Грузия търси пътя към Запада

Няколкото минути полет от летището на Орел в Южна Русия до Черноморското крайбрежие са пътуване по коридор между небето и ада. От едната страна е ваканционният рай Сочи, от другата е размирната Грузия и особено нейната отцепила се провинция Абхазия.

Разцепена и силно обедняла, младата независима казвказка държава на периферията на Европа доскоро изглеждаше до голяма степен забравена. Едва щурмуването на парламента в Тбилиси привлече отново вниманието на света към нея. Колко важна е обаче тази държава с големината на Бавария, личи от начина, по който реагираха на ставащото в нея ръководителите на големите сили.

Руският президент Владимир Путин веднага изпрати своя външен министър в Тбилиси, а президентът на САЩ Джордж Буш веднага нареди на Колин Пауъл да разговаря с Едуард Шеварднадзе.

Защото това, което ще става оттук насетне в Грузия, засяга в най-висша степен интересите и на Москва и на Вашингтон.

Целият район на Кавказ, на който Грузия е в центъра, отдавна е топка за игра на великите сили. Съществува проект петролът от големите залежи в Каспийско море да бъде изпомпван към Запада по петролопровод през Грузия , който ще заобикаля територията на могъщия руски съсед. За Русия това ще е огромна загуба, но за Грузия би могло да бъде шанс да оздрави икономиката си и да стане по-независима от Русия.

Президентът Шеварднадзе ускори значително този проект като изкова тесни политически и икономически връзки със САЩ, чиито фирми влагат големи пари, за да сложат ръка на каспийския петрол.

Експанзивният лидер на опозицията Михаил Саакашвили, който безстрашно призова тълпите да превземат министерството на вътрешните работи и да тръгнат към президентската резиденция, трябва да знае, че едно ново възпламеняване на гражданската война, която да обхване този път цялата страна, може да върне Грузия назад с години.

Москва и без това прави всичко възможно, за да дискредитира Грузия като огнище на нестабилност и с това да оправдава военното си присъствие в своя заден двор. Руското правителство щедро снабди с оръжие отцепниците в Абхазия, а Москва неуморно заявява, че чеченски бунтовници намират убежище в Панкиското дефиле в Грузия.

Вашингтон обаче показва, че е партньор на Тбилиси. Американски военни съветници помагат на грузинската армия в борбата срещу терористите в Панкиското дефиле и циментират едновременно военно-политическото влияние на САЩ на някогашната съветска територия.

Вашингтон следи ставащото в Грузия със загриженост и едновременно с надежда. Ако поемат кормилото, движещите сили на опозицията ще вземат курс твърдо в посока към Запада и ще направят всичко, за да измъкнат кавказката държава изпод ботуша на Москва.

Грузия постоянно страда от това, че Русия използва енергийните доставки като инструмент за политически натиск. И макар че в момента главният обект на народния гняв е Шеварднадзе, Москва не е без вина за сегашните трудности на икономиката на Грузия, за огромното старо бреме, натрупало се от гражданските войни.

Европейците също биха могли да се възползват от шанса да подпомогнат бъдещите управници и да дадат принос за дългосрочното стабилизиране на този стратегически район.

Освен икономическата помощ на Грузия трябва да се помогне да навакса пропуснатото през миналите години - да се обуздае ширещата се корупция, да се изправят недъзите в съдебната система и в администрацията и да се сложи край на произвола на държавата.

Лидерът на опозицията Саакашвили беше нарекъл Шеварднадзе полудиктатор. В момента той не е вече дори такъв. Това може да е сигналът, че Грузия тръгва към по-добри времена.

По БТА