Мерки за насърчаване на производството на топлинна енергия от възобновяеми източници, както и механизъмза издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта са част от приетите окончателно в петък в пленарна зала нови текстове в пректа за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.

Целта е до 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане да расте с 1.1 на сто ежегодно спрямо отчетения им дял през 2020 г.

Въвеждат се и технически изисквания към сградите за използване на ВЕИ, подпомагане на внедряването на ВЕИ в индустрията, както и на биогорива и рециклирани водородни горива.

Предвижда се вдигане на дела на ВЕИ в транспорта от досегашните изисквани 14% на 29%, както е записано в евродирективата. Дори и настоящите нива обаче са далеч от засечените през 2024 г. средно 8 процента дял на ВЕИ в транспорта. Средните нива за ЕС са 11 на сто.

Приемането на промените беше провокирано от наказателна процедура на Европейската комисия срещу България заради забавено прилагане на изискванията на европейската директива за Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и страната ни беше заплашена и от завеждане на съдебно дело.

От Министерството на енергетиката отбелязват, че одобрените текстове създават условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Не се променят екологични изисквания и процедури, определени със Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. При определянето на разписаните в новит етекстове приоритетни зони за производство на електрическа енергия от вятър ще се изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии и др.

Запазват се правилата за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Законът не променя и ограниченията, свързани с промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и тяхната категоризация.