Хазартът сваля рекламата от 5 до 18 часа, падат съобщенията за бонуси, джакпоти и коли

Хазартният бранш в България е готов да се саморегулира по отношение на рекламата и доброволно да я свали изцяло от телевизионния екран между 5 и 18 часа, освен ако през деня не се излъчва спортно събитие. Браншът се ангажира още от 1 януари 2023 г. да свали съобщенията за размера на паричните и предметните награди по телевизията, радиото и на външната реклама. Това означава отпадане на рекламирането на бонуси, джакпоти, автомобили и др.

Това е част от проект за самоограничения, около който браншът се обедини, съобщи Владимир Доков от Българската гейминг асоциация по време на дебат, организиран от Съвета за електронни медии.

Игралната индустрия сама ще се ограничи

Друг ангажимент е рекламните лица занапред да са навършили поне 23 години.

Игралната индустрия обещава още да не позиционира външна реклама в близост до училища.

Освен това всички рекламни съобщения по телевизията и радиото задължително ще съдържат призив за разумно залагане. Ще се избягва представянето на хазартните игри като възможност за решаване на социални, лични, финансови проблеми.

Браншът обещава също да не работи в интернет с партньори, които разпространяват агресивни съобщения за залагане, като например "играй", "няма време", "заложи" и т. н. Тези банери не идват от хазартните оператори, а от афилиейтед партньорите, които отклоняват голяма част от трафика към нелегални сайтове, стана ясно от думите на Доков.

СЕМ няма правомощия, НАП няма данни за платените данъци

Дискусията в СЕМ не излезе с никакви други решения на проблема с агресивната и прекомерна реклама на хазарт извън обещанието на сектора за доброволни самоограничения. Председателят на медийния регулатор Соня Момчилова обясни, че съветът е много активен по темата, но в същото време правомощията му са "твърде ограничени". Момчилова изрично изтъкна, че органът не може да направи нищо за онлайн рекламата.

Момчилова не показа каквото и да било намерение да предложи законодателни промени, като в същото време прехвърли "топката" към депутатите от комисията за младежта и спорта, които също свикват дебат по темата в сряда.

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, която в момента отговаря за контрола върху хазарта, Борис Михайлов изненада аудиторията с невъзможността си да представи данни за събраните данъци и такси от сектора. "Няма да назова числа, но цифрите със сигурност не са тези, представени от бранша", каза Михайлов по повод изказване на гейминг асоциацията, че секторът внася 1.5 млрд. лв. приходи в бюджета на година под формата на ДДС, корпоративен данък, хазартни такси и осигуровки.

Родители поискаха пълна забрана на рекламата

Неправителствените организации и експертите, поканени на кръглата маса на СЕМ, поискаха вземането на по-сериозни мерки от тези, предложени от игралната индустрия.

"Националната мрежа за децата" и Асоциация "Родители" поискаха пълна законова забрана на всякаква форма на реклама на хазарт. В момента е забранена само пряката реклама, а всички агресивни съобщения по телевизиите се водят непряка реклама.

Организациите настояват още за правила за обозначаване на обектите, в които се играе хазарт, повишаване на възрастта за участие в хазартни игри на 21 години, въвеждане на изискване за предупреждение за създаване на зависимост от хазарт като задължителна част от рекламите, както и промяна в Наказателния кодекс за по-строги наказания за въвличане на непълнолетни лица в хазартна дейност.

"Проблемът с хазарта взема разрушителни размери. Само през последната година в моята лична практика имам 17 човека с хазартна зависимост и с тях работата е много трудна", разказа д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" (Курило). По думите ѝ има значителен ръст на хората, страдащи от тази тежка зависимост, която е "интимно" свързана с наркотиците. Сред засегнатите има много подрастващи, както и хора с всякакъв социален статус - не само бедни, но и богати.

По време на дебата възникна спор по повод изказване на представителите на хазартната индустрия, че средният залог за спортно събитие в България бил 10 лв., а на игрален автомат - 1 лв., и че никой не залагал апартамента си, за да играе хазарт. Това вбеси представителите на родителските асоциации, които казаха, че "не ядат доматите с колците" и поканиха хазартните оператори да посетят 10 кризисни центъра за деца, за да видят с очите си бездомни деца на родители, които са продали жилищата си, за да играят хазарт.