Още преди крайния срок от 16 юни, поставен от правителството на министерствата да предложат проекти за реализиране на концесии от мощни инвеститори, енергийното министерство е ясно със своите. Това са обявяваните вече проекти за две нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) на язовирите "Доспат" и "Батак", а към тях се прибавя и разработван от "Националната електрическа компания" (НЕК) още един такъв – на язовир "Въча".

Заедно с одобрените вече 82 проекта за изграждане на батерии за съхранение на електроенергия по Плана за възстановяване и устойчивост за близо 1.2 млрд. лв., чакащи подписване на договори, и 30 резервни проекта, за които още се търсят допълнително пари чрез новата глава по плана – RePowerEU, България смята да се превърне в балансираща сила в региона.

Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков, който се включи в четвъртък дискусия, посветена на предизвикателствата пред развитието на електропреносната и електроразпределителните мрежи заради присъединяването на възобновяемите енергийни източници. Тя бе организирана от Института за енергиен мениджмънт, който навърши 15 години от създаването си.

Още по темата

Бизнесът бе поканен да инвестира в проектите за нови ПАВЕЦ

10 декември 2024 15:52

"Ако допреди години говорехме за газов хъб, сега е важно да се превърнем в т.нар. на английски balancing monster (балансиращо чудовище) или балансираща сила в региона", каза Станков. По думите му реализацията на тези проекти за съхранение на електроенергия, които позволяват лесно покриване на недостиг на потреблението на ток или излишъци при производството на енергия, както и участието на страната ни в проектите за пренос на зелена енергия от Азербайджан и Грузия през Турция към Румъния и Гърция, ще позволи сваляне на цените на електроенергията у нас дори под сега определяните от регулатора за бита, които са под пазарните.

Важна част от уравнението е и развитието на електрическите мрежи, отбеляза министърът и призна, че досега инвестициите в тях са били подценявани. Проект на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) обаче вече получи солидно финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост за дигитализацията на мрежата си, за да може да поеме всички ВЕИ проекти. Електроразпределителните предприятия (ЕРП) "Електрохолд," ЕВН и "Енерго-Про" пък взеха европейско финансиране от Модернизационния фонд на ЕС на рехабилитация на мрежата, части от която не са подновявани от 70 години. Сега правителството и мрежовите оператори работят за кандидатстване за нови безвъзмездни европейски средства за укрепването, модернизацията и разширяването капацитета на електропроводите и трансграничните далекопроводи.

Още по темата

Строеж на нови трансгранични далекопроводи и ПАВЕЦ ще се проучва с пари от САЩ

22 юли 2024 15:06

Въпреки че с капацитет от 4 хил. МВ трансгранична свързаност България е най-добре в региона, искаме още по-добра свързаност със Западна Европа, каза Станков. По думите му само така на българския пазар на електроенергия, а и в региона, ще се преодолеят диспропоции от 30-40 процента, че дори и сто процента, между цените на тока тук и в Западна Европа.

"Но ще се търси баланс на инвестициите в мрежите, за да не се допуска мрежовите тарифи да станат по-скъпи от самата енергия, както се е случила в Швеция", заяви министърът.

Генералният секретар на организацията на европейския електроенергиен бизнес Eurelectric Кристиан Руби коментира, че развитието на мрежите и инвестициите в това трябва да отговорят и на кибератаките срещу мрежите, които стават все по-чести и все по-успешни, както и на предизвикателствата на все по-екстремните метеорологични условия, породени от климатичните промени.

"Въпреки че в последните няколко години инвестициите в електрическите мрежи в Европа растат с 8 на сто ежегодно, средствата са недостатъчни и последните анализи на операторите сочат, че са необходими 67 млрд. евро вложения в мрежите, за да се преодолеят тесните места на свързаност на континента", посочи той. "Политиците и регулатора трябва да разберат нуждата от инвестиции в капацитета на мрежите. Не може да има електрификация и декарбонизация без мрежи и именно това гарантира енергийната сигурност на Европа срещу зависимостта от вноса на изкопаеми горива", смята Руби.

Още по темата

Куп безвъзмездни пари за електромрежи, а клиентите плащат за модернизацията им

17 декември 2024 08:18

Вицепрезидентът на ЕВН Калина Трифонова коментира, че в момента в България цените на мрежовите услуги са едни от най-ниските в Европа и това не може да гарантира сигурността на доставките на електроенергия и това е станало много ясно по Коледа, когато снужни бури скъсаха жици и строшиха електрически стълбове.

Отговарящият за регулациите в "Енерго-Про" Пламен Стефанов допълни, че за да се постигнат целите за декарбонизация трябва изпреварващо развитие на енергийната инфраструктура.

"Оптималните решения са труди и често управляващите ги отлагат, но колкото повече се отлагат, толкова по-трудни стават", отбеляза Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт.