Грешно обвинение и Калин Георгиев спасяват Цветанов от присъда за шестте "Не"

Грешно формулираното обвинение от прокуратурата, както и показанията, дадени в хода на процеса от бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, са в основата на оправдателната присъда на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по делото му за шестте "Не"-та, с които отказва да разпореди прилагането на разрешени от съда специални разузнавателни средства (СРС).

Това става ясно от мотивите на апелативните съдии Петя Шишкова, Маргаритка Шербанова и Милена Панева към оправдателната присъда на Цветанов по обвинението му за престъпление срещу правосъдието за това, че е отказал да нареди подслушване на бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама заподозрени.

Констатацията, че държавното обвинение в объркало квалификацията, по която да привлече към наказателна отговорност Цветанов е, меко казано, изненадваща предвид факта, че досега казусът бе разгледан от три съдебни състава на три инстанции и нито един от тях не заключи подобно нещо. На това мнение е обаче съдията-докладчик Маргаритка Шербанова, която е единственият командирован член на състава на Софийския апелативен съд (САС), разгледал делото.

Обвинението е трябвало да е за престъпление по служба, а не – срещу правосъдието

Според САС Цветанов няма как да бъде изправен на съд за престъпление срещу правосъдието, тъй като в качеството си на вътрешен министър той не е бил орган на наказателното производство.

"Като такива органи и понастоящем, и през 2009 г., са предвидени единствено съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи. Не и министърът на вътрешните работи. Това още веднъж показва, че установения с чл. 288 от НК наказателно-правен запрет е неприложим към действията на министъра на вътрешните работи. Тук не става въпрос за неадекватна правна регламентация след установяването на коментираното правомощие на министъра на вътрешните работи в законодателството, а за систематичност и правна логика. Това разбира се не означава, че ако министърът на вътрешните работи извърши деяние като инкриминираните понастоящем с указаната в закона специална цел, той би останал наказателно неотговорен. Но отговорността му би била не по чл. 288 НК, а например за общо престъпление по служба", посочват апелативните съдии.

Те подчертават още, че "кръгът на субектите на едно престъпление не може да бъде разширяван произволно, включително и чрез механично трансплантиране на качества, на правомощия и т.н., за да се постигне изкуствено адаптиране на една определена ситуация към конкретен престъпен състав с оглед конкретни нужди на момента".

Сериозен гаф на прокуратурата е останал незабелязан от съда от самото начало

Освен това втората инстанция посочва като непреодолим порок на обвинението и обстоятелството, че избраната от прокуратурата формулировка на обвинението – престъпление срещу правосъдието, изисква т.нар. специалната цел – "избавяне другиго от наказание, което му се следва по закон".

"Във връзка със специалната цел като елемент от състава на престъплението прокуратурата не е посочила никакви обстоятелства. На стр. 17 от обвинителния акт фигурира само едно изречение, което е декларативно и пресъздава текста на закона. Сама по себе си тази непълнота представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства възможността на подсъдимия да се защитава срещу конкретните факти, обосноваващи обвинението. Съдът е следвало да откаже да разгледа този обвинителен акт още на етапа на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Като не го е сторил, от своя страна е нарушил правото на защита. Въпреки това, с оглед постановената оправдателна присъда, наличието на процесуално нарушение е ирелевантно", е записано още в мотивите към оправдателната присъда на Цветанов.

Цветанов е трябвало да изпълни волята на съда и да разпореди СРС-тата

Противно на защитната теза на Цветанов, САС е категоричен, че в качеството си на вътрешен министър той не е имал правото да преценява дали да приложи волята на съда дали да разпоредени вече одобрените СРС-та, а е трябвало просто да го направи.

"Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че подсъдимият е разполагал с оперативна самостоятелност. Различията между двете хипотези се изразяват в това, че при обвързаната компетентност органът на изпълнителната власт, издавайки индивидуалния административен акт, какъвто е разпореждането по реда на чл.16 от ЗСРС, разполага само с една законосъобразна възможност за действие. При оперативната самостоятелност му е предоставен избор за целесъобразност между поне две възможности, всяка от които е еднакво законосъобразна. Прегледът на правните норми, уреждащи реда за използване на СРС към датата на инкриминираните деяния, дава основание за категоричен извод, че на органа по чл.16, ал.1 е предписано точно определено поведение, без възможност за отклонение от него", посочва апелативният съд в мотивите си.

Дупка в закона принудила подсъдимия все пак да не се съобрази със съда

Въпреки това съдиите Шишкова, Шербанова и Панева приемат, че в случая Цветанов правилно е решил да не разпорежда въпросните СРС-та, тъй като тогавашният главен секретар на МВР Калин Георгиев му е заявил, че по този начин ще се създаде риск за разкриване на оперативен способ. Логиката му е била, че подслушваните са били високопоставени служители на министерството, които са разполагали с влияние и възможности, за да разберат, че са обект на СРС-та. В тази показания бяха и показанията на Георгиев, за които защитата възразяваше, че не бяха взети предвид от апелативния съд при първото разглеждане на казуса на тази инстанция.

"Така, след спазване на утвърдения с инструкцията ред, исканията за използване на СРС са достигнали до подсъдимия в качеството му на министър, след като вече е била събрана информация от оперативните служби и професионалното ръководство на министерството, че съществува опасност от разкриване на оперативните способи. Тази информация е станала негово достояние и той е следвало да прецени как да действа в конкретно създалата се ситуация. Законът за специалните разузнавателни средства, който го поставя в условията на обвързана компетентност, не урежда хипотеза, при която в момента, в който искането му се предоставя за произнасяне по реда на чл. 16 ал.1, е установено наличието на пречка за прилагане по чл.22 ал.З. Няма как да се приеме, че императивните норми на чл. 175 ал.2 от НПК и чл. 16 ал.1 от ЗСРС задължават министъра да разпореди на своите подчинени незаконосъобразни действия, и именно поради това, становището на съда е, че става въпрос за празнина в нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна чрез тълкуване. Като е разпоредил неприлагане на СРС, поради това, че съществува опасност от разкриване на оперативните способи, подсъдимият е влязъл в правомощията на свой подчинен – директора на СДОТО, което не му е забранено от закона с оглед на принципа, че който може повече, може и по-малко. Подобно поведение не е неправомерно, тъй като е насочено единствено към постигане на бързина в процедурата, без да променя резултата от нея по същество. След като веднъж е било взето решение от страна на министъра и главния секретар на МВР, че не следва да се прилагат СРС по инкриминираните шест искания, то е непротивопоставимо на свидетеля Иванов (Цветан Иванов – тогавашен шеф на СДОТО – бел.ред.), който се явява техен подчинен във всяко отношение. Цветанов не е иззел функции на представител на съдебната власт, а на свой подчинен от системата на изпълнителната власт, поради което с поведението си не е засегнал съществуващото разделение на властите", аргументира се САС.

Цветанов стигна до оправдателна присъда след пълен обрат по делото

По това дело бившият вътрешен министър и настоящ председател на ПГ на ГЕРБ бе осъден на 4 години затвор от две последователни инстанции, но в крайна сметка Върховният касационен съд върна казуса на САС за ново разглеждане. До обрата се стигна, след като върховните съдии Татяна Кънчева и Биляна Чочева приеха, че мотивите към решението на САС, с което той потвърди 4-годишното ефективно наказание, не са били безпристрастни.

"Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период. Умисълът и специалната цел, като субективен елемент на престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин", посочваха двамата върховни съдии в решението си.

Третият член от състава на ВКС Жанина Начева пък излезе с особено мнение, в което директно бе заявила, че колегите ѝ неправилно са взели решение безусловно да отменят присъдата на подсъдимия. Според нея съдиите Кънчева и Чочева в решението на ВКС не са били изброени детайлно въпросните внушения, предположения и изразни средства, които според съдиите Кънчева и Чочева издават предубедеността на апелативния съдебен състав.

В особеното ѝ мнение бе посочено, че "неприемливи намирам и аргументите, че Софийският апелативен съд не е успял да се дистанцира от различни внушения; че сам е направил внушения чрез използваните изразни средства в мотивите на решението; че е отправял директни обвинения и това подсказвало да се е чувствал лично засегнат от публични изказвания на подсъдимия като политик по повод разследвания. Конкретни изрази обаче, от които се извлича извод за направени внушения, в мотивите на мнозинството липсват. Те са заместени от обобщения със смисъл, какъвто нe откривам във въззивното решение и какъвто не се придава и от защитника на подсъдимия".