Гражданският сектор остава без глас във Фонда за лечение на деца

Правомощията на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца ще бъдат ограничени, така че представителите на гражданския сектор като журналисти и пациентски организации да нямат право на глас при взимането на решения за лечението на децата. Това стана ясно от изказване на заместник-здравния министър д-р Атанас Кундурджиев.

“В обществения съвет има и журналисти, има и хора, които не се занимават с медицина, особено в такава тясна сфера – трансплантации, сложни оперативни намеси или сложно решение, а те вземат решение. Нашето мнение e, че общественият съвет може да взема концептуални решения, да съветва“, каза Кундурджиев във вторник пред БНР.

В момента решенията къде да се лекува дадено дете и каква сума да се отпусне се взима от Обществения съвет, в който има лекари, представители на държавни институции и граждански организации, но това става въз основа на медицински становища на поне двама лекари, а ако те се разминават, и на трети. Тоест журналистите не взимат медицински решения, както Кундурджиев твърди, а само се съобразяват с дадените от експертите становища, но в същото време следят да няма конфликт на интереси – например лекар от една болница да си изпраща дете за лечение в същата болница, без да е получено второ независимо становище.

“Когато поемаш отговорност за човешки съдби, а нямаш експертиза за това, това граничи с безотговорност...В никакъв случай ние нямаме за цел да затрудняваме възможностите за по-добро лечение в чужбина, ако тук не може да се осъществи. Но извинявайте, първата трансплантация на дете е направена преди 50 години в България“, коментира Кундурджиев, визирайки скандала, който здравното министерство забърка като спря заминаването на нуждаещо се от трансплантация дете в Германия, но след обществения натиск все пак го пусна.

За лечението на малкия Байрям в чужбина обаче се гласували не само журналисти и пациентски организации, но и хора от държавните институции и лекари, за да се осигури нужния кворум и това е станало отново въз основата на медицински становища.

Макар министерството да твърди, че бъбречната трансплантация на дете е възможна у нас, статистика на Изпълнителната агенция по трансплантациите показва, че такива трансплантации не се правят от 2010 година, когато е спряна съвместната програма между български и френски лекари в “Пирогов“. Отделно в подкрепа на тезата, че детето трябва да се лекува навън се изказаха редица водещи експерти по педиатрия и детска нефрология, но МЗ зачете мнението на националния консултант по трансплантология и директор на болница Лозенец Любомир Спасов, че лечението е възможно и тук, при положение, че Спасов не е нефролог или уролог, нито педиатър.

Фондът за лечение на деца в доскорошния му вид беше създаден след твърде горчивия опит от предходни години, платен с цената на детски животи. След доклад на Сметната палата от края на 2009 година, че чиновническа мудност и безхаберие са довели до връщане на пари в бюджета, докато три деца са починали, чакайки финансиране, бяха направени препоръки работата му да се промени. Така беше създаден сегашният Обществен съвет с участието на водещи лекари, обществени и граждански организации, които да следят за по-голяма прозрачност и да защитават правата на болните деца от чиновническата мудност.

Вече бивши представители на дарителските организации в Обществения съвет като Българския дарителски форум и “Спаси, дари на“ многократно предупреждаваха през годините, че няколко ръководства на здравното министерство правят опит да премахнат гражданския контрол под една или друга форма – като им отнемат правото на глас или като директно превърнат фонда в дирекция на министерството.

Сега поредно ръководство на здравното министерство се заема да се разправи с гражданския контрол, доколкото такъв е останал. През лятото на миналата година най-ярките представители на гражданския сектор – дарителски, пациентски организации и журналисти напуснаха в знак на несъгласие с политиките на сменения наскоро директор Владимир Пилософ, обвинявайки го, че той подменя гласуваните от тях решение. И Пилософ, както сегашното, и предишното ръководство на министерството, са на мнение, че решенията как и къде да се лекуват децата трябва да се взима само и единствено от лекари, без право на глас да имат гражданските организации, които да останат само с контролни функции.

Опитът дотук показва обаче, че всички случаи на чиновнически безобразия и спорни решения са ставали публично достояние благодарение на гражданския сектор, а не на лекарската квота.

Под натиска на гражданските организации беше наложено правилото, когато дете се насочва за лечение към определена българска болница, да се иска становище от лекар от друга болница, за да бъде избегнат конфликт на интереси. То беше премахнато от новия правилник на фонда и сега порочната практика отново е в сила.

Отново под натиска на гражданските организации беше премахнат финансовият лимит за лечение на деца в чужбина.

В момента в здравното министерство се правят промени в правилника на фонда, през който ще бъдат прокарани новите предложения. Преди ден беше назначен нов директор на фонда – педиатърът и трудов експерт Тинка Троева, като все още не е ясно каква е нейната визия за развитието на фонда.