Гроздовете на гнева

Изборите на недоволството – така звучи накратко равносметката от първия тур на кандидат-президентския вот и проведения съвместно с него национален референдум. Поне от няколко факта може да се съди, че протестният вот очевидно е бил много силна мотивация сред избирателите на 6 ноември. Победилите политики и каузи обаче са капан за наивници. Ако теглим чертата, статуквото остава на първо време непроменено, тъй като новият български президент и следващият парламент ще са силно зависими от контролиран и популистки вот. Този вот по условие не работи в обществен интерес, а експлоатира обществени страхове в услуга на задкулисието.

"Не" на герберското самодоволство

Първо, в колективен план българското общество показа, че е склонно да наказва самодоволната власт. Дори когато алтернативата не е особено добра и с нищо не се отличава от фаворита.

Водещото доказателство за това е поражението на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева на първия тур в полза на слабо известния допреди два месеца ген. Румен Радев, издигнат от БСП.

ГЕРБ номинира Цачева в последния възможен момент, а малко преди това социолозите засякоха, че според 51% от българите неизвестният към онзи момент кандидат на ГЕРБ ще спечели изборите. Това, както и раздорът между БСП и АБВ, направил невъзможен единна лява кандидатура, вероятно е успокоило Бойко Борисов, че победата му е сигурна и че гласоподавателите ще преглътнат всеки, посочен от него, включително безличен, послушен, лишен от харизма кандидат, с шаблонно говорене и слабо политическо присъствие, какъвто е председателката на парламента Цецка Цачева.

Е, първият тур показа, че дори българското общество, колкото и пасивно да е то, има някакъв праг на търпимост. Демонстративната самонадеяност на Борисов, че ГЕРБ винаги печели, дори и показвайки неуважение към собствените си избиратели, бе увенчана с обещанието му да подаде оставка, ако Цачева не е първа на първия тур. Това обаче нахъса не толкова ГЕРБ, колкото опонентите му, както се вижда от резултата. А мъжкарското перчене с оставката приключи с унизителния отказ от подаването ѝ в нощта на първия тур. Така Борисов сам се подхлъзна по нанадолнището и партията му е на път да инкасира първата си загуба, откакто съществува като политическа сила.

Страшно много хора искат промяна на управленския модел

По-високата от обичайното активност на вота, но най-вече високата активност на референдума за изборната система, е много силен сигнал, че значителен дял от българските граждани искат дълбока промяна на политическия модел и структурата на властта. Става въпрос за внушителния брой от около 3 400 000 души, участвали в референдума, иницииран от шоумена Слави Трифонов. Огромна част от тях са гласували с "да" на въпросите за мажоритарния избор на депутати, за задължителното гласуване или за намаляването на партийните субсидии. Те са повярвали на пропагандата, че това ще доведе до по-честно управление на излъчени от народа кандидати, а преялите с пари и власт сегашни партии ще бъдат ометени от сцената.

Всъщност чистите мажоритарни избори, съчетани със задължително гласуване и лишаване на партиите от легитимните държавни субсидии, ще направи политиците още по-зависими от олигархичен и лобистки натиск и единствено мощни партии като ГЕРБ, ДПС и БСП ще получат сигурен абонамент за парламента.

Да, това не беше обяснено на народа, включително от партиите, но хората ясно показаха, че виждат сериозни проблеми в управлението, които спешно трябва да бъдат решени.

Ако т.нар. системни партии не предложат отговорно и смислено решение, популистко-националистическата вълна ще погълне необратимо и последните остатъци от здрав разум.

Възход на популизма и национализма след провала на "нормалността"

Затвърждаването на солидната позиция на ексцентричните и популистки идеи за управлението се прояви най-силно в подкрепата за кандидат-президента на обединените "патриоти" Красимир Каракачанов.

Над половин милион българи очевидно са повярвали, че най-голямата заплаха за тях са бежанците, бурките, циганите и западните инвеститори, а не корупцията по върховете на властта, източването на КТБ, нагласените обществени поръчки, безоблачното процъфтяване на модела "КОЙ" и пр.

И нищо чудно – хората усещат несправедливостта и беззаконието, но не виждат полезен ход – такъв не им предлагат и кандидатите на двете най-големи партии, които са част от проблема "КОЙ", но не и неговото решение.

Това, че Каракачанов и ПФ са част от статуквото, и то управляващото, бе заглушено от кресливата им реторика, провокации и откровени лъжи, които обаче ГЕРБ и БСП не само не оспориха, но решиха да се качат на тази вълна. Особено старание в тази посока проявиха Корнелия Нинова и Румен Радев.

Посланията на кандидата на РБ Трайчо Трайков, че за да бъде една държава сигурна, на първо място трябва да е правова, бяха самотен глас в кампанията. Както и предупрежденията му, че сближаването с Кремъл ще има тежка цена за България, а онези, които усърдно работят за него, не винаги са русофили, а рублофили.

Да преброим контролирания вот или колко прави Марешки плюс ДПС

Изборите на 6 ноември ще се запомнят и със силния резултат на предприемача с крайно спорни бизнес практики в секторите "фармация" и "горива" Веселин Марешки. По данни на ЦИК бюлетина за варненския аптекарски бос са пуснали към 400 000 души (почти 11% от гласувалите).

Подкрепата за Марешки вероятно е резултат предимно от чисто финансов прагматизъм и икономическа агитация, но тя е и сигнал към управляващите, че когато държавата не може да разбие картела при горивата и надценките на лекарствата, потребителят е готов да подкрепи този, които го прави. Тук има само един фактор – най-ниската цена. Няма морални съображения, няма бизнес етика – един краен избор, за който е виновна държавата, а не гласоподавателите на Марешки.

В същото време това е перфидна форма на контролиран вот, защото "евтините" хапчета и горива идват от Марещки.

Доказаният контролиран вот е на ДПС. Партията подкрепи Пламен Орешарски, запомнен като "премиера на Пеевски", и му спечели 6.5%.

С голяма доза сигурност може да се прогнозира, че именно този вот (11-те процента на Марешки и 6.5% на ДПС) ще се търгува с БСП и ГЕРБ за балотажа. Тези общо 17-18% ще определят бъдещия президент на страната, а след това ще "балансират" везните на властта в следващия парламент.

Силна подкрепа за лидер на протести

Една от добрите новини е силното представяне на граждански кандидат в избора кмет на столичния район "Младост". До предсрочните избори там се стигна заради бурни протести срещу застрояването на поредна градинка, довели до оттеглянето на тогавашния кмет д-р Цвета Авджиева от ГЕРБ по настояване на премиера Бойко Борисов.

Според окончателните данни на балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Мария Илиева ще излезе лидерката на протестите в "Младост" Десислава Иванчева, подкрепена от партията на Георги Кадиев "Нормална държава". 43-годишната Иванчева е председател на инициативния комитет "За Зелен Младост", който събира подписи за свикване на местен референдум срещу строежите в зелени площи, детски площадки, паркове и паркинги в района. На първия тур за нея са гласували 8660 души, макар че водач остава кандидатът на управляващите Мария Илиева с 12 796 гласа.

Евентуален успех на Иванчева няма да промени голямата политическа картина в страната, но все пак ще е важна, макар и малка стъпка на модела за промяна.