Харчовете за АЕЦ "Белене" продължават - още милиони за анализ ще я бъде ли

В началото на следващата година България трябва да има технически анализ за това възможно ли е дострояването на АЕЦ "Белене" без участието на Русия, както и икономически колко бе струвало това. И на тази база парламентът да вземе решения дали да се довършва вече над 30-годишния ядрен проект или да се търсят купувачи на доставеното още през 2017 г. руско оборудване. В същия срок би трябвало да стане ясно и колко ще струва и ще се реализира ли проектът за два нови реактора на площадката на работещата АЕЦ "Козлодуй".

До седмици, най-много – месец, би трябвало Министерството на енергетиката да получи оферти от френската "Електрисите дьо Фроанс" (EDF) и американската "Уестингхаус“ колко ще струва на "Националната електрическа компания" (НЕК) и на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" извършването на предпроектните проучвания за смисъла съответно от АЕЦ "Белене" и VІІ и VІІІ блок на АЕЦ "Козлодуй".

Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред журналисти в петък на площадката на прекратения ядрен проект "Белене", където провери състоянието на консервираното ядрено оборудване, произведено и поддържано под контрола на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ).

Активи за 2.5 млрд. лв. стоят и трупат само разходи

"Стоим върху активи за 2.5 млрд. лв., за чиято поддръжка плащаме няколко милиона на година, и е крайно време България да вземе решение за този значителен актив - и като вложени средства, и стратегически важен", посочи Христов пред медиите, дни след като бе във Франция и разговаря с EDF за предпроектното проучване и от компанията му представиха детайлно технически план за извършването на анализите.

Сега той заяви, че състоянието на доставените два реактора за АЕЦ "Белене" е отлично и са като току-що излезли от завода. За тяхната консервация обаче има разходи и 33-ма служители се грижат за състоянието им. Отделно НЕК плаща за охраната и за контрола върху консервацията, извършван от АСЕ. Според Христов е крайно време да се спре само наливането на пари в проекта, без да има перспектива какво се случва с него.

Оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено преди близо шест години. Сн. Mediapool

По думите на министъра предпроектното проучване на EDF трябва да даде отговор на въпросите дали наличното оборудване може да се интегрира в нова система, може ли да се избегне зависимост от руски компании при дострояването и експлоатацията, както и дали може да се продаде, включително на Украйна, която прояви такъв интерес при посещение на Христов там.

Пак се търсят решения в парламента

"Цялата тази информация ще бъде предоставена на парламента за вземане на финално решение", каза енергийният министър, според когото това ще стане догодина и се търси най-доброто решение за използване на площадката край Белене и на наличното вече оборудване.

Корпусът на единия от двата реактора, сн. Mediapool

Трябва да стане ясно и каква би била крайната стойност на замразения в разгара на пандемията от коронавирус ядрен проект, оценяван допреди това от държавата на 10 млрд. евро, но според експерти той би струвал 20 млрд. евро. Това обаче бе към 2020 г., а сега със сигурност цената би била по-висока заради инфлацията.

Междувременно да дадем още пари

На базата на технико-икономическите анализи и цената на произвежданата от бъдещата ядрена централа електроенергия парламентът трябва да направи крачка и да реши най-сетне по-нататъшната съдба на АЕЦ "Белене". Христов не пожела да каже колко се очаква да плати НЕК за този анализ, но посочи, че средствата няма да са толкова много - "няколко милиона", за вземането на толкова важно решение.

Чак след като Народното събрание реши дали да се строи новата ядрена централа, ще се търси финансирането за нея, каза Христов.

Народното събрание трябвало да реши какво и как да се прави с проекта "Белене". Сн. Mediapool

"Трябва да се вземе решение държавата в какъв обем иска да участва финансово и ще се направи проучване за осигуряване на финансирането. На срещата в Париж с другите държави в Европа от ядрения алианс обсъждахме и възможностите за финансиране на такива проекти, които в момента в Европа са от порядъка на 100 гигавата. Търсим европейско решение ядрената енергетика да се признава за нискоемисионна и за част от зеления преход, което да отпуши възможностите за финансиране на такива проекти, включително от банки като ЕБВР, ЕИБ и Световната банка. Това ще поощри финансиране и от частни финансови институции", смята Росен Христов.

Сходен анализ и за нови реактори в Козлодуй

Горе долу паралелно се развиват и разговорите със САЩ за сключване на междуправиштелствено споразумение за предпроектното проучване за изграждане на два нови реактора на площадката на АЕЦ "Белене" по технологията на американската "Уестингхаус" АР-1000, каквато задача възложи предишният парламент на служебното правителство.

"Финализираме преговорите с американското енергийно министерство за междуправителествен договор за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Имаме и финален вариант, който трябва да се ратифицира от Народното събрание и веднага след това може да се сключи договорът", каза още министърът.

"Най-рано следващата година парламентът ще може да вземе решения за тези два проекта. Най-бързият проект, отчитайки лицензите на площадките, е блок VІІ на АЕЦ "Козлодуй", който ако се стартира в следващите години, би могъл да заработи около 2035 г.", смята министърът.

Според него няма смисъл беленското оборудване да се монтира на площадката на АЕЦ "Козлодуй", каквато идея имаше последното правителство на ГЕРБ.

Складираното на площадката оборудване продължава да чака съдбата си, сн. Mediapool