Хърватия договори 2 млрд. евро суап от ЕЦБ

Хърватия, която е кандидат за чакалнята на еврото – ERM II, както България, е договорила суап линия от Европейската централна банка в размер на 2 млрд. евро, съобщи ЕЦБ на 15 април.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов използва суап линиите от ЕЦБ като аргумент България да влезе възможно най-бързо в ългария да влезе възможно най-бързо в ERM II, но се оказа, че те са достъпни и в момента за всички държави в ЕС, включително България, както и за държави извън нея като САЩ, Китай, Швейцария и др.

"Ще кандидатстваме в еврозоната до края на април. Убеден съм, че ще бъдем приети. Ще ни разрешат и суапови след това плащания и ще се закачим за основния водопровод в Европейския съюз", обясни премиерът на 10 април.

ЕЦБ и Хърватската народна банка са се споразумели за суап линията, която може да осигури евроликвидност на хърватски финансови институции на стойност до 2 млрд. евро при нужда. Централната банка на Хърватия ще може да получи средствата като кредит срещу хърватски крони за максимум от 3 месеца, като суап линията ще е активна до 31 декември 2020 г.

На 20 март и Дания, която е единствената държава в ERM II понастоящем, реактивира суап линията си от предишната финансова криза, като стойността ѝ бе увеличена от 12 на 24 млрд. евро.

Суап линиите са инструменти единствено за осигуряване на ликвидност в евро, а не са спасителен механизъм за изпаднали в затруднение банки.

Според някои икономически анализатори България на този етап няма нужда от подобно споразумение, защото страната е във валутен борд, при който левовете са покрити на около 150-160% от резерви в евро, които БНБ държи достатъчно ликвидни.

По принцип суап линиите са изгодни, защото позволяват на националните централни банки да осигурят необходимото количество евро в икономиката, без да е необходимо спешно да осребряват резервите си и така да влияят на стойността на еврото.