болници от мотивирани лекари и сестри. Рискът от заболяване е риск като всеки друг и се подчинява на същите закони и принципи за управление на риска, които важат и в другите сфери на живота. Не е ясно защо сме оставили най-важната сфера - здравеопазването, да бъде заложник на отживели и абсурдни соц-принципи, отхвърлени от живота и човешката история.
Обществени съвети без Петното? Защо правят обществени съвети зад гърба му и докато той преговаря с правителството?
"Обществени съвети" - пълна пародия!