ХАНА ПОЙНТ- зоопаркът на Ливингстън

Последният ден на антарктическото лято, температурите също са летни - около нулата. Няма и облак на небето, което днес като че ли е по високо. Океанът спи. Денят ни е подарен от Бога, казва проф. Христо Пимпирев, който не си спомня такова време през последните години.

Прекрасен ден за плаване до ХАНА ПОЙНТ, нос на южния бряг на о-в Ливингстън, населен от пингвини папуа, тюлени "морски слонове" и гигантските петрели. Днес геолозите и биолозите също имат почивен ден. За тях няма събота и неделя, не съм очаквала, че тук толкова много се работи по научни проекти, при това, пак повтарям, все от млади хора. Днес обаче професорът благородно им отпуска почивен ден, заслужават си го. Въпреки че „между другото" биолозите взеха проби от района. Ентусиазмът никога не спира.

И така, яко намазани със слънцезащитен крем (доктор Цанков още на летището ни зареди с него), разделени на две групи и навлекли ВИКИНГИТЕ (хич не е лесно да се облекат, добре че момчетата помагат), се качваме на ЗОДИАКА. 9 души, от които двама логистици – Димитър Стойчев и Николай Николов, които управляват лодката. Специални благодарности за професионализма им.

Основната цел на пътуването е не само зрелищна разходка сред удивителната природа. Но и Теодосий Спасов и Християн Цветков... да свирят на пингвините и тюлените. И да записват музикалните си вдъхновения.

Плаваме сред удивителната гледка на ледниците почти час със средна скорост 22 морски възела, вълната е дълга и разлята, отдавна не е имало такова спокойно море, казват Митко и Ники. В далечината е испанската база. Острата миризма подсказва, че наближаваме ХАНА ПОЙНТ. Миризмата е от пингвините.

И ако досега съм видяла не повече от 5-6 от тях и един тюлен, тук на плажа е истинско стълпотворение. Миризми и звуци се смесват в едно, пингвините като че ли пеят, тюлените ръмжат. Всяко доближаване до тях предизвиква взрив. Неподвижни те приличат на огромни морени, за малко да се спъна в един, стреснах се страшно от ужасното ръмжене. За да се разхлаждат, мятат с опашки върху гърбовете си вълни от пясък.

Затова пък като за равновесие пингвините папуа са много кротки и симпатични. Стоят си тихо и мирно, тъй като сега не се хранят и линеят - сменят си перушината. Заради това някои изглеждат малко парцаливи, което не намалява чара им. Те са отлични плувци, издържат до 7 минути под вода, но сега не е време за това, зимата настъпва. Внимаваме да не ги плашим, стъпваме тихо и леко наведени. Тюлените и пингвините папуа са в мирно съжителство, винаги е било така.

Научиха ме, че на АНТАРКТИДА много рядко се използва думата невероятно. Концертът на Теодосий и Хари обаче, които изсвириха тук своите полярни композиции, беше невероятен. Моята композиция е "Танцът на пигвина".

Хора, пингвини, тюлени и музика... Океанът спи, атарктическото слънце грее като за последно в края на лятото...

Поемаме навътре в пингвинарията, на места тя е бяла от нежния пингвински пух. Сняг няма, плажът е покрит с камъни, някои от които полускъпоценни. Вече съм готова с "подаръчните пакети" за обратно.

На високото на ХАНА ПОЙНТ ни чакат петрелите, кацнали по скалите и по зеленото. Не нападат, ако не ги дразниш. Оттук изгледът вече е леден - в далечината се виждат ледените върхове на планината Тангра, основната планинска верига на Ливингстън, и връх Фрисланд.

И сред този природен разкош - круизен кораб и 50 американци, които срещу 10 хиляди долара на човек в индианска нишка обикалят най-гъсто населената част от пингвинарията. Туризмът тук е разрешен от 58-ма година, тълпите завладяват и останалия малко девствен свят. Романтика или научно-технически прогрес - дори нямаме избор.

По обратния път в ранния следобед емоцията не ме напуска. Затова пропускам свиренето на Теодосий и Хари на ледника Перуника и го разказвам по описание и снимки на оператора Румен Василев.

Докато свирят, се отчупва голямо парче от ледника и предизвиква вълна, а тя залива скалата, на която са застанали. Паника, Румен, който е бил най-близо до опасността, хуква да спасява багажа и скъпоценната за всеки оператор техника. За малко вълната да ги отнесе. Снимките спират. Но все пак две композиции са записани.

Вечерта гледам луната над ледника, бледа и далечна, но луна над АНТАРКТИДА.

Ако пък искате да ми пишете, адресът е: АНТАРКТИДА, БЪЛГАРИЯ, 1090. Пощенската станция е в Куцото Куче и отваря в 5 часа.

Следва продължение...