Хъбчето на Борисов изпадна от европредседателството

Борисов с плана за газовия хъб "Балкан", сн. БГНЕС

Сочен като една от важните енергийни теми на българското европредседателство, проектът за изграждането на газоразпределителен център край Варна фактически изпадна от дневния ред. В първоначалната програма на европредседателството ни бяха планирани две големи срещи, посветени на любимия на премиера Бойко Борисов проект за газовото "хъбче". Те обаче не се проведоха.

Причината е забавянето на предпроектното проучване за източниците и маршрутите за захранване на газовия център, капацитета и рентабилността му, цената и начините за финансирането му, както и предлагане на акционерна структура на бъдещата компания за строежа и експлоатацията на съоръжението, което Борисов планира за захранва Балканите и Западна Европа.

Именно тези анализи трябваше да бъдат представени на насрочената за 2 май втора инвеститорска среща след проведената първа през септември 2016 г. Майската среща на свой ред трябваше да бъде подгряна от работна среща в началото на март, която обаче не се състоя заради това, че тогава поръчката за изработване на предпроектното проучване се обжалваше от един от участниците в търга.

В крайна сметка договорът на газовия оператор "Булгартрансгаз" с българо-швейцарското дружество ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт", което трябва срещу 2 327 437.70 лв. без ДДС за изготви технико-икономическите и финансови анализи, бе подписан на 15 март 2018 г. Според контракта, за 40 календарни дни трябва да са готови междинните резултати от предпроектното проучване.

Този срок реално е изтекъл на 25 април и данните вече са представени в "Булгартрансгаз", обясниха пред Mediapool от енергийното министерство. Държавната фирма в момента ги разглежда, но има право да отправи забележки и препоръки към междинния доклад. При това положение и инвеститорската среща отпадна от графика на европредседателството ни, тъй като няма какво да се представи пред компаниите, за да се привлече интересът им към газовия хъб "Балкан".

Намеренията на европредседателството ни бяха да се похвали с напредък по проекта. Очакванията бяха също така резултатите от тази среща да се наредят сред акцентите и на предстоящата Среща на върха за Западните Балкани на 17 май в София в контекста на свързаността в региона и диверсификацията на газовите източници, която е сред топ приоритетите на Европейската комисия.

Все пак правителството смята да представи първите резултати от предпроектното проучване в началото на юни в Брюксел пред заинтересовани страни, допълниха от ведомството.

Доколкото Европейската комисия предостави половината от средствата за предпроектното проучване е нормално тя да бъде запозната с първичните резултати.

Не е изключено все пак темата за хъба да се повдигне и на планираната за 29 юни в София годишна среща на Групата на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в която участват Aвстрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия. Именно при сформирането на тази група се роди идеята за газовия център.

"Тогава стигнахме до извода, че всяка страна от Югоизточна Европа трябва да следва принципите за поне три източника на доставка на газ и решихме, че България е подходяща за газоразпределителен център заради географското си положение и развитата си газова мрежа", припомни при последното си посещение у нас през март зам.-председателят на Европейската комисия и отговорен за Европейския енергиен съюз Марош Шефчович. Тогава той обясни, че е "много важно България да се трансформира от транзитираща руски газ страна в търговец и газов оператор, което ще е по-добре за страната и региона".

Идеята за изграждането на хъба досега е презентирана от правителството пред Турция, Азербайджан и Израел. Кабинетът засега има сигурни само 1 млрд. куб. м газ от азерското каспийско находище "Шах Дениз ІІ", договорени от "Булгаргаз" за доставка от 2020 г. С Баку обаче се преговаря за увеличаването на тези количества, за да може да се вдигне ликвидността на проектохъба.

Ключово за реализацията му обаче ще е евентуалното съгласие на "Газпром" втората тръба на "Турски поток", която трябва да захранва Западна Европа, да стигне до Варна независимо дали по дъното на Черно море, или по суша през границата ни с Турция. Капацитетът ѝ ще е 15.75 млрд. куб. м, но руският концерн искаше сигурни гаранции от страна на Брюксел за доставките по тази тръба до България, за да не се повтори сценарият с блокирания от Еврокомисията проект "Южен поток".

През юли 2017 г. Брюксел даде разрешение за руски доставки за хъба "Балкан", но засега не се е чуло да има напредък по разговорите в тази посока с "Газпром".

Окончателните резултати от предпроектното проучване за необходимостта от това съоръжение трябва да са готови в срок от 110 календарни дни от подписването на договора с изпълнителя. Реално той изтича на 3 юли, но отново има допълнителен период за отразяване на забележи от "Булгартрансгаз". От енергийното ведомство казаха, че намеренията са крайните анализи за хъба ще бъдат представени през септември 2018 г.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?