Грижата за европейската икономика измества случая с медиците в Либия

Осъдените на смърт в Либия български медицински сестри могат само донякъде да разчитат на застъпничеството на официалните гости в Триполи. И германският канцлер Герхард Шрьодер постави на преден план икономическите отношения, пише в онлайн изданието на швейцарския всекидневник "Нойе цюрхер цайтунг" кореспондентката на вестника в Кайро Кристина Бергман.

Според правозащитната организация "Амнести интернешънъл" положението с правата на човека в Либия не е добро. Германският федерален канцлер по време на визитата си в северноафриканската държава само ги спомена между другото, се казва в статията, цитирана от Дойче веле. Той внимателно отвори дума и за съдбата на петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени от съда в Бенгази на смърт и очакващи второинстанционното дело.

В Европа надали има някой, който да вярва във вината на осъдените. Преобладава мнението, че Кадафи се нуждае от изкупителна жертва за СПИН скандала и за неописуемите условия в либийските болници. На либийците винаги е била внушавана само версията за коварните българи, умишлено заразявали със смъртоносния HIV вирус, защото искали да открият средството срещу СПИН. Малцина либийци се осмелиха да поставят присъдата под съмнение.

Западни дипломати в Триполи казват, че до ден днешен тези хора изчезвали безследно в Либия, както и опозиционерите. Българският външен министър многократно пътува до Триполи.

Българските медии информираха за случая. Ала България като обедняла бивша комунистическа страна, още неприета в Европейския съюз, е в затруднена ситуация. Въпреки трагедията в Бенгази, в Либия все още работят 3 хиляди българи, повечето от тях в болници. В родината си те печелят по 100 долара месечно, в Либия по 500 долара. Загрижена за тях, официална София почти не упражнява натиск. Надежди се залагат на сближаването между Либия и Европейския съюз.

Евросъюзът наистина обеща да помогне, но не превърна разрешението на случая в условие за сделките с Либия. Както изглежда, небрежната позиция, свързана с грижа за европейската икономика, сега подкара редица европейски държавни и правителствени ръководители към бедуинската шатра в либийската пустиня.

Тихата дипломация продължавала, заяви германският канцлер, и разрешението на щекотливия случай не бивало да се утежнява чрез упражняването на обществен натиск. Кадафи и неговите палачи в крайна сметка са с усилени позиции вследствие на подобна отзивчивост.

Междувременно българският външен министър Соломон Паси за пореден път отбеляза, че в няколко демарша напоследък и в решението за снемане на оръжейното ембарго срещу Либия Европейският съюз ясно и категорично е поставил въпроса за спазването на човешките права в Либия.

ЕС отбеляза, че справедливото и скорошно решаване на делото срещу медицинските ни сестри ще е важен тест за спазването на човешките права в Либия и това е най-точният отговор, заяви Паси по повод изявление на либийския премиер, ", че в процеса срещу българските медици в Либия "правото бе приложено стриктно".

Шукри Мохамед Ганим заяви също пред италианския вестник "Кориере дела сера", че България е приятел, палестинците са братя, но някой е виновен за трагедията в Бенгази.

Ганим не пожела да отговори директно на въпроса дали присъдите на българките ще бъдат изпълнени. Той посочи, че в момента присъдите се обжалват пред Върховния съд и властите не могат да се намесват.

Коментарът на либийския премиер показва, че въпросът със съдбата на българските медици е важен и не търпи отлагане, коментира пък по БНТ говорителят на външното ни министерство Гергана Грънчарова.

По думите и е постигната целта на сегашното правителство да постигне "максимално широка разгласа на въпроса и ангажиране на всички възможни международни организации, като паралелно с това поддържаме и непрекъснат диалог с либийската страна".

Самият факт, че все повече официални либийски власти вземат отношение по темата, показва, че са постигнали разбиране, че този въпрос е важен, спешен и не търпи отлагане. Българското правителство остава ангажирано със случая, като се надяваме и либийското ръководство да се ангажира с него, допълни Грънчарова.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: