Грешки с преференциите компрометират машинното гласуване

В близо 40% от секциите, където е имало машинно гласуване, преференциите на гласоподавателите не са отчетени коректно. Това показва анализ на изборните резултати, представен във вторник от Института за развитие на публичната среда. Данните показват, че в 1139 от 3000 секции с машини за гласуване има технически грешки, пълна липса на пренасяне на преференциите от протоколите от машинния вот или частични липси. Това се е случило, въпреки двойната проверка на Районните избирателни комисии (РИК) и Централната избирателна комисия (ЦИК).

Ива Лазарова от института обяснява грешките с малкото време за обучение и подготовка на членовете на комисиите, както и липсата на отделна графа в протоколите за преференциите от машинното гласуване.

За евроизборите бе осигурено машинно гласуване в 3000 секции. С машини са гласували близо 160 000 граждани или 8% от всички, упражнили правото си на глас.

Институтът за развитие на публичната среда посочва, че машинното гласуване е било донякъде саботирано заради сериозна грешка на районните избирателни комисии. В 5.3% от секциите машините не са използвани нито веднъж, защото хората са се притеснявали, че се вижда как гласуват. Наблюдатели на института са заснели как в секции във Враца, Перник и Монтана машините са с екран към изборните комисии или поставени зад кашони.

Най-много са се възползвали от машинното гласуване жителите на София и големите градове, на възраст между 18 и 30 години и високообразованите. Сред мотивите им да изберат машинно гласуване са, че е по-лесно и бързо и че няма възможност за фалшификации. Аргументите срещу машинния вот са страховете от грешка и отново възможността за манипулации.

Според анализаторите информацията в медиите за машинното гласуване е била по-скоро свързана с проблеми - забавянето на обществената поръчка по наемането на машините, провеждането ѝ в последния момент. Липсата на адекватно публично представяне на машините за гласуване допълнително е допринесло за притесненията на обществото.

Другата новина в изследването е нарастващият брой хора, които гласуват преференциално. Общо 37% от всички гласували са отбелязали преференция. Според анализа на Института за развитие на публичната среда най-много преференции са използвани в районите Враца и Монтана - по 40% от избирателите. Според някои публикации в медиите обяснението за Враца и Монтана е, че чрез преференциите е бил контролиран купеният вот. Следва 23-ти избирателен район в София – 37%. Най-малко преференции са подадени Търговище и Разград, където спечели ДПС - съответно 10.1% и 12.8%.

Най-често възможността за преференции използват избирателите на ВМРО, "Демократична България" и коалиция "Възход", а най-рядко – привържениците на ДПС.

Изследване на "Алфа рисърч" след изборите показа, че цялостната оценка за работата на ЦИК е преобладаващо неутрална. Мнозинството от българите (67%) не дават нито положителна, нито отрицателна оценка на комисията. Това е индикатор, че практически не се познава нейната работа.

Сред тези, които все пак са оценили ЦИК, преобладават хората, които гледат на работата ѝ положително 24%, а 9% от хората имат критики.