Хакерът, левакът и терористът

Само българската държава може в понеделник да счита 20-годишен младеж за хакер-левак, който иска да впечатли девойките, а във вторник да го обяви за терорист и враг номер 1 на всички информационни системи. Само българският финансов министър може цинично да обяснява – да се притеснява който е скрил сметки от жена си, а подчинената му НАП да съветва хората да сменят паролите на имейлите си и ПИК-кодовете си. Не че нещо, само превантивно. Само българската прокуратура може да арестува човек и да му изземе компютъра преди пет дни, а след това да обяви, че вече десети ден се мъчи да го разкриптира.

Колкото и бедствия да се случат у нас (а пробивът в информационната система на данъчните си е истинско бедствие), държавата няма да се научи да реагира адекватно. По нашите географски ширини тази максима е със силата на природен закон. Обикновено се започва с фазата на отричането (няма нищо, някакъв хлапак се прави на отворен пред гаджетата), минава се през омърлушено мънкане и самопризнание пред камерите (имаме проблем, но не е толкова голям и ние не сме виновни) и накрая се стига до героично замазване (лошите ни нападнаха, но ние ги хванахме).

През цялото време няма и един човек да излезе и адекватно да обясни на хората какво се е случило, застрашени ли са по някакъв начин и какво трябва да се прави.

Оставяме настрана техническата грамотност българската администрация. Министрите ни разбират от хакване и декриптиране колкото пенсионер с вчерашен профил във фейсбук от социални мрежи. Днес той бодро поства емотикони от всякакъв вид и раздава палци, понеже писането му е трудно. Управляващите говорят за сървър така, все едно е нещо, което, ако го биеш достатъчно дълго с бухалка, само̀ ще се отвори и разкрие тайните си. По принцип не би било страшно, ако същите тия министри бяха фасада, а под тях имаше читави специалисти. Но политическите лица еднолично решават на коя фирма да се даде обществена поръчка за милиони с предмет киберсигурност. Как ли преценяват?

Чудно ли е, че в тази ситуация половината народ полудя и вече се вижда безимотен, безпаричен и жестоко прецакан от невидими измамници. Никак, след като е ясно, че личните му данни се търкалят из цялото интернет пространство, а през това време шефката на НАП е на почивка. И за оставката ѝ никой не говори.

Данъчните май се усетиха каква масова истерия настава и вече се опитват да успокояват. Кой да им повярва? Та това е същата държава, дето години наред не може да хване едни телефонни измамници. А не е като да не може да подслушва и следи телефони. И сега се очаква обществото да е спокойно, че с цялата му лична информация никой няма да злоупотреби?

Единствената добра новина за управляващите е, че мнозинството от хора разбират от хакери, точно колкото и тях самите, т.е. нищо. Но това е нож с две остриета. От една страна можеш да заблуждаваш гражданите, че всичко е наред, от друга – няма кой да ти повярва, защото виждат, че и ти разбираш колкото тях.

В целия поток от глупости покрай атаката срещу НАП нямаше как и прокуратурата да не даде своя принос. Както винаги, бавна в началото, тази институция не се спира пред нищо, набере ли инерция. И в този случай започна леко – с обвинение за компютърно престъпление срещу 20-годишния Кристиян Бойков, но няколко иззети компютъра и един полицейски обиск по-късно се оказа, че фирмата "Тад Груп" са нещо като "Ислямска държава" за българската киберсигурност.

А само няколко дни по-рано бяха вълшебници! Премиерът се възхищаваше от Кристиян, от родното образование и изобщо какви е чеда раждала, ражда и днес. Пък те излязоха злостни терористи! Младежът явно изпусна шанса си, когато премиерът ги призова сам да си отключи компютрите и да го оневинят. Не че по закон Борисов би могъл да му реши проблемите с правосъдието, но това е България. След тези два кратки, но запомнящи се коментара премиерът потъна в мълчание и остави прокурорските постановления да говорят.

Към днешна дата ръководството на фирмата заедно с Бойков е под гигантско подозрение за едно от най-тежките престъпления. Но още едно постижение – предполагаемите терористи са на свобода под гаранция. Каквито терористите, такива и разследващите.

Това разследване, ако стигне до съд, ще бъде безкрайно интересно. Вероятно ще трябва да се разпитват разни смутени и изплашени граждани, които да обяснят пред съда колко са се притеснили от източването на личните им данни. Все пак такова е обвинението – кибертерористите всели у населението смут и страх. Едва ли ще има проблем да се намерят такива свидетели.

Ще трябват и технически експертизи, които да обяснят кога и как е станал пробивът и че е дело именно на ТАД Груп. Засега информацията е твърде мъглява, всичко е скрито в ГДБОП, а оттам нямат навика да говорят. Междувременно и в социални мрежи, и във форуми, блогове, и медии се вихрят всякакви предположения, програмисти се чудят как полицията успя да декриптира компютъра, някои конспиративно обясняват, че има фалшификация. Кандидат за главен прокурор подозира извънпарламентарната дясна опозиция за участие в атентат срещу държавата. Нарочен за терорист му отвръща, че всъщност е сред учредителите на управляващата партия. Информационният шум се увеличава до нива, след които никой нищо няма да разбира.

А междувременно служителите, чието задължение беше да запазят непокътнати данните на гражданите, повдигат рамене и отричат вина. Предстои им важна задача – харчене на милиони за киберсигурност. Нека само обстановката да се успокои и бюлетините наесен да се преброят както трябва.