Грижа и включване, а не дрехи и лакомства за децата, лишени от родителска грижа

През 2010 г. стартира реформата за деинституционализация на децата в България или иначе казано, за закриване на големите държавни институции за изоставени деца и замяната им с качествена грижа в семейна или близка до семейната среда.

Към онзи момент беше закрит Домът в Могилино, станал печално известен от филм на ББC, а паралелно с това една българска неправителствена организация успя да закрие и сякаш излезлия от филм на ужасите Дом в с. Горна Козница. От тогава до днес броят на децата, отглеждани в институции драстично намаля - от 7500 до 620, а до края на 2020 г. предстои да бъдат закрити и последните 29 институции.

Но какво се случва днес с децата и младежите, изведени от институциите?

Повечето от тях живеят в т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип. Към момента съществуват над 280 такива центрове в цялата страна. Те обикновено са разположени на комуникативни места и в тях са създадени нормални условия за живот, като децата и младежите са в по-малки групи и с по-големи възможности за индивидуална грижа и включване.

Проучване на Алфа рисърч, възложено от Агенцията за социално подпомагане, показа, че около 75 % от хората са положително настроени към децата, живеещи в центровете за настаняване от семеен тип и не изпитват опасения, че вече са техни съседи. Това свидетелства за положителна промяна в мисленето, имайки предвид, че в процеса на построяване на центровете не бяха редки случаите на протести и събиране на подписки от страна на местните жители, както и коментари, че не желаят “луди” и “опасни” младежи да живеят в близост до тях и да играят с децата им.

Но макар че протестите спряха и хората декларират подкрепата си за осигуряването на нормална среда за живот на децата и младежите лишени от родителска грижа, то те продължават да ги третират като различни.

Налице са примери, вариращи от пълно отхвърляне до криворазбрано приемане, облечено в жестове на състрадание.

В проучването на Алфа рисърч се цитира пример как дете кани всичките си съученици на рождения си ден освен едно дете от класа - това, което живее в такъв център. А когато в друг клас става кражба, първият заподозрян отново е такова дете, което го кара да иска да премине в индивидуална форма на обучение.

Същевременно хората, които искат да помогнат на децата и младежите в тези центрове, често разбират помощта като даряване на дрехи, играчки и храна - обикновено по празници, съпроводено със запознаване с децата с желанието да видят техните усмивки. Но не от това имат нужда децата - те го получаваха за всеки Великден и всяка Коледа и в държавните институции, но това не ги караше да се чувстват по-сигурни, обичани, уверени.

Напротив, объркваше ги още повече, защото непознати хора непрекъснато влизаха в домовете им и до следващия празник не се връщаха.

Обърква ги и сега и е крайно време този тип дарителство да спре.

Основните нужди на децата и младежите са свързани с осигуряване на качествена грижа и с приемането им в нормалния живот в училището и в града, в който живеят.

Грижата се осигурява от хората в центровете, които имат нужда от достойни условия на труд, подкрепа, напътствия и обучения, така че да създадат близка до семейната среда, да се грижат за децата дългосрочно и да създават дълготрайни връзки на доверие с тях.

Те следва да имат много специфични умения, тъй като в центровете от семеен тип попадат най-тежките случаи в България, за които друга алтернатива няма - деца с тежки и комплексни увреждания или деца, претърпели няколко изоставяния, насилие, емоционални травми.

Очакванията към екипите са големи, а условията, в които са поставени са крайно несправедливи - минимална или близка до минималната заплата и липса на възможност за развитие. Ниското заплащане действа демотивиращо, особено когато в други сектори като образованието ръстът на възнагражденията е много по-висок.

В резултат на това, текучеството в центровете е голямо, а това се отразява негативно на децата, тъй като те трябва да преживеят поредните раздели. Крайно необходимо е да бъдат въведени стандарти за възнагражденията на заетите в социалната сфера, да се осигури по-високо финансиране на центровете за настаняване от семеен тип, така че да могат да привличат квалифицирани и мотивирани кадри и да наемат достатъчно хора, които да осигурят индивидуална грижа на децата.

Към момента е честа практика 1 човек на смяна да се грижи за 12 деца, което е непосилно, предвид особеностите на случаите. От изключителна важност е и предоставянето на обучения, съобразени със спецификите на децата и младежите и т.нар. супервизия или професионална подкрепа на екипите.

Защото само истински мотивирани хора могат да осигурят обичта, вниманието и възможността да бъдеш чут, разбран и оценен, дори когато самият ти се чувстваш изгубен.

Ние, хората, които сме поели грижата за деца и младежи, живеещи в Центрове от семеен тип, често се чувстваме сами. Работейки пряко с тях, ние носим най-голяма отговорност за благосъстоянието и развитието им, ние сме до тях всеки ден и на практика сме техните семейства. Но обществото също играе голяма роля за това те да бъдат приети и включени в нормалния живот и нагласите на хората трябва да бъдат променени.

И наистина, това са трудни деца, те са преживели различни травми в най-ранната си детска възраст, които ги правят такива.

Но за цялото общество е добре те да се развиват пълноценно, да създават приятелства и след време да поемат ролите си в обществото. Затова ако сте родител, разговаряйте с детето си и го окуражете да се запознае и да играе с децата от центровете, които среща в парка, а ако не сте сигурни какво да направите, говорете с хората, които работят в центровете - те познават най-добре децата и младежите и ще ви насочат как можете да помогнете за тяхното включване.

Ако пък сте учител, създайте среда, в която децата да приобщят в заниманията си и различните деца. Дайте им добрия пример за това колко е важно да се опиташ да създадеш приятелство вместо да отхвърляш някого или открито да го съжаляваш, защото е нямал късмета да израсне в семейство.

*Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация “Сийдър”. Организацията закрива дома за деца и младежи с ментални увреждания в с. Горна Козница през 2010 г. и осигурява близка до семейната среда за всички 58 деца от институцията. Вече 13 г. “Сийдър” е водеща организация в процеса по деинституционализация и управлява 9 социални услуги с над 100 деца и младежи в неравностойно положение. Фондацията работи за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и хората в неравностойно положение и прилага високи стандарти на грижа и подкрепа, чрез застъпничество, развиване на социални услуги и стимулиране на личните способности.