Хасковският съд отложи за декември делото срещу кметските избори в Свиленград

Смяната на класическите изпити с тестове за прием в гимназиите е на път да се опорочи. Половин месец преди пускането на пробните тестове в училищата още не е ясно как ще бъдат структурирани въпросите в тестовете, с колко варианта ще са отговорите - отворени или затворени, само от зададени отговори ли ще избират учениците или ще пишат още нещо, каква ще е скалата за оценяване.

Според експерти от просветното ведомство, един от мотивите за въвеждането на тестовете е да се помогне на децата на ДПС-върхушката от смесените региони да преодолеят езиковата бариера. Просветното министерство обаче доста закъсня, тестове тепърва ще се пишат. Пришпорвайки се да изпълни искането на малкия коалиционен партньор, екипът на министър Игор Дамянов може да провали намеренията на ДПС, като опорочи идеята с фалстарта ѝ.

Никой не отрича необходимостта от тестове. Замисълът обаче бил те да са само от въпроси със закрит отговор, макар от министерството да твърдят, че ще включат и част, изискваща проверка на писмената култура.

Идеята за тестовете се прокарвала от шефката на "Координация и контрол на средното образование" в МОН Мукадес Налбант под натиска на зам.шефа на просветната комисия в парламента Лютви Местан от ДПС, твърдят източници от просветното министерство пред Mediapool.

Лютви Местан обаче категорично отрече да е оказвал натиск в тази посока. Нямало етнически мотиви във въвеждането на тестовете, твърди той, но не крие раздразнението си, че ведомството не е готово за въвеждането им. Г-жа Налбант също отхвърли етническия момент пред Mediapool. Тя посочи, че при последната изпитна кампания в Кърджали двойките по математика са били много повече от тези по български език.

Експерти са категорични, че от тестовете, сътворено набързо и без достатъчно време за запознаване с тях, ще пострадат еднакво и тези, които добре се справят с българския, но и онези, които се справят единствено с майчинския - турски и ромски. Защото дори и да не се налага да пишат изложение по тема, учиниците трябва да разберат поне въпроса, за да улучат верния отговор.

Тестът не е достатъчен за класиране на учениците

Тестът е форма на проверка, съществува и ще се прилага, но това е проверка само на моментното състояние. Идеята за изпит след 7 клас не е за установяване на равнище, а да доведе до класиране, посочват експерти, които познават световната практика.

Според тях замислените на този етап тестове с въпроси по български език, математика, природни науки и по хуманитарните дисциплини са абсолютно недостатъчни, за да се извърши класиране за обучение в гимназиите.

Много по-ефективно биха се отсели децата с качества за обучение в езикова или математическа гимназия, ако въпросите със затворен отговор се комбинират с част, която изисква изложение по дадена тема.

"Понеже не може да се справят децата, трябва да се облекчи програмата - да има тест, а не изпит" - така гледат на просветната реформа лоялни към ДПС експерти.

Мукадес Налбант твърди, че целта на тестовете е да бъде по-обективна оценката за познанията на децата, а те самите да са поставени при равни условия, да се изпитват върху един и същ изпитен материал. "Това няма да е изцяло тест, ще се включва и текстова част. Ще има решаване на казус, за да се види писмената култура на децата", увери Налбант в отговор на съмненията, че засега идеята е да има само въпроси със затворен отговор.

Налбант определи като порочна и неиздържана позицията, че тестовете са облекчение за децата от малцинствата заради незнанието на българския език. Като опровержение на обвиненията тя веднага извади статистика. 115 паралелки не бяха попълнени и не се обяви прием в цялата страна тази година, а 25 от тях бяха в София заради неиздържан изпит по математика, припомни Налбант. В Кърджали двойките по български били само 11, докато по математика - 87. "Проблемът не е в знаенето на езика", заключи Налбант и обяви за измислица твърденията за изтекла информация и манипулация на оценките специално в Кърджали.

Местан отрича за етнически мотиви, недоволен е от забавянето на тестовете

Зам.шефът на просветната комисия в НС Лютви Местан категорично отрече целта на въвеждането на тестовете след 7 и 8 клас да е заради преодоляване на езиковата бариера пред децата от турски и ромски произход, както и твърдението, че именно по негово указание се прокарва тази идея.

"Адски глупаво е да се търсят етнически мотиви," заяви за Mediapool Лютви Местан, според когото това означавало дълбоко непознаване на реалната същност на тестовата система.

Според Местан, непрофесионално е да се противопоставя теста с езиковата подготовка, защото те не са взаимозаменяеми. Въвеждането на тестовата система е начин да се обективизират критериите за оценяване, като се сведе до минимум субективния елемент, смята Местан.

Непрофесионално било и да се смята, че тестовата система дава по-големи възможности на децата от малцинствата. Необходима е дори още по-сериозна езикова подготовка, за да се справим с един тест, тъй като изисква творчество, комбинативност и по-висока реторика, разви тезата си политикът. Според него, при сегашната система дори е по-лесно тази бариера да бъда преодоляна, тъй като подтиква към зубрачество. Без висока степен на владеене на езика тестът не може да бъде издържан, категоричен е депутатът и допълни, че тестът всъщност е още по-голям стимул за малцинствата да научат по-добре официалния език.

Тестовете съответстват напълно на европейската практика, бе другият аргумент за необходимостта от въвеждането им, на който заложи Местан.

Депутатът от ДПС подчерта, че не е изразявал това свое отношение към тестовата система нито пред МОН, нито пред просветния министър Дамянов.

Той обаче смята, че въвеждането на тестовете не бива да става от тази учебна година, тъй като е необходима сериозна предварителна подготовка и информираност на обществото по този въпрос. "В момента тази идея звучи като новина, тъй като някой не си е свършил работата и не е информирал своевременно за тази идея. За мен също беше изненадващо", каза депутатът.

Раздразнението на Местан е разбираемо. Планирано е било още през април т.г. цялата идея - форматът за тестовете, скалата за оценяване - да е готова и да започнат да се разпространяват брошури с примерни изпитни материали. Сега има нов срок - в периода 15 - 30 ноември МОН обеща да огласи и разпространи в училищата пробните тестове, с които да се работи и децата да могат да се занимават самостоятелно и извън училище. През януари 2005 г. тестовете ще бъдат апробирани в училищата, за да се направят окончателните корекции.

Едва преди дни обаче МОН потърси консултанти, които тепърва да пишат тестовете.

И директорите ще се избират с тест

Паралелно върви и процес на подготовка за раздаване на директорски постове за активисти или лоялни към ДПС учители, твърдят чиновници. На много места в Кърджалийско отдавна били назначени като помощник директори членове на ДПС или лоялни към движението, които трябвало да се подготвят, за да "спечелят" конкурси за директори. Три години вече шефката на инспектората в МОН Мукадес Налбант не успява да подготви и проведе директорски конкурси, защото ДПС изчаквало кадрите си да се обучат. Сега тя лансира идеята и директорите да се назначават с тестове.

"Щом децата ще се явяват на такъв тип изпити, защо директорите да не могат", е цитирана да казва в "Труд" шефката на Координация и контрол на средното образование в МОН. Директорски конкурси ще има за над 1200 училища, като първо те ще се проведат в държавните.

Налбант обяви, че ще се търсят не педагози, а добри администратори, компетентни и комуникативни. Те щели да бъдат оценявани по точковата система за познанията им по нормативни актове, ще има и събеседване.

Досега кандидатите за директори на държавни училища представяха писмена концепция за развитие на училището, припомни просветният министър Игор Дамянов. По думите му този начин позволява субективност, а проектите често не са осигурени финансово. До 10 ноември правилата за конкурсите за директори на държавните училища ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на образованието и науката и във вестник "Азбуки".

Запитана за евентуални политически назначения, Мукадес Налбант каза пред Mediapool, че в комисиите ще има експерти на регионално ниво и представители на министерството. "Кандидатите ще бъдат класирани от експерти, а не от политически личности", категорична бе Налбант. Запитана дали пък тестовете за директорите не са поредното улеснение за доверени на властта хора, тя веднага прехвърли топката към министър Игор Дамянов. Негова била и идеята, и заповедта.

Тя искала да има решаване на казуси, без ключ на готов отговор, но това като изпитен материал оставало в "ръцете на министъра". "Ние поставяме такова изискване към писмената част на тестовете, а кой ще ги готви и какъв ще бъде, аз не мога да знам отсега. Това ще го знае само министърът", посочи Налбант.

Запознати с кадровите игри в МОН прогнозират, че едва ли ще стигне до масово назначение в смесените региони на директори, които са членове на ДПС. Самата Налбант от край време се пази да не бъде атакувана по политическа линия. Затова ще бъдат подкрепени лоялни към движението кандидати, свързани с най-различни политически сили.