Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Гьоч – да прекрачиш границата”– най-после по БНТ

62 коментара
"Гьоч – да прекрачиш границата”– най-после по БНТ

На 19 май, точно преди 22 години, в Джебел около 3 000 души провеждат първата демонстрация срещу насилствената асимилация на турците в България, предприета през 1984/1985 от комунистическия режим.

През нощта градът е блокиран, арестувани и бити са участници в протеста, а председателят на "Дружеството за подкрепа на Виена'89” Авни Велиев e експулсиран още на 24 май с цялото си семейство – съпругата си, двете си деца и възрастната си майка.

На 30 май след жесток побой и както си е с белезите от прикладите и зъбите от кучета, които са го давили, органите на Държавна сигурност изхвърлят от отечеството му и секретарят на дружеството Исмет Паниш.

Исмет Паниш е човекът, който фактически е извършвал цялата координационна дейност, тъй като Авни Велиев е бил непрекъснато следен.

Днес, когато в Джебел се навършват 22 години от това събитие, от медиите научаваме как Ахмед Доган и Касим Дал и техните привърженици си разменяли ритници в същия този Джебел. Кой е Доган вече е достатъчно добре известно. Кой е Касим Дал не е много ясно, но фактът, че е бил един от най-верните хора на Ахмед Доган в продължение на 20-на години говори сам по себе си.

Но днес, когато именно на тази дата самозабравили се политици със съмнителна репутация се ритат по площадите на Джебел, е редно да си припомним за истинските, обикновените хора на Джебел и за героите на Майските събития.

Защото тях трябва да помним и уважаваме.

По повод на Майските събития, на 28 май от 15.25 часа, БНТ ще излъчи документален филм, който е от съществено значение за българското общество, защото показва лицата на герои и участници в Майските събития и на обикновени хора, прокудени с т. нар. "голяма екскурзия” от родината им и разказва техните истории.

Филмът се казва "Гьоч – да преминеш границата”.

Какво означава "гьоч” и "гьочмен” разказва във филма Метин Сеит, едно обикновено момче от Силистра. Днес Метин Сеит е IT специалист, работещ в Истанбул за голяма компания с клиенти като NTV, National Geographic и др. Във филма той казва с болка в гласа:

"Не искам да казвам голяма дума, но бих си дал живота за България. Толкова много я обичам! Обаче, просто не ни позволяват да я обичаме, ето това е! Това е, което ни обижда...”

Във филма е и Авни Велиев от Джебел, за когото в своята рецензия за филма, публикувана в списание "Обектив” Жана Попова пише:

"В един среднощен час екипът на филма “Гьоч – да прекрачиш границата” успява да се срещне и с Авни Велиев, който през 1989 г. основава в Джебел "Дружество за подкрепа – Виена 89”. Срещата утре ще е невъзможна. Тогава операторът Любен Бързаков снима лицето на Авни Велиев без прожектори и пищно осветление, а над пламъка на свещ, която собственикът на ресторанта слага на масата. Спомените на Авни Велиев не могат да бъдат преразказани. В тях има болка и викове, които само лицето му може да изрази.”

Ето малка част от разказа на Авни Велиев в онзи среднощен час, когато в топлата лятна вечер седяхме с него и екипа на филма в един истанбулски ресторант с българско име, с българска кухня (нямаше риба, но имаше кебапчета и кюфтета), с българска естрадна музика от 70-те и 80-те години, която озвучаваше околността и чиито собственици и посетители са турци. Изгонени от България турци.

"Зима, дотука сняг, до кръста. Пристигат. Идват в селото, идват и у дома, а вкъщи са само моите две дечица. Двете дечица са се прегърнали и плачат. Нито майка им е у дома, нито баба им, нито дядо им. Аз съм в затвора. Питат ги:

Къде е баща ви?

­– В затвора – казват децата.

Къде е дядо ви?

Не знаем.

Майка ви?

Не знаем.

Всички са избягали, всички са избягали някъде, за да не им сменят имената. Татко се е крил около месец по горите, където има дотука сняг. Защо мислите, че почина баща ми, беше по-здрав от мене? Излизал от вкъщи, отивал в гората и като влезел в гората, започвал да плаче, не – да вие от болка: „Авнииии, Авнии, къде си ти?”

И хората се ослушвали. Това е било през 1985-та, през 1986-та, през 1987-ма година... и през 1988-ма, на 6-ти януари почина.”

Кой е Авни Велиев и защо е бил в затвора?

Авни Велиев е роден в с. Зорница, Хасковско. През 1980 създава нелегалната "Ленинска комунистическа партия на турците в България”.

Във филма отговаря Авни Велиев на въпроса дали не се е подигравал с БКП, създавайки "Ленинска комунистическа партия на турците в България”, заради което е осъден и хвърлен в затвора. От септември 1984 до 29 декември 1988 Авни лежи по затворите в София, Стара Загора и Ловеч. Месец след като излиза от затвора – на 30 януари 1989 - създава дружеството "Виена‘89”. Но вече не като нелегална, а като легална правозащитна организация.

Негов пръв съратник става Исмет Паниш. "Без него нямаше да мога да свърша нищо” – казва ни Авни Велиев в Истанбул.

На 19 май започват протестите в Джебел. На 24 май Авни Велиев е качен на влака и изпратен в изгнание. В София Държавна сигурност му конфискува всички писма, цялата лична кореспонденция, дори снимките на децата му. Няколко дни по-късно след жесток побой е изхвърлен от родината си и Исмет Паниш. Така – с белезите от побоя той пристига в Париж, за да вземе участие в Парижката мирна конференция. Авни Велиев, който също е пристигнал в Париж, казва: "Исмет беше живото доказателство за безчовечността на комунистическия режим. Френските журналисти бяха потресени, когато видяха белезите от кучешките зъби.”

Майските събития

На 6 май 18989 започват масови щафетни гладни стачки на етническите турци. От 19 май те прерастват в многохилядни демонстрации в Джебел и в Североизточна България. В основата на протестите стоят "Независимото дружество за защита правата на човека”, "Демократичната лига”, Дружество "Виена’89” и Мюсюлманският стачен комитет. Девет демонстранти са убити и стотици са ранени в сблъсъка с вътрешните войски и противопожарната охрана.

Ето какво казва Зейнеп Ибрахимова, която заедно с братовчедите си Юсуф и Зайде Бабечки и брат си Ибрахим още в края на 1988 създава структурите на основаното от Илия Минев "Независимо дружество за защита правата на човека” в Североизточна България (Варненска област). Днес тя е доктор на филологическите науки и преподава българска литература в Университета "Гази” в Анкара.

"Майските събития са подготвени от хората, които останаха в Дружеството и които продължиха дейността. Не знам как може Ахмед Доган да ги е ръководил от затвора. Дали началникът му е предоставил кабинета си и телефоните си, за да може да регулира стачките и протестите? Та ние бяхме пет човека и непрекъснато ни арестуваха и задържаха и с труд създавахме връзки. А Румяна Узунова има ли записан разговор с някои от тези хора, с които Доган е координирал Майските събития и които са били неговата връзка? Има ли записи от името на организацията на Доган с Румяна Узунова и с Петър Бояджиев? Това непременно ще стане ясно сега, когато Петър Бояджиев публикува всички тези записи. Това непременно ще се докаже. Аз съм била в затвора и имам представа как е там. Та аз от един отряд в друг не съм можела да говоря и да направя връзка. Не знам как един човек от затвора може да координира майските събития.

Още повече, че аз никога не съм чувала за неговата организация. Не съм чувала. Възможно е, сигурно е имало такава организация, но те тогава така правеха, че още преди да си вдигнеш главата, веднага те задържаха и нищо не можеш да направиш. Наистина, когато човек обича себе си много повече от другите, винаги може да се опита да преправи историята. Но си мисля, че човек малко по-скромен трябва да бъде. И нека хората, които са организирали Майските събития, те да влязат в историята. Аз твърдя само, че до февруари 1989, когато ни изхвърлиха от България заедно с брат ми и с братовчедите ми и с майките ни, които толкова много са ни поддържали, ние сме били координатори и оставихме подготвени хора след себе си. Това което те свършиха след нас, тоест, Майските събития, е тяхно дело и аз нямам право да си го приписвам, макар че в много истории и в много книги се говори или се споменава моето име.”

И Зейнеп и семейството ѝ, както и семейство Бабечки са изхвърлени от България... на 3 февруари 1989. Преди това ДС я арестува, за да осуети срещата ѝ с френския президент Франсоа Митеран.

Твърденията на Ахмед Доган, че е организирал Майските събития, не се подкрепят нито от спомените на участниците в събитията, нито от документите на Държавна сигурност. В тях като организатори на майските протести недвусмислено се сочат Демократичната лига, Независимото дружество, дружеството "Виена ‘89” и Мюсюлманският стачен комитет.

След започването на щафетните гладни стачки на 6 май, органите на Държавна сигурност реагират незабавно и на 9 май предприемат действия за експулсирането на ръководителите на Демократичната лига Мустафа Юмер и Али Орманлъ с паспорти, подготвени от 8 май. Няколко дни по-късно е изхвърлен от родината си и Сабри Искендер, един от централните герои във филма "Гьоч”.

Това поставя началото на масово експулсиране в следващите дни и седмици на активисти на Демократичната лига за защита на правата на човека в България, на Независимото дружество за защита на правата на човека, на “Виена 89” и на Мюсюлманския стачен комитет.

Повече не си струва да се обсъждат битките на Ахмед Доган и Касим Дал, тъй като досега и двамата са били и още са част от тази корупционна мрежа, в която участват кадри на комунистическата номенклатура и техните отрочета и наследници, телохранителите им, шофьорите им, също и бивши спортисти, "повишени” в мутри и, разбира се, кадрите на репресивния апарат на БКП – част, от който е Държавна сигурност с всичките си отдели.

Но ако и днес се задушаваме, впримчени в тази мрежа, вината е и наша – на българските граждани – без разлика дали сме българи, турци, помаци или роми и тъй нататък, защото не ни достигна навремето умът да протестираме дотогава, докато управляващите не бъдат принудени да приемат и да спазват закон за лустрацията. За да бъде отрязан достъпът на отговорните за извършените по време на комунистическия режим престъпления до властта.

Най-после и обществената телевизия БНТ включи в програмата си един важен за обществото документален филм. За съжаление малцина ще имат възможност да го гледат, защото събота 28-и май се оказва работен ден. Да се надяваме, че БНТ ще спази уговорката с авторите на филма и ще го излъчи отново, този път в гледано време – било някоя вечер, било пак в събота, но която да е наистина почивен ден.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

62 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #62

    Филмът Гьоч може да гледате свободно в интернет: http://www.youtube.com/watch?v=WR7X_JRT-TM

  2. Esat usein
    #61
  3. juli
    #60
  4. Drug
    #59
  5. juli
    #58
  6. N
    #57
  7. juli
    #56
  8. juli
    #55
  9. Drug
    #54
  10. Emel Balıkçi
    #53

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.