Хаос "гарантира" съсипването на старите софийски сгради

Пожарът в Царските конюшни в София изглеждаше като дежавю след огъня, който изпепели тютюневите складове в Пловдив. Пламъците поглъщат всяка година стари къщи във Варна. Във Велико Търново гредоредът на възрожденската архитектура не издържа под напора на времето и липсата на грижа. В няколко текста Mediapool ще разкаже за мащаба на бедствието, което е застигнало недвижимото културно наследство в пет от най-големите български градове – София, Пловдив, Варна, Русе и Велико Търново.

Ако има град в България, който разполага с всички възможности да възроди сравнително бързо стойностни стари сгради, това е София. Столицата притежава всичко необходимо да бъде красив европейски град – пари, хора и културно наследство. Разследване на Mediapool чрез Закона за достъп до обществена информация показва, че една от основните пречки София да се възползва от предимствата си е болезненият административен хаос.

Хаосът

Царските конюшни, около които се вдигна шум след опожаряването на една от сградите през юли, са въплъщение на този хаос. Комплексът има множество собственици: държавни институции, Художествената академия и частни компании. Земята под комплексна вече е предимно частна. Преди две години бизнесменът Янко Иванов изкупи голяма част от парцела за смешната сума от 650 000 лева, заради което тогавашният областен управител Веселин Пенев стана клиент на прокуратурата.


Една от сградите на Царските конюшни в София изгоря при пожар преди няколко месеца. Случаят отново отвори дебата за това как (не) се опазват паметниците на културата. Сн. БГНЕС

След пожара институциите се нуждаеха от немалко време, за да открият кой е собственик на частта от сградата, чийто покрив е изгорял. Оказа се МВР, което досега не бе полагало грижа на добър собственик. Мерки срещу МВР никога не са били предприемани, въпреки че законът го изисква.

Пожарът в "конюшните" предизвика бурно възмущение и претенции на Столична община към Министерството на културата, което отвърна с не по-малка ревностна загриженост за съдбата на историческата сграда.

Въпросите на Mediapool до отговорните институции имаха за цел да изяснят дали някоя от тях е имала реални намерения да решава проблема и какво е предприела.

По закон отговорността за опазването на културното наследство в София се носи споделено от Столичната община и от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата. Тези институции трябва да действат в пълен синхрон, ако искат да опазят ценни стари постройки и да накарат недобросъвестните собственици да се грижат за тях. Вместо това общината и НИНКН са развили отношения, граничещи с абсурда.

Не знаем дори това, което знаем

Mediapool поиска от Столичната община и НИНКН да изпратят списък на сградите, които са категоризирани като културно наследство. Общината отговори, че не разполага с такъв списък и препрати питането на НИНКН. Оказа се, че кметството не знае, че разполага с въпросните данни, защото те са публикувани на сайта му под формата на подробна карта. Освен това паметниците на културата за жилищни нужди са освободени от данък сгради, който се събира от общината. Тя поне би трябвало да знае колко собственици и за кои имоти не дължат данък.

Ако Столична община наистина не знае, от тази публикация поне може да се информира, че на нейна територия има внушително количество забележителни сгради - 1403 единични недвижими паметници на културата и 70 групови. Това е в пъти повече от всеки друг град в България. Само паметниците от национално значение в града са 152. Тези стари сгради са надеждата София да стане ако не световна, то поне европейска туристическа дестинация. НИНКН отказа да изпрати пълен поименен списък, въпреки че по закон той е публичен, но поне уведоми за броя им.

Не се знае кои имоти са в лошо състояние

Хаосът е овладял до такава степен Столичната община, че тя няма и централизирани данни за защитените имоти в лошо състояние. Няма как да опиташ да вземеш мерки, ако не знаеш къде да ги насочиш. За чиновника е удобно да не знае, защото това го освобождава от отговорност. Оказва се, че общината няма пълна база данни и за реставрираните паметници на културата. Дори за тези, които са реставрирани по нейна инициатива. Но това не е целият проблем. База данни няма и в НИНКН. Или по-скоро има папки с документи на хартия, които трудно може да систематизира. Това означава, че на практика никой в държавата няма обобщена и лесно достъпна информация за паметниците, за които същата тази държава трябва да следи да не изчезнат.

Питането на Mediapool за защитените сгради бе изпратено до столичния кмет Йорданка Фандъкова, която го предаде главния архитект Здравко Здравков, а той на всичките 24 районни кметове, от които се очакваше надлежен отговор. Някои дадоха частични отговори, други обясниха, че и те не знаят. Трети направо отсвириха въпросите и препратиха към НИНКН, който отговори, че също няма отговор.


Сградата на Националната библиотека от години има нужда от ремонт. Пари за поправка на покрива бяха отпуснати наскоро. Сн. БГНЕС

Най-фрапиращи бяха отговорите на район "Лозенец" и район "Оборище". Оказа се, че администрацията в "Лозенец" не може да открие нищо за защитените сгради в документацията си. Архивът на районното кметство е организиран така, че не прави разлика между обикновена къща и паметник на културата. Ако нещо изгори или падне, едва впоследствие ще се разбере, че е било ценност и ще настъпи масово вайкане.

Район "Оборище", където има огромно струпване на защитени обекти, дори не си направи труда да отговаря, а направо препрати въпросите към НИНКН. Институтът на свой ред отговори, че не събира информация за защитените имоти, които са реставрирани.

На фона на това бедствие добър пример е район "Възраждане" (около Женския пазар). За разлика от "Лозенец", там администрацията явно поддържа организиран архив и е способна да отговори на елементарни въпроси. В района са реставрирани цели 47 сгради паметници на културата, а само шест се водят в лошо състояние.

Резултатите са фрапиращи

Цялостната картина за базата данни на Столичната община буди сериозни притеснения. От близо 1500 недвижими паметници на културата, общината има информация за точно 19 защитени сгради, които са в лошо състояние. Това е резултатът от отговорите на всички районни кметства, впрегнати да адресират питането на Mediapool.

И без да си специалист е ясно, че базата данни е толкова неадекватна, че е направо абсурдна. При това положение няма как да се очаква провеждане на някаква нормална политика, но пък съсипията, багерите и зачестилите пожари се превръщат в норма.

Общината не е била и особено активна при налагането на глоби за лоша поддръжка на паметниците на културата. Санкции са наложени на собствениците на едва осем имота, а голяма част от тях не са събрани. Интересно е, че общината санкционира само частни лица, а държавните институциите за нея сякаш не съществуват. Емблематичен пример е започналото разпадане на фасадата на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Проблемът е от близо година и е решен със семпла преграда от лентички, предназначена да опази минувачите от къртещата се мазилка.

Най-тежките три глоби са наложени за собствениците на Захарната фабрика (общо 300 000 лв), от която са останали само руини. Те обаче са обжалвани от собствениците, които се сменят през годините. Резултат от опитите на местната власт да санкционира собствениците няма. И последните 10% от комплекса, които стават за нещо, продължават да тънат в разруха.


Захарната фабрика, която е паметник на културата, вече на практика не съществува.

Законът дава възможности на Столичната община да бъде активна и да оказва значителен натиск върху собствениците. Предписанията и глобите са сериозен инструмент, но ако не вършат работа, кметството е в правата си да ипотекира сграда, която е паметник на културата и с парите да я ремонтира. После ипотеката се плаща от собствениците. Тази мярка обаче никога не прилагана. Нито в София, нито някъде другаде в страната, показва прoучването на Mediapool. Според зам.-кмета по културата в столицата Тодор Чобанов причината е, че първо трябва да има три ефективни санкции за собственика, преди да се наложи ипотека. В последните седмици пък главният архитект Здравко Здравков обеща на няколко пъти, че най-сетне законовата възможност за ипотекиране на изоставени културни паметници ще бъде използвана.

Практиката досега показва, че администрацията се опитва да реши някой проблемен частен случай с разговори със собствениците. Така например преди време Здравков обясни, че по този начин било договорено евентуалното бъдещо възстановяване на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка".

Ако трябва да сме честни...

Проблемът обаче не е само в Столичната община. През месец май 2017 г. багери събориха Двойната къща на Митови в София, която е построена е преди 110 години по проект на архитект Георги Тодоров. Последният собственик на къщата е бизнесменът Кирил Киров – Киро Японеца, който праща и багерите. Това става възможно след отпадането на защитения статут на къщата, за което се е подписал тогавашният министър на културата и настоящ председател на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов (ГЕРБ).

"Ако трябва да съм честен, не ме заболя от събарянето на Двойната къща, защото не е паметник", коментира Киро Японеца пред бТВ няколко дни след събарянето.


Двойната къща беше съборена, а в момента на мястото ѝ има паркинг. Собственикът ѝ декларирал, че ще я възстанови в оригиналния вид. Дори и това да се случи, оригиналът е безвъзвратно загубен.

Явно никой чиновник не го е заболяло от случилото се. В отговор на НИНКН до Mediapool се казва, че е невъзможно да се предостави информация за старите къщи, чийто защитен статут е отпаднал през последните 15 години. Не че тази информация не се съхранява, има я, но нямало как да се предостави. Не става ясно защо. Вероятното обяснение, че тя стои пръсната в неясно колко папки и откриването и събирането ѝ изисква доста ровене. Липсата на информация прави невъзможно оказването на обществен контрол върху министерството и обрича на гибел повечето от тези красиви сгради.

Резултатът от "усилията"

През последните четири години Столичната община е поискала седем стари сгради да бъдат обявени за паметници на културата, за да бъдат защитени. В повечето случаи общината се е задействала след сигнали на граждани. Самият процес е доста бавен и отнема години. Министърът на културата Боил Банов обяснява бавната работа на подчинения му НИНКН с лошото наследство от предходните години. То включвало около 30 000 паметници на културата, които са само декларирани, но не са обследвани и анализирани. За част от тях към момента нямало основания да са защитени като например къщи на партизани.

Работата по тези сгради пречела на оперативността на Националния институт за културното наследство, който иначе "всеки месец работи на пълна пара".

И докато работата на пълна пара върви, две от сградите в София, за които има искане за връщане на статута, вече са разрушени – Двойната къща на Митови и Къщата с кулата в Лозенец. За Къщата с кулата граждани проведоха цяла кампания, но това не помогна.


Къщата с кулата в кв. "Лозенец" вече може да се види само на снимки.

В този списък бяха и Царските конюшни, които получиха статут на паметник на културата от местно значение, след като в тях стана пожар. Предстои да се събират документи за националната им значимост.

През август тази година граждани подадоха сигнал и за скандален ремонт на красива стара кооперация до Женския пазар, която също се оказа незащитена. Липсата на защита за тази сградата означава стиропор върху красивите стари орнаменти.

Останалите три сгради са изоставени в очакване на съдбата си.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как ще приключи скандалът около апартаментите на политици на преференциални цени?