Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Хърватия подписа Договора за присъединяване към ЕС

5 коментара
Президентът на Хърватия Иво Йосипович и премиерът Ядранка Косор подписват догововора за присъединяване към ЕС. Сн. БГНЕС

Хърватия подписа в петък Договора за присъединяване към ЕС, който ще ѝ позволи да стане през юли 2013 г. 28-я член на съюза. Остава хърватите да се произнесат на референдум по въпроса, а 27-те членки на ЕС да ратифицират договора, съобщи Франс прес.

 

След дълга нощ на преговори в Брюксел преди днешното последно за годината заседание на Европейския съвет лидерите на страните членки парафираха Договора за присъединяване с хърватския президент Иво Йосипович и премиера Ядранка Косор.

 

Франция бе представена от министъра си по европейските въпроси Жан Леонети, а не от президента Никола Саркози.

 

"Добре дошли сте в европейското семейство", заяви пред хърватските ръководители президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, отбелязвайки, че "това още не е краят на пътя за Хърватия".

 

"Реформите трябва да продължат преди датата на присъединяване", подчерта той.

 

"Присъстваме на историческо събитие, което, измерено по своето значение за хърватския народ, е равно само на декларацията за независимост на нашата страна", заяви хърватският президент.

 

Хърватският премиер ще участва за първи път на европейска среща на високо равнище в качеството на наблюдател.

 

Изваждайки си поуки от прекалено бързото присъединяване на България и Румъния, ЕС този път въвежда система за наблюдение, за да се увери, че Загреб ще продължи усилията си за извършване на реформи до юли 2013 г.

 

Европейската комисия ще изготви доклади за прилагането от Загреб на реформите в съдебната област, конкуренцията, борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

 

Хърватия е втората след Словения бивша югославска република, която ще се присъедини към съюза.

 

Хърватия обяви независимост от комунистическа Югославия през 1991 година. Сръбското малцинство с подкрепата на югославската армия се противопостави на това решение и завзе една трета от страната.

 

През 1995 година хърватските войници върнаха два бунтовнически анклава, за да контролират цялата територия на страната. През ноември същата година бе подписан мирен договор, с който приключи войната в Хърватия и Босна.

 

Година по-късно Хърватия се присъедини към Съвета на Европа независимо от критиките във връзка с лошо състояние на човешките права, съмнителна свобода на медиите и некачествено управление на икономиката.

 

През 1999 г. Франьо Туджман, първият президент и "баща на нацията" почина от рак, като по този начин отвори пътя за избори, които свалиха от власт неговата националистическа партия - Хърватската демократична общност.

 

Реформистката коалиция спечели властта и се опитва да постави Хърватия на пътя на европейската ѝ интеграция.

 

През 2001 г. Загреб и Брюксел подписаха споразумение за асоциирано членство, което призовава за решаване на въпросите за военните престъпления, завръщането на бежанците и установяването на сътрудничество с бившите врагове от региона.

 

Хърватия обаче не успя да арестува генерал Анте Готовина, който се укриваше, за да избегне съдебния процес в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

 

Хърватия отказа да предаде и бившия началник на генералния щаб генерал Янко Бобетко на Международния трибунал в Хага, като по този начин обтегна отношенията си с ЕС, въпреки постигнатия напредък в сферата на икономическите и съдебните реформи.

 

По-късно Бобетко бе обявен за неспособен да се яви в съда заради здравословни проблеми, а следващата година почина.

 

През 2003 г. Великобритания и Холандия отказаха да ратифицират споразумението за асоциирано членство в ЕС на Хърватия заради недостатъчното сътрудничество на страната с трибунала в Хага.

 

На следващата година в знак на сътрудничество с трибунала Загреб предаде на съда двама генерали от времето на войната и шестима босненски хървати.

 

Европейската комисия даде на Хърватия статут на държава кандидат за членство и определи дата за начало на преговорите през март 2005 г., но подчертава, че Загреб все още трябва да предаде Готовина.

 

През 2005 година Готовина бе заловен, а през 2011 бившият хърватски генерал Готовина бе осъден на 24 години затвор от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

 

Хърватия започна преговорите заедно с Турция. В периода 2005 - 2008 г. те вървяха бавно. Към края на 2008 г. Хърватия успя да затвори само седем от 33-те преговорни глави, които обхващат цялото европейско законодателство.

 

Същата година Хърватия обяви защитена риболовна и морска зона в Адриатическо море, като така обтегна отношенията си със съседите. Малко след това отстъпи, като посочи, че зоната не се отнася до държавите членки на ЕС.

 

През декември Словения блокира напредъка на Хърватия заради граничен спор, датиращ още от времето на бивша Югославия.

 

През 2010 година Хърватия предприе борба срещу политическата и бизнес корупцията. Тя подведе под отговорност няколко генерални мениджъри във водещи държавни компании, бивш министър и вицепремиер, както и се прицели в бившия премиер Санадер, който бе арестуван в Австрия. Ходът на присъединителните преговори се ускори значително.

 

През юни 2011 г. Европейската комисия оцени, че Хърватия отговаря на всички критерии за приключване на присъединителните преговори с ЕС, включително и по отношение на най-трудните глави като съдебната политика и политиката за конкуренцията.

 

Държавите членки решиха на заседание на ЕС на 24 юни да приключат преговорите с Хърватия за членство, като определят датата 1 юли 2013 г.

 

През декември 2011 г. изборите в страната доведоха до ново лявоцентристко правителство, което насрочи дата през февруари следващата година за свикването на необходимия референдум за членството на страната в ЕС.

 

Проучванията на общественото мнение показват, че около 57 процента от гражданите подкрепят членството на страната в ЕС, докато около една трета не го одобряват.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #5

    Още една граница по-малко! Дано и в Шенген влезнат по-бързо, така неимуверно ще се улесни патуването от България с кола/автобус. Аман от бирократи и тарикати наречени гранична полиция и митничари, които все са жадни и гладни!

  2. Анонимен
    #4

    Dobre doshli i d..e da vi e iako !

  3. Анонимен
    #3

    Ние, българите, приветстваме приемането в ЕС на нашите стари приятели – хърватите ! Пожелаваме им успех , просперитет и ползотворно взаимно сътрудничество за благото на нашите два братски народа ! На добър час !

  4. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #2
  5. Анонимен
    #1

    Хърватия е по-напред от нас в редица отношения и затова е туристически обект за всички от ЕС, които летуват на изток.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.