Хазартът да се третира като туристическа услуга, настоява асоциация

Хазартът да се включат в общото портфолио на предлаганите туристически услуги, предлага Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИ).

В момент, когато се обсъждат промени в Закона за хазарта, довели до скандали най-вече заради предвиденото намаление на неотдавна вдигнатия данък върху игрите, от асоциацията предлагат държавата да изготви дългосрочна стратегия за развитие на хазартната индустрия  и тя да се развива  в унисон с туризма.

Туристическият сектор е сред основните приоритети в развитието на икономиката на страната и игралната индустрия трябва да се включи в привличането на повече и платежоспособни туристи у нас, коментираха в неделя пред БТА Надя Христова членове на УС на БТАПОИ и Роси Маккий, почетен член на  асоциацията.

Те посочват, че икономическата криза е свалила приходите в хазартния бизнес с  20-30  процента през 2009 година.  През декември 2009 г. с промени в Закона за хазарта бяха повишени данъците. От 300 на 500 лева  или със близо 70 процента беше увеличен данъкът върху игралните съоръжения.

От асоциацията казват, че само за декември 2009 г. е било поискано предсрочно прекратяване на лицензи на 63 играли зали. Отделно през годината от експлоатация са извадени още 2000 игрални машини.

БТАПОИ счита, че следващият удар върху хазартния бизнес ще нанесе забраната за тютюнопушенето на обществени места  от 1 юни.

Асоциацията подкрепя подхода за по-гъвкава политика  на рестриктивния режим, тъй като пълната забрана ще доведе до спадове в сектора с игрални съоръжения с допълнителни 20-30 процента.

БТАПОИ посочва, че бъдещите промени в Закона за хазарта трябва да дадат възможност на бизнеса да се стабилизира. Предлага се изискванията за инвестиции да са съобразени с броя жители и типа населено място.

От последните коментари на финансовия министър свързани с хазарта се вижда, че има разбиране за стимулиране на българските производители на игрални съоръжения, допълват от БТАПОИ. 

Отбелязва се, че в сектора работят над 5000 квалифицирани инженерни кадри, а в 1000 игрални зали и казина са заети над 20 000  души. Те обслужват около 20 000 игрални автомата. Средно годишно за нуждите на местния пазар се произвеждат около 6000 игрални автомата. Българска фирма е било отличена наскоро на изложение в Лондон сред десетте  най-добри производители в света, а български фирми изнасят игрални съоръжения в Европа, САЩ, Латинска Америка, Азия и Африка.

В закона трябва да има текстове, които дават  повече гаранции за контрол и идентификация на участниците в интернет залаганията. Те трябва да осъществяват  превенция на непълнолетни лица  и да предотвратяват прането на пари. 
Необходимо е в закона да има изисквания за  тестване и сертифициране на софтуера и хардуера, с който се организират тези игри. Иначе са възможни измами, посочват от асоциацията.

За 2007 г. статистиката сочи, че постъпленията от хазарт са повече от тези, постъпили от банковия и застрахователния сектор взети заедно.  За 2006 г. приходите от  тази дейност в бюджета са 72 500 000 лв.,  за 2007 г. - 86 475  530 лв.  и за  2008 - 112 074 207 лв.

Хазартът с игрални съоръжения  привлича  в България около 3-4  процента от цялото население. В останалите видове хазартни игри (еврофутбол, тото, лотария) играят около 30-40  на сто от населението. По брой игрални автомата на човек от населението България, с една машина на 400 души, се нарежда сред консервативните страни в Европа. В Испания например  1 машина се пада на 120 човека, а в Италия една машина на 240  души.

Преди десетина дни министърът на финансите Симеон Дянков защити основните принципи, залегнали в проекта за промени на закона. Той не одобри данъчното намаление, но не се ангажира с изтегляне на промените, а обясни, че те подлежат на широко обществено обсъждане, дотогава, докато той "не застане 100% зад тях".

Проектът се появи на страницата на Министерството на финансите през януари тази година, след като дни по-рано - от 1 януари - данъкът върху всички хазартни игри бе изравнен на 15%. Това предизвика недоволството на големите в игралния бранш, изразено публично от съсобственика в "Еврофутбол" и едър бизнесмен Васил Божков.

В проекта се предлага промяна на принципа на облагане с корпоративен данък на тото и лотоигрите и числовите залагания, което реално намалява самия данък върху тях. Мотивите са, че така се дава възможност на бранша да остане жизнеспособен, защото осигурява работа на над 50 хиляди души. Всеобщото подозрение обаче бе, че лобито в хазартния бизнес е успяло да прокара облекчението.

След като се вдигна шумът, Дянков побърза да обясни, че не знае за данъчното предложение, въпреки че проектозаконът не може да се появи на интернет-страницата на министерството без неговото одобрение. От създалата се ситуация единствен пострада председателят на Комисията по хазарта Димитър Терзиев, който бе принуден да си подаде оставката, след като стана ясно, че експерти на комисията са автори на данъчното облекчение.

На 5 февруари Данков заяви пред депутатите, че промените предвиждат по-строга регулация на бранша, изкарването му от жилищните кооперации, ограничаване на незаконните игри и достъпа на непълнолетни, налагане на рамки на залаганията по интернет.

Проектът предвижда регулация на игрите по интернет, които у нас въобще не е регулиран и по груби сметки държавата губи 200-300 млн. евро годишно от залаганията по мрежата.

Министър Дянков освен това каза, че подкрепя промени, които целят да защитят интересите на българските производители на игрални автомати.