Губещи жп линии отиват на концесия или за демонтаж

Няма да има закриване на жп линии и поскъпване на билетите за влака през тази година. Нерентабилните участъци до мини и села ще се дадат на концесия. При липса на кандидати ще се демонтират релсите. БДЖ "Товарни превози" се продава. Съкращават се 1200 души от железниците, но заплатите ще се вдигат средно с 4% всяка година. За нови влакове и шинобуси са заложени между 210 и 430 млн. лв. Още около 1 млрд. лв. ще бъдат вложени в доизграждане на скоростната жп линия Драгоман - София – Бургас, по която влаковете ще летят с 200 км/ч. Намаляване на дълговете до 300 млн. лв. Всичко това трябва да се случи до 2022 г. според средносрочната стратегия за развитието на жп транспорта, представена във вторник.

Предвижда се документът да бъде одобрен от парламента и нотифициран от Европейската комисия, каза министърът на транспорта Ивайло Московски. Така се дава гаранция, че това няма да бъде поредната стратегия, останала на хартия, а се гарантира нейното изпълнение независимо от това кой е на власт, смята той.

Периодът от 7 години е избран, защото през 2022 г. изтича финансово настоящия програмен период. Освен бюджетът, другият основен източник за финансиране са еврофондовете, стана ясно от представянето на документа.

Той ще бъде качен на интернет страниците на БДЖ, Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и Министерството на транспорта за публично обсъждане. Очакваме предложенията по него от гражданите и бизнеса, за да стане документът по-добър, каза председателят на парламентарната комисия по транспорт Гроздан Караджов.

Концесия, консервация, демонтаж на линии за закриване

Концесия, консервация и демонтаж – в този порядък ще върви решаването на проблема с губещите линии на НКЖИ, съобщи изпълнителният директор на компанията Милчо Ламбрев.

На концесия ще бъдат предложени гарите до мини като Калотина - Станянци, Алдимировци – Бели брег, Вакарел – Чукурово. Тези мини са собственост на бизнесмена Христо Ковачки. Не е ясно дали той ще прояви интерес. Ако няма интерес, ще се върви към консервация или демонтаж, посочи Ламбрев.

В момента жп линията Ямбол – Елхово е консервирана, като се дават пари за нейната охрана, защото сръчни скрападжии я разфасоват за вторични суровини. Жп линията от гара Биримирци до товарна гара Подуене пък вече се демонтира, защото въпреки охраната е била обект на кражби, даде примери Ламбрев.

Като непечеливши линии бяха посочени още Самуил – Силистра, Свищов – Ловеч – Троян и София – Банкя. По тях няма пътници и влакът вози по няколко души.

Подобно е положението и по теснолинейката Септември – Добринище, като годишните загуби от нея възлизат на 10 млн. лв. Движението на влаковете по тази линия беше спряно по времето на кабинета "Орешарски". Младеж обаче му написа писмо и Пламен Орешарски разпореди линията да бъде пусната отново.

По нерентабилните линии до малки населени места сме готови да преотстъпим част от субсидията на БДЖ на общините и те да решат проблема с довеждащия транспорт до селата, каза Московски.

Приоритетните линии за развитие на железопътната мрежа са Драгоман - София – Бургас, София – Варна, Видин – Медковец, Варна - Русе, Карнобат - Синдел и Подбалканската линия.

Всичките около 1 млрд. лв. от европейските фондове са насочени за доизграждане на направлението от Бургас през София до сръбската граница и от турската граница при Свиленград през София към сръбската граница. Така ще има завършени две направления до края на 2022 г. , а влакът от София до Бургас ще лети с 200 км/ч по новата жп магистрала до четири, пет години, обеща транспортният министър.

За линията Видин – Медковец ще се кандидатства по инструмента "Свързана Европа".

За модернизирането на линията от София до Варна са необходими около 1.4 млрд. лв. и ще се разчита на пари от бюджета. Тя няма да може да бъде модернизирана цялостно до 2022 г., уточни Московски.

Нови влакове за скоростните линии

Успоредно с модернизирането на жп инфраструктурата БДЖ ще работи за купуване на нови влакове. Реалистичният вариант предвижда 15 нови влака за 210 млн. лв. в следващите 7 години. Това е годишната държавна субсидия от 30 млн. лв., която сега получава БДЖ за инвестиции.

Оптимистичният сценарий залага на двойно повече инвестиции – 430 млн. лв., които ще се използват за купуването на 30 нови влака и 16 шинобуса, каза изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров.

Ако това се случи, билетът за новите влакове ще поскъпне, защото ще предлагаме нова и качествена услуга, допълни той.

Старите и непригодни вагони и локомотиви отиват за продан, като очакваните приходи от "излишните" амортизирани активи на БДЖ се оценяват на 69 млн. лв. Те ще се използват за покриване на натрупани задължения, ремонт на стария подвижен състав, инвестиции в интегрирани информационни системи.

Предвижда се "БДЖ Товарни превози" да бъде продадено. Ако това не се случи, е разработен вариант, според който ще бъдат съкратени малко над 600 души. Още толкова ще бъдат освободени и от БДЖ "Пътнически превози", каза Владимиров.

Погасяване на дълговете

БДЖ няма да успее да погаси през следващите 7 години дълговете си, които в момента възлизат на около 560 млн. лв.

От тях 350 млн. лв. са към кредиторите, които предприеха мерки за разпродажба на вагони. България настоява за разсрочване на задълженията, докато кредиторите не са склонни. В това русло се точат преговорите още от първия мандат на Московски и до споразумение вече четири години не може да се стигне.

Още около 70 млн. лв. БДЖ дължи на НКЖИ за инфраструктурни такси, като разплащането става в натура. До момента са прехвърлени почивните станции в Кюстендил и Добринище и ферибота на Варна, който сега НКЖИ ще даде на друго държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Целта е дълговете на БДЖ да бъдат намалени до 300 млн. лв. през 2022 г., а ако успеем да продадем БДЖ "Товарни превози" и до 134 млн. лв., каза Владимиров.

Заложено е губещите дружества да излязат на положителен финансов резултат – нетна печалба от 3.2% за БДЖ "Товарни превози" и 1.8% за БДЖ "Пътнически превози".