Григоров: Прокурори с агентурни досиета клеветят за Съдебната палата

Двама прокурори, членове на Висшия съдебен съвет, които имат агентурни досиета, са в основата на клеветническата кампания за ремонта на Съдебната палата. Това заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който на специално свикана пресконференция в четвъртък опроверга твърденията във в. "Труд" на анонимни прокурори, че не дава на ВСС договора за ремонта.

Фактът, че двама от прокурорите във ВВС са с действащи агентурни досиета, Григоров е научил тези дни от висш прокурор близък до главния прокурор и уточни, че сред тези двама доносници не е Никола Филчев.

Шефът на ВКС отказа да посочи конкретните имена на доносниците. Ще ги познаете по методите, беше единствения жокер, който той даде на журналистите и ги посъветва да отправят питане към самия главен прокурор и шефката на ДКСИ Цвета Маркова.

Четиримата прокурори във Висшия съдебен съвет, освен Никола Филчев, в момента са заместниците му Христо Манчев и Митьо Марков, който е и началник на Апелативната прокуратура, както и Николай Ганчев, шеф на отдел "Военен" и Цеко Йорданов, началник на отдел "Следствен".

Същевременно Григоров заяви, че във ВКС има общо 82 съдии, сред които няма нито един доносник.

Лъжите са поднесени от представители на Върховна касационна прокуратура, а вестникът е използван за пощенска кутия на непроверени неща, смята Иван Григоров, който се възмути, че статиите са анонимни. След мутация, вестникът замени първоначалното по-неутрално заглавие "Григоров не се отчита за Съдебната палата" и вторият тираж се появи с хардчело "Съдия N1 в далавера за милиони".

Атаката срещу ВКС и изобщо срещу съда Григоров обвърза с "крайната необходимост" от отделяне на съда от следствието и прокуратурата. Всички съдии, според Григоров, са на мнение, че общото структуриране на съда заедно с прокуратурата и следствието било вече отживяло. "Не трябва да продължаваме да бъдем заедно. Съдът трябва да бъде отделно от тези институции, за да не отговаря за недобре свършената работа от органите на досъдебното производство," категоричен беше Григоров.

"В никоя демократични държава, нека не се връщаме към времето на Вишински и Сталин, такава структура на съдебната власт няма. Ние не казваме - нека прокуратурата да излезе от съдебната власт, ние казваме - не желаем,...защото това е просто недопустимо, ако се иска да има независима съдебна власт", заяви по-рано в четвъртък шефът на ВКС пред радио Нова Европа.

Той се възмути и от похватите, които използват прокурорите, при обвиненията си към него: "При тях всичко е анонимно. При тях доносниците, клеветниците и лъжците са анонимни. И затова е тъжното, че няколко такива негодника хвърлят петно върху цялата прокуратура. Аз съм работил 30 години с прокурори и 99 на сто от тях са достойни и почтени хора, но до голяма степен са доста изплашени".

Прокурорите доволни, че не са "набедени за хомосексуалисти"

Говорителят на прокуратурата не коментира по същество твърденията на шефа на ВКС. "Говорих с прокурори, които са членове на ВСС. Много се смяха и останаха доволни, че Григоров не ги е набедил в хомосексуализъм. Искам да припомня и още нещо: Той сам заяви, че е костовист и естествено, че ще се включи в кампанията на Костов, но ние не му обърнахме внимание", заяви Николай Марков пред Дарик радио.

Кампанията на бившия премиер и настоящ лидер на Демократи за силна България, за която говори Марков, е свързана с конституционни промени, предвиждащи да се промени сегашното безконтролно положение на прокуратурата и тя да премине към изпълнителната власт.

"Шест лъжи и клевети"

На пресконференцията Григоров опроверга точка по точка "шест лъжи и клевети", тиражирани от прокурори чрез в. "Труд" срещу него.

Като "абсолютна клевета" Григоров окачестви твърдението, че отказва да даде на Сметната палата договора за ремонт на Съдебната палата. Договорът е предоставен още през юли 2001 г. при първата редовна ревизия на Сметната палата във ВКС. При следващата ревизия през тази година договорът отново е фигурирал в тази институция.

Другата умишлена лъжа, според Григоров е, че Сметната палата била обявила за съмнителен ремонта на сградата, тъй като не бил обявен на търг. През 2001г. преди сключване на договора с фирмата "Енемона", Григоров се допитва до четири институции за избора на изпълнител - до главния прокурор, директорите на НСС и НСО и до министъра на МВР.

Отговорите са били идентични - поради особения статут на Съдебната палата и това, че в сградата се съхраняват архивни документи и секретни материали, при избора на изпълнител трябва да се приложи чл.6 ал 1 от Закона за обществените поръчки, т.е. да бъдат взети специални мерки за сигурност по време на строителната дейност, а служителите на фирмата трябва да бъдат съгласувани с НСС.

В тази връзка Григоров изтъкна, че избраната впоследствие "Енемона" е една от най-големите строителни фирми, строила и поддържаща АЕЦ "Козлодуй" и че всеки неин служител има специален допуск да работи по специални секретни обекти.

Подобно становище дал и министърът на държавната администрация Димитър Калчев, който е единственият оторизиран да тълкува чл.6 от ЗОП. "Публичността трябва да бъде изключена в договорите и те да се сключват секретно, т.е. право на възложителя да избере най-подходящия при стриктно спазване на мерките за сигурност," се казва в становището на Калчев. В него се посочва още, че не е задължително да се изискват няколко предложения, а на база маркетингово проучване за цените и условията, възложителят може да договори с поканения кандидат най-благоприятните условия.

Плащане на апартаменти с компенсаторки по чл.6 от ЗОП

Същевременно Григоров се опита да върне топката на прокурорите, като съобщи за доклад от одит на ВКП, извършен от Сметната палата за периода 1.01.2000 - 30.06 2002 г., в който се виждало как се прилага чл.6 за висши прокурори, закупили апартаменти с компенсаторки. Друг договор за текущ ремонт на сградата на прокуратурата на 4 етаж на Съдебната палата от началото на 2000г. констатирал редица нарушения.

Като друга лъжа Григоров изтъкна твърдението, че стойността на договора е 11 млн.лв. Първоначалният договор с "Енимона" е бил само за освободените помещения от Националния исторически музей - сутерен, партер и първи етаж, възлизащ на 11 млн. и 900 хил. лв. По проект разходите за цялостния ремонт на Съдебната палата, е 48 млн.лв, обясни Григоров.

Всички данни за ремонта и по конкретно изразходвани средства са били предоставяни ежемесечно на финансовото министерство и на ВСС в съответствие на закона, категоричен беше Григоров.

Близо 30 млн.лв. са изхарчени до момента за ремонта на сградата, а не както " се твърди анонимно" във вестника - 50 млн. лв. В тези 30 млн.лв. влизат и 20% ДДС, т.е. 6 млн.лв. ще бъдат върнати на държавата.

Като доказателство Григоров цитира последния доклад от проверка на Сметната палата, в което се казва, че ръководството на ВКС е създало условия за ефективно управление на бюджетните средства на основание действащите нормативни актове, указани от финансовото министерство и решенията на ВСС. Взетите управленски решения са допринесли за доброто финансово управление през първото шестмесечие на 2004 г. и не са констатирани нарушения на нормативната уредба, регламентиращи управлението на бюджетната сметка и имуществото на ВКС.

Григоров опроверга и тезата, че ВКС управлява сградата и извършва ремонта без да има право на това. Той се позова на решение на Конституционния съд и на сключени споразумения с всички институции, работещи в палатата. В тази връзка Григоров изтъкна, че единственият ощетен при разпределяне на помещенията в Съдебната палата е ВКС, защото той я стопанисва и не е удобно да настояват за повече стаи.