Група ще обсъди сливане на БНТ с БНР и на медийния със съобщителния регулатор

Работна група от експерти ще обобщи предложения по три теми - обединението на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), сливане на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулирането на съобщенията (КРС), както и нуждата от нов закон за всички медии. Такова решение взе в четвъртък медийната комисия в Народното събрание.

Идеята за работната група бе лансирана от депутата от ГЕРБ Ирена Соколова и беше приета от председателя Полина Карастоянова (Патриотичен фронт), която още следващата седмица щяла да пристъпи към създаването ѝ.

Депутатите решиха също така да се обсъди нужен ли е нов закон за всички медии заради конвергенцията на съдържанието, включително и за интернет базираните и печатните издания, които в момента не подадат под държавна регулация.

Тази идея пък се роди по време на дискусия "Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес", която се проведе на съвместно заседание на парламентарните комисии по медиите и културата и по транспорта в четвъртък в Народното събрание. На нея присъстваха представители на обществените медии, на регулаторите, на браншови организации, неправителствени организации, журналисти, гости и други.

Сред основните въпроси беше има ли политическа воля за обединението на БНТ и БНР и закон за всички медии. Темата беше повдигната първо от бившия депутат от БСП Мартин Захариев, а след това повторен и от собственика на "24 часа" Венелина Гочева и изпълнителния директор на сдружението с нестопанска цел "ТеРаПро" Велизар Соколов. Захариев лансираше тази идея още докато беше народен представител в предходния състав на парламента.

Депутатът от гражданската квота на Реформаторския блок Иван Иванов се обяви против сливането на двете обществени медии, защото това би довело до по-лесен контрол от управляващото мнозинство върху редакционната им политика, а нямало доказателства от други държави пристъпили към подобни действия, че разходите намаляват, а качеството се подобрява.

По думите на Иванов, НС носи отговорност за регулаторните органи, защото няма директива, която да урежда в подробности регулаторите, има само общи принципи – и основното е да са независими специализирани органи. Той припомни, че няма нито директиви как да се избират регулаторите, колко да са на брой и от колко членове, нито колко да са обществените медии, как да се управляват и как да се финансират.

Председателят на транспортната комисия и депутат от Реформаторския блок Настимир Ананиев (ДБГ), подчерта, че е важно внимание да се обърне към регулирането на всички медии, най-вече интернет базираните, където средата била лоша и имало нужда от обсъждане дали да има контрол.

Зам.-председателят на комисията по културата и медиите Петър Кънев (БСП) посочи, че ако се прави нов закон, трябва да се обърне внимание и на малките и средните оператори на медийни услуги, освен обмислянето на варианта за сливането на БНТ и БНР. "Ще имаме ли някаква форма, която да е възможност за саморегулация. Ако не дадем тази възможност, ще си останем на това положение", даде друг ъгъл на дебата Кънев.

Венелина Гочева постави въпроса за броя на сайтовете в интернет, които съществуват, защото плагиатстват конкуренти. "Има ли днес политическа воля, каквито и работни групи да направите, те ще са неефективни", посочи тя и добави: "Вижте колко сайтове има в пространството, всички разпределяме общ рекламен пазар. Сайтовете на бТВ и Нова телевизия хранят още 100 сайта."

Полина Карастоянова отговори, че разговорът се водел с желание и с разбирането, че особено в областта на медиите има особена степен на чувствителност към това, което депутатите биха искали да променят. По думите ѝ медиите нямат принципал в лицето на министър, както било в останалите сектори, затова инициативата била в Народното събрание.

"БНТ е кауза. Нашето законодателство не допринася за визията на телевизията", заяви изпълнителният директор на държавната медия Вяра Анкова и добави, че мисията на БНТ е пряко обвързана с финансирането, а в сегашното законодателство не са отчетени новите предизвикателства и потребности на обществото.

Изпълнителният директор на БНР Радослав Янкулов се оплака, че регулаторите са глобявали радиото, без да имат аргументи за това.

По въпроса за финансирането на обществените медии депутатът от РБ Иван Иванов обясни, е според него принципът "финансиране на час програма" за обществените медии е остарял и неадекватен. "Ние сме за запазване на смесеното финансиране – от държавна субсидия и реклама, която да остава ограничена, защото БНР и БНТ получават и държавна субсидия", допълни той. Според него, идеите за сливане на двете медии не са дневен ред.