Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

55 коментара
Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

"В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия... Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен "данък благодарност" на нашите освободители", казва Харалан Александров в интервю пред Дойче веле.

Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били "под турско робство"?

Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че "турското робство" щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално: "Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас." Оказва се, че конструктът "турско робство" е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането и ревностно поддържана до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.

За да разберем гнева на феновете на "турското робство", освен историческите факти трябва да вземем предвид и това, което в науките за човека се нарича "културна памет". Тя е напълно самостоятелно явление и представлява устойчив разказ за общото минало, който служи като обяснение за случващото се в настоящето. Според Ян Асман, виден германски изследовател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в колективното съзнание на общността, отколкото историческата истина, базирана на факти и документи. Оспорването на този разказ се приема като кощунствено действие, като посегателство върху сакралните фундаменти на колективната идентичност. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите факти. 

Откъде обаче метафората за "турското робство" черпи енергия, за да се налага повече от век и половина над историческите факти?

Тази метафора безспорно е изиграла важна роля в консолидирането на националното самосъзнание на българите и мобилизацията им в стремежа към независимост. Българите от онази славна епоха, които са подели борбата срещу "турското робство", са били наясно, че става дума за метафора, защото са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво означава роб и какво означава свободен човек. Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези факти за без значение, защото "турското робство" има статут на универсален обяснителен механизъм за българските злочестини.

Ние с лекота зачеркваме пет столетия от нашата историята просто защото тя е протекла в рамките на Османската империя, за чието развитие българите имат съществен принос, особено през 19 век, когато българските елити се включват активно в стопанския и културния живот. Именно стопанското процъфтяване на българските земи в тази епоха допринася за появата и възхода на българското национално самосъзнание и борбата за национална автономия. Този безпристрастен прочит на историята често предизвиква негодувание, обвинения в родоотстъпничество и опит за "пренаписване" на историята. Става ясно, че като "истинска" история се възприема не тази, която се е състояла в действителност, а трагично-героичният разказ, в който сме избрали да вярваме, защото ни предлага лесни и удобни обяснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски. Ето защо не можем да се сърдим, че много българи отказват да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и противоречива епоха. Историческата наука – не историческата пропаганда – се опитва да бъде безпристрастна, докато културната памет винаги е пристрастна.

Дали обаче метафората за "турското робство" все пак няма реални исторически корени в неравноправното положение на българите в Османската империя?

Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното бреме, част от нашите сънародници приемат исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните, понякога дори в противоречие с ислямските канони. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква "Св.Стефан", която и до днес краси Истанбул.

С модернизацията на османската държава българите получават все повече права, но не и правото на национално самоопределение, тоест на собствена държава. Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден. Когато по време на Руско-турската освободителна война руските войници атакуват най-големите сгради в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрана факта, че "поробените" българи имат значително по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, отколкото крепостните селяни в Русия.

Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да разкажа любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не успял да се ожени в своето градче, защото имал лют нрав, изпокарал се с всички и никой не искал да му даде дъщеря си за жена. Освен че бил проклет, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си намери чудна жена, каквато никой не е виждал. Той често пътувал по търговски дела из безбрежната Османска империя и след една такава командировка наистина се върнал с "црънка", млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв далечен пазар за роби. За всеобщо изумление жената научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той въпреки лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с голямо уважение. Според семейното предание, двамата живели дълго и щастливо и оставили многобройно потомство със смесена кръв.

Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за "турското робство" често пъти са представители на онези "патриотични" среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва. Защо е така?

Защото тази метафора обслужва дневния ред на руския империализъм, сериозно оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави. В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия. Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл да произведе символична приемственост между Руската федерация, наследница на съветския режим, и старата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв тъкмо от този режим. Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен "данък благодарност" на нашите освободители. Неотдавна един подпийнал и разнежен руснак в пристъп на откровеност сподели с мен, че въпреки нашата неблагодарност те продължават да ни обичат като малък брат, с когото са свързани по кръв, вяра и съдба. Те са наши традиционни освободители, и както някога са ни освободили от турско и от фашистко робство, сега са готови отново да ни освободят от натовско и европейско робство. Чакат само да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те тутакси ще се отзоват. Тъй че когато взимаме важни решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска любов, която отново и отново се стоварва върху нас като проклятие.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

55 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Борис
    #55

    Иван Вазов е написал романа "Под игото", а на "Под робството", а мнението на един съвременник е по-меродавно от по-късни измишльотини.

  2. Петър Върбанов
    #54

    Тази теза на Харалан Александров е много опасна. Има много свидетелства за "робство" по смисъла, който народът влага - отнета политическа, културна, че и религиозна свобода. Отделно са практиките като насилно служене на определени групи население или еничарството. Това изявление на господина го усещам като опит за подмяна и размиване на националното съзнание.

  3. Коментарът е изтрит в 15:18 на 3 декември 2021 от автора.
    #53
  4. Milenca
    #52
    Отговор на коментар #42

    ако беше прочел интервюто, щеше да го коментираш, а не да пишеш глупости. Но необразованият винаги е бил лузър, беден, абе отритнат. Дори и близките му го отбягват.

  5. fantom
    #51
    Отговор на коментар #47

    Не знам след 1812 г. Русия да е "удряла по Истанбулската маса". По-скоро са я удряли и били в Кримската война. Дори, едната от целите на "Освободителната война" е била по-скоро да се опита да си възвърне авторитета. Тя никога не е планирала освобождение в рамките на Сан-Стефанска България. И това е описано в цялата дипломатическа активност преди войната.

  6. fantom
    #50

    Твърде много манипулации (дори глупости) без връзка с историческата наука. Турското робство не е измислено от Русия. Това, че руските стратегически домогвания са използвали този термин и са се представяли за "освободители" съвсем не означава, че роство не е имало. И нека не се вторачваме само в края на 19 век. Робството е започнало още през 14 век, а продажбата на роби е продължила и по време на Цариградската конференция. Не вярвам някой руснак да е накарал Чинтулов да напише "доста робство и тиранство".

  7. Филка Русофилка
    #49

    2. Xapaлaн нe бивaшe дa пpoпуcкa cpeд митoлoжцитe пo „бългapcки poбcтвa“ и някoи изпoвядвaщи „eвpoпeйcки цeннocти“ бългapoмpaзци aлa aгeнт Aлбepт Кopитapoв. Кaтa дeн нeгoдникът cлoвoблудничи зa „бългapcки poбcки кoмплeкcи“ и „гeнeтични увpeждaния“ (вepoятнo пpидoбити пpи coциaлизмa, нo нe гo кaзвa) и зa „бългapcкитe фaшиcтки oкупaтopи нa Мaкeдoния“ нa цap Бopиc III. Изцeпкитe нa тoзи глупaк вeчe ce пpeдaвaт oт ТВ Eвpoпa диpeктнo пo кaбeлнитe тeлeвизии в Мaкeдoния. Eдин вид „в пoмoщ“ зa пpeгoвopитe нa бългapcкия eкип иcтopици, пpивeтcтвaнa oт cъpбo-кoмуниcтичecкитe чeнгeтa и тия в Ниш !

  8. Филка Русофилка
    #48

    1. Пoздpaвявaм Xapaлaн Aлeкcaндpoв зa бeзупpeчнaтa тoчнocт в излoжeниeтo нa фaктитe и зaключeниятa. Митът зa туpcкoтo poбcтвo пpикpивa „бpутaлнoтo нaлaгaнe нa кoмуниcтичecкия peжим oт cъвeтcкитe oкупaтopи и тexнитe бългapcки cлуги“, пoдлoжили нa гeнoцид бългapcкия нapoд и ocoбeнo нaциoнaлния му eлит - пpecтъпeн oпит зa ликвидиpaнe нa интeлeктуaлния и нpaвcтвeния пoтeнциaл нa бългapcкaтa нaция. Тoзи мит „cплoтявa pуcкaтa пeтa кoлoнa в Бългapия зa пpoкapвaнe интepecитe нa pуcкaтa oлигapxия“. Бългapитe никoгa нe ca били poби, кaквитo ca били в гoлямaтa cи чacт нaceлявaщитe caмoдъpжaвнa Pуcия !

  9. Zlatan
    #47

    Александров "забравя", че България пада под турско през 1396, но посочва, че през 19 век турциту разрешават строителството на "Св.Стефан" в Истанбул. Това става след 1812 г., когато Русия започва да удря по Истанбулската маса и да иска свободи за християнските народи.Но 5 века турците строят джамии върх, български църкви и манастири

  10. velko
    #46

    ХА или Асан А./един от хората на Сорос в РБ/-"хитрата сврака" с 2 крака попадна в собствения си фикален капан.Опозори се сам. Доказа,че е "интелектуалец" без подплата,без род и родина,без каквито и да било знания за бит,нрави,традиции,литература, история на народ, населявал земите си повече от 13 века. Клишетата, матриците и щампите го правят човек от каменния век-примитивен,невеж,страхлив,агресивен,безочлив,елементарен и какво ли още не.И ВСИЧКО ТОВА САМО СРЕЩУ 2 ГАЛАГАНА.УМ ЦАРУВА,УМ РОБУВА.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.