Поредната парламентарна мярка срещу ВЕИ-сектора

Грешка и като диагноза, и като терапия

Снимка: Mediapool

Отнасям се със симпатия към всяко правителство, което трябва да решава “батака” с ВЕИ. Той беше привнесен отвън – от непремерените климатични политики на Европейския съюз и се реализира в сегашния абсурден вид благодарение на микса от непрофесионализъм и корист в конкретни политически среди.

Защо 20% такса е далеч от целта и като ефект и като въздействие?

Първо, тя е фискална мярка, която по никакъв начин не решава проблемът в сектор енергетика, т.е. тя може да има ефект върху бюджета, но спрямо сектора има малък до никакъв ефект. Твърдението, че по този начин ще се обложи свръхпечалбата и така ще се изземат едни свръхдоходи е най-малкото спорна. Енергетиката е регулиран сектор и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР) е единствено органът, който трябва да балансира паричните потоци в сектора чрез на цените за задължително изкупуване на ВЕИ. Дори от чисто корпоративна гледна точка мярката е с твърде съмнителна приложимост – не е толкова трудно да се “управлява” креативно печалбата.

Второ, банките са изправени пред нарастваща невъзможност да си върнат кредитите за ВЕИ- проекти. Ако не друго, те щяха да бъдат първите, които да забележат тези свръхпечалби в сектора, за да могат да си върнат парите. Ако това не става, значи нашето министерство на финансите има силно разминаваща се с действителността картина за случващото се във ВЕИ- сектора и енергетиката като цяло. Добре е държавните финансисти да говорят с банките, защото последното нещо, което те очакват, е държавата да увеличава буферите в бюджета за сметка на кредитополучателите. Ако толкова е загрижен фискът за състоянието на ВЕИ- индустрията, винаги може да откупи с отстъпка дълговете на соларните и ветропаркове и да ги трансформира в собственост или друга текуща или перспективна полза.

Трето, новата такса само ще усили негативните нагласи в част от общността срещу чуждестранните вложения в не особено окуражителни за преките чужди инвестиции времена. Таксата е класически пример за негативна законодателна промяна с действие върху направени преди години инвестиции, а България е страна по МИГА – конвенцията, която защитава чуждестранните инвестиции срещу политически риск. Добре е да разберат, че дори да приемем, че тези инвестиции са били осъществени със спекулативна цел – то първопричината е законодателството и регулаторната практика, което насърчава подобно поведение. Пазарите никога не са славели с особено висок морал, защото инвеститорите по дефиниция са спекуланти.

Четвърто, при размера и остротата на ВЕИ-проблема в сектор енергетиката – опитът болката на едни да се използва за натрупване на допълнителен буфер в бюджета ще предизвика буря. Поради високото равнище на субсидиите за ВЕИ и невъзможността те да бъдат пропорционално отразени чрез ръст на цените на дребно – се появяват все по-големи финансови дупки в балансите на дружествата по веригата – от електропроизводство и пренос до разпределение и потребление. Засега това “торнадо” се движи по веригата на добавената стойност между НЕК и електроразпределителните дружества като по пътя остава огромни разрушения. Ликвидността буквално се изпарява от сектора, съкращават се инвестициите, нараства между и вътрешно фирмената задлъжнялост. Компаниите реагират по единствено възможния начин - финансират се за сметка на собствения си капитал, като финансовите загуби водят до преоценка на активите. Няколко милиарда лева вече изчезнаха от капитала на НЕК, без изобщо да сме стигнали до осчетоводяване на загубите по АЕЦ "Белене" – те би трябвало да се появят в отчетите за следващата година.

Последно, няма как тези приходи в бюджета да се пренасочат за покриване на финансовите дупки на нуждаещите се компании – държавни или частни – НЕК и ЕРП, без да се задействат механизмите на държавната помощ. Промяната в нашето законодателство няма да отмени европейските разпоредби. Единствената опция е да се насочат към програми за разширяване на оказвана помощ на енергийно бедни, но това пак не терапира причината на болестта, а последствията.

Решението е в съвършено друга плоскост и изисква дългосрочна визия и дългосрочни инструменти.

* Коментарът на автора, който е икономически и енергиен анализатор и бивш посланик на България в Русия, е публикуван в блога му.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари