Хампарцумян: Хроничната ни бедност се дължи на комунизма

През 1944 г. сме на нивото на Дания, през 1990 г. - сме във фалит, а днес милион българи са функционално неграмотни

Левон Хампарцумян, сн. бТВ

Хроничната бедност в държавата ни не е резултат само на 30-те години преход след падането на социализма през 1989 г., каквото мнение имат много българи, а и на 50 години преди това под комунистически строй. Това мнение изрази Левон Хампарцумън, дългогодишен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк", който от май 2019 г. се оттегля от поста.

По думите му страната ни винаги е била най-бедната държава в Европа, дори по времето на комунизма.

"През 1944 г. България е на същото икономическо положение като Дания – селскостопански държави с наченки на индустрия. След това едно развитие на социализъм ни докарва през 1990 г. да сме в икономически фалит. Не последните 30 години са ни вкарали в беля, а предишните 50 плюс следващите 30”, каза Хампарцумян пред бТВ в неделя.

Според него проблем за икономическото състояние на страната е и системното недофинансиране на образованието, заради което около 800 хил. до 1 млн. българи в момента са функционално неграмотни.

"На тези хора дори да им предложиш работа, нямат елементарната квалификация да я свършат. Ако преди 30 години се хванеше един не много образован човек – след 3 месечен курс, той става тракторист. Днес един трактор струва 30 млн. евро, а таблото му е малко по-просто от това на самолет – не може с три месеца да се научиш”, посочи банкерът.

По думите му едва в последните години е започнал да се обръща моделът на финансиране на училищата, но има още много какво да се направи.

Финансистът заяви, че е важно да има голяма средна класа и подходяща инфраструктура, за да се повиши стандартът на живот в България.

Той бе помолен да коментира думи на арестувания за източване на приватизираното предприятия "Полимери" бизнесмен Николай Банев при разпита му пред българския съд:  "Аз съм в бизнеса от 30 г. Ако не мога да купя на съпругата си бижута за 200 хил. лева, значи нямаме условията за голям бизнес в България“. Според Хампарцумян това изявление на Банев напомня на начина на живот на на френската кралица Мария Антоанета, която е останала в историята с изказването си "Като нямате хляб – яжте пасти”.

"Арогантното потребление в едно бедно общество е толкова безвкусно и неприемливо", коментира още банкерът.

Той посочи, че докато е бил начело на Агенцията за приватизация не е продавал никакви държавни активи на Баневи. "Според мен, това което са правили е било в рамките на законите, такива каквито са ги писали тогава. Апетитът идва с яденето, с времето са направили неща, които също ги пише в законите, но в Наказателния кодекс”, заяви Хампарцумян.

Споделяне
Още от Бизнес