С първоначални 20 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР) дъщерно на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) ще изгражда слънчеви инсталации с батерии за съхранение на произвежданата електроенергия върху общински и фирмени сгради и паркинги. Кметствата и предприятията няма да дават нито стотинка за това, а ще изплащат предоставените от държавата пари със спестените от сметките си за ток средства, като ще имат право да запазят част от икономиите за собствени инвестиции. Механизмът за финансиране се очаква да сформира огромна енергийна общност (нищо че все още у нас законово тези кооперативи не се регламентирани – б.а.) и да послужи за емитирането на първия зелен облигационен заем, който да осигури частни средства за продължаване на инвестициите в подобни проекти.

Това стана ясно след подписването в четвъртък на меморандум за прилагане на финансовия механизъм между шефа на ЕСО Ангелин Цачев, зам.-шефа на надзора на ББР Деляна Иванова, председателя на Асоциацията на индустриалния капитал, председателстваща общия работодателски съюз, Васил Велев и зам.-председателят на сдружението на общините и кмет на Димитровград Иво Димов. На парафирането присъстваха и енергийният министър Жечо Станков и вицепремиерът и министър на иновациите Томислав Дончев.

Меморандумът за слънчевите покриви бе подписан в Министерския съвет, сн. БГНЕС

Реално парите от ББР се дават на дружеството "ЕСО-Чардж", което бе създадено за изграждане на национална система от зарядни станции за автомобили. Общини ще могат да заявят оглед на покриви на училища, детски градини, здравни заведения, административни сгради и паркинги, а експерти на ЕСО ще преценят капацитета на евентуалната соларна мощност и нужната за това батерия. Те ще разработват и реализират проекта, ще оценят и икономиите, които местната власт ще направи от сметките си за ток като използва собствено произведена енергия.

Икономии от преносни такси

По думите на Цачев само това, че за произвежданата на място енергия няма да се плащат такси за пренос, разпределение и достът, ще пести по 15 ст./кВтч. Общо прогнозните спестявания са около 30 на сто и сумите от тази разлика ще се връщат в "ЕСО Чардж" за изплащане на направената от дружеството инвестиция. Общините обаче може да решат да предоставят по-малка част от икономиите за връщане на субсидията и спестяванията да влагат за свои проекти. Това обаче означава, че след повече време ще могат фактически да се възползват от намалените разходи за електроенергия. Всичко това ще се уточнява при подписването на договора.

Също така ще може да се прехвърля слънчев ток от една сграда към друга, ако потреблението на първата е по-малко от произведената енергия, а втората изпитва недостиг. За това обаче ще продължава да се дължат мрежови такси, каза Цачев в отговор на кметски въпрос. Именно затова и фотоволтаиците ще се допълват с батерия за съхранение, за да се балансира по-добре производството и потреблението, тъй като общинските сгради през уикенда обикновено не използват електроенергия, но ще произвеждат. По-нататъшна идея е тези инсталации да се свържат със системата за зарядни станции на електромобили, изграждана от "ЕСО-Чардж", и при излишък на слънчев ток от панелите енергията да отива за батериите на колите, обясни Цачев пред Mediapool.

"Докато ние в последните три години инсталирахме 3 хил. МВ слънчеви мощности върху земеделска земя и бяха направени инвестиции за стотици милиони в мрежа за присъединяването им и тя в голямата си част не е запълнена, в Румъния сложиха 2 хил. МВ фотоволтаици върху покривите на общински и бизнес сгради си и използваха съществуващата мрежа и присъединителна мрежа", обясни шефът на ЕСО предимствата на слънчевите покриви.

Натиск върху високите цени на тока в региона

Жечо Станков отбеляза, че целта на механизма е максимално бързо намаляване на натиска над общините и бизнеса от високите цени на електроенергията, на които са изложени България, Румъния, Гърция и Унгария. Четирите държави са своеобразен ценови остров и си влияят една на друга при търговията с тока, а в същото време заради лошата им инфраструктурна свързаност с останалата част на Европа не могат да се възползват от доста по-ниските цени в западната е северната част на континента.

"Целта е да създадем най-голямата енергийна общност, като да бъде балансирана от ЕСО без никаква финансова тежест за участващите в нея", каза Станков.

"Това трябваше да бъде свършено много отдавна", коментира Томислав Дончев. "Това означава по-малко разходи за бизнеса и по-голямата му конкурентност, а за общините – повече средства за собствени политики. Става въпрос за рециклируемо финансиране. Потенциалът е огромен не само като оползотворяване на покриви, като енергийна ефективност на сградите и като създаване на енергийни общности. Това е само началото", каза той.

По думите му към увеличаването на слънчевите покриви ще се присъединят и мерки от оперативните програми, но моделът може да се самоиздържа с възстановените от спестяванията средства. Той каза още, че на следващ етап с изграждането на тези инсталации може да се включат и български фирми, които вече се подготвят да произвеждат фотоволтаични панели, а не само да ги асемблират.

Поне половината общини ще участват

"При 265 общини и ясното намерение на кметовете за оптимизация на разходите им за електроенергия, над половината от тях ще се възползват от механизма", каза кметът на Димитровград Иво Димов. По думите му кметовете са имали притеснения доколко ще е достатъчен финансовият ресурс от 20 млн. лв., но получили уверение от ББР, че може да се осигури допълнително финансиране.

"ББР е дала тази сума само за старт", отбеляза Деляна Иванова. "Има възможност в периода на изплащане на инвестицията (от спестяванията на общините) да се привлекат и частни капитали чрез зелени облигации. Нямаме притеснения за осигуряване на финансирането", каза тя.

Васил Велев отбеляза, че бизнесът активно ще участва в механизма и дори при подготовката на плана за възстановяване работодателите са искали да се активира възможността държавата да тегли кредит от 5 млрд. евро за зелената трансформация, като фирмите са имали желание да се възползват и от нисколихвени кредити за проекти за ВЕИ, енергийна ефективност и
дори саниране на сгради.

И надграждане с водород

От разменените реплики с присъстващите на подписването кметове стана ясно, че те искат да надграждат енергийната си независимост и с водородни проекти. Кметът на Враца Калин Каменов обърна внимание, че в общините има изоставени пилотни водородни проекти, защото не са сертифицирани, но биха могли да станат част от затваряне на кръга производство и потребление на енергия като използват произведената от слънце излишна енергия от общинските покриви за добив на водород, който пък после да се използва при нужда от повече енергия. Дончев и Жечев подкрепиха подобен подход и припомниха за възможностите за пренос на водород заедно с природния газ.