Хендрик Зитих: За да имаш качествена журналистика, трябва да я поискаш

Свободата на медиите е един от най-важните елементи на демокрацията, а в България ситуацията е тежка и се наблюдава симбиоза между политика и медии. Това казва в интервю за Mediapool директорът на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитих. По думите му всеки журналист трябва да осъзнава ролята, която има в обществото, но освен това и самото общество трябва да има съзнание за това, че медиите трябва да са свободни. Това важи и за политиците, които, за съжаление, говорят с презрение и неуважение за журналистите, посочва той.

Господин Зитих, България се е "бетонирала" в дъното на класацията на "Репортери без граници" по свобода на медиите в ЕС. Неефективната съдебна система и корупцията са посочени като ключови пречки пред свободата на словото. Контролът на олигарси и политици върху медиите също е основен проблем, а като пример за монополизиране на пазара е посочена концентрацията на медии в ръцете на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. Какъв е вашият прочит на ситуацията?

Медийната ситуация в България, от гледна точка на моя опит и от перспективата на германската медийна система, е тежка. Знаете за 111-ото място, последно в класацията от държавите в ЕС. Това положение през последните години не само че не се подобри, но и се влоши. И това е много тъжна ситуация за държава-членка на ЕС.

За голямо съжаление България не е изолиран случай. Положението на държавите в Югоизточна Европа е подобно.

Всяка една демократична институция в България би трябвало да има интерес и мотивация да подобри мястото на страната в тази класация. Тук отварям малка скоба – целта на нашата Медийна програма е да подпомага работата на журналистите и медиите. Така че ние с удоволствие бихме ви помогнали и дали нашата подкрепа за свободата на медиите.

Мисля, че всеки демократ би трябвало да е наясно, че свободата на медиите е един от най-важните елементи на всяка една демокрация.

Само след няколко седмици изтича срокът, който българският парламент постави на правителството, за да изготви "план за развитието на медийната среда" у нас. Според Вас има ли как подобна тактика за справяне с проблема да работи?

Това поне е знак и лъч на надежда, защото очевидно тежката ситуация на медиите в България е разпозната като проблем и в политическите среди. Медийният ландшафт не може да се разглежда отделно от обществото. И затова ситуацията в другите държави от Югоизточна Европа също е подобна, защото те преживяват преход от комунистическа система към демокрация. Проблемът с пресата е проблем на цялото общество, защото то трябва да развие съзнанието, че има нужда от свободни медии.

Скептик съм, когато има симбиоза между политика и журналистика. Понеже политиците задават ориентацията на цялото общество, ми се струва, че би било добре, ако политическите среди развият сериозна мотивация за работа по свободата на медиите.

Значи виждате симбиоза между политика и медии в България?

Да, за съжаление. И това е принципен проблем в цяла Югоизточна Европа. Нашата Медийна програма наблюдава ситуацията в общо 10 държави. Това смесване между медии, олигарси и политика прави медийната ситуация наистина тежка.

По принцип би било добре, ако инвеститорът има съзнанието за това, че медията трябва да е свободна. Например в САЩ с Джеф Безос, собственикът на "Амазон", който купи "Вашингтон пост". Той инвестира, важно е да има инвестиции в медиите, но оставя свобода на журналистите. Този модел е добър, защото глобално погледнато специално печатните медии имат икономически и финансов проблем.

Как обаче би трябвало да стоят нещата при обществените медии специално за тези страни, в които виждате симбиоза между политика и медии?

Това е специален случай. Аз съм голям фен на обществените медии. Работил съм 15 години за обществени медии в Германия. И обществените радио и телевизия, така както ги познавам в Германия, са много важна част от демокрацията, ако могат да работят независимо и са добре финансирани.

През последните години настъпиха сериозни сътресения в обществените медии. БНТ е в практически фалит и директорът ѝ предлага законови промени, чрез които телевизията да получава повече пари от държавата, като се откаже напълно от търговска реклама. Същото би се приложило и спрямо БНР. Според Вас това ли е правилният подход за стабилизиране на обществените медии?

Дискусията за финансирането на обществените медии тече в цяла Европа, включително в Германия. Ако искаме напълно независими обществени медии, правилният модел би бил този за финансиране само от такси, защото по този начин обществените медии ще бъдат говорител на онези, които плащат таксите. За целта обаче хората, които плащат таксите, трябва да имат разбирането, че обществените медии са важни.

Миналата година направихме една анкета в цяла Югоизточна Европа и 2/3 от запитаните ползватели на медии казаха, че обществените радио и телевизия са много важна част от демократичното общество. В България така мислят 80% от анкетираните. Едновременно с това обаче моделът на финансиране чрез такси намира най-малко одобрение, тоест много малко хора са готови да плащат за тези медии. След като е налице съзнанието за това, че ни трябват свободни, добре финансирани обществени медии, трябва да се намери някакъв начин това да се осигури. Тези медии трябва да са източник на обективна, сериозна и надежда информация, особено на фона на фалшивите новини.

Ако не може да се наложи моделът на финансиране с такси, трябва да се наложи друг. По принцип няма нищо лошо в това обществените медии да се финансират от държавния бюджет. Има много държави в Европа, в които е така. Ако се избере този модел, на първо място трябва в закона да се запише, че финансирането е константно, а не да се променя всяка година. Трябва и законово да се гарантира, че нито един политик няма да упражнява влияние върху медиите.

Друг аспект на политическото влияние е изборът на надзорни съвети, чийто състав се избира от политическа страна. Тук искам да направя една препратка към германския модел. Ние също имаме Съвет за радио и телевизия, той избира директорите на обществените медии и определя бюджетите, но не упражнява контрол над съдържанието. В Германия този съвет на практика представлява огледало на обществото. Малко е сложно – той има повече от 30 членове, които се номинират и избират от значими обществени групи.

Как се определя кои са тези групи?

Има закон, в който са определени. Тези групи са различни в зависимост за коя медия става дума. Ще ви дам няколко примера. Партиите също са сред тези групи, но законодателят в Германия преди няколко години определи, че те могат да заемат най-много 30% от Съвета за радио и телевизия. Други организации са сдружението на предприемачите, младежки организации, спортни и еко организации, църквата, организации на хората с увреждания, и т.н., които сами избират своите представители.

В този голям състав се провежда дебатът и по този начин не може да се упражнява политическо влияние. Така няма как медиите да се превърнат в маша в ръцете на политиците, както, за съжаление, наблюдаваме тук.

Миналата година БНР беше разтърсено от скандал – опитен дългогодишен независим журналист да бъде свален от ефир и замлъкване на програма "Хоризонт". Журналисти свидетелстваха за оказан натиск от страна на тогавашния директор. Въпреки острата реакция на международни организации, както и на Медийната програма на фондация "Аденауер", кризата в БНР не стана повод за сериозен политически дебат по темата са свободата на медиите. Защо според Вас?

Следяхме този скандал. Беше много странен скандал. И поне доколкото знам и съм информиран, там за първи път стана ясно и очевидно как е упражняван натиск.

Вие ме попитахте защо това не е предизвикало дебат. Аз мисля, че все пак станалото показа някои неща. Положителното в този скандал беше солидарността, която проявиха всички журналисти от БНР. А също така помня, че в тяхна подкрепа пред сградата на радиото имаше много хора. Имаше и един друг аспект – генералният директор беше освободен и бе избран нов. И аз желая на новия директор много успех, за да може да се запази тази свобода. За мен, като бивш журналист, БНР е една от малкото останали светли точки по отношение на медийната среда. Много се надявам това да не се промени.

Но много ми се иска да започне обществена дискусия по отношение на свободата на медиите, да се промени съзнанието на обществото.

Как може да бъде гарантирана медийната независимост според Вас?

Това е голяма тема. Първото е общественото съзнание за това, че медиите трябва да са свободни. Това мислене трябва да е налице и в политическите кръгове.

За съжаление непрекъснато ставаме свидетели на един проблем, който не е типичен само за Югоизточна Европа, но и за целия свят – политиците говорят с презрение и неуважение за журналистите. Така и създават атмосфера, в която се намалява доверието към журналистите и тяхната работа. Например, и за съжаление, това се наблюдава в САЩ и създава отровна среда.

Към това се прибавя и ситуацията със социалните медии – нова, но важна тема. В социалните медии на практика се подхранва тази отровна атмосфера.

Как обаче това може да се промени? Трябва да е налице съзнание, че има нужда от качествена журналистика. И това трябва да е налице сред политиците, но и сред журналистите. Защото журналистиката е занаят и то сериозен, който трябва да се изучи. Всеки журналист трябва да осъзнава ролята, която има в обществото. В Германия има едно мото, което научава всеки млад журналист - "Журналистът отразява нещата такива, каквито са". Без да се поддава на влияние от страна на издателя. И част от това обективно отразяване е да бъдат зададени въпроси, да се проучи мнението на всички, за да може читателят или зрителят сам да си създаде мнение.

Друг проблем, който наблюдавам в цяла Югоизточна Европа, са тежките условия, в които работят журналистите. Имам предвид ниско заплащане и лоши трудови договори. А ако е налице съзнанието, че журналистите изпълняват важна задача, трябва да им се осигури добро заплащане. Въпреки че знаем, че много медии са в затруднено финансово положение и нямат достатъчно средства.

Споменахте за пренебрежителното отношение на политиците към журналистите. Какво показва фактът, че в България политици си позволяват да се обръщат към журналисти с думи като "мисирки"?

Мога само да отправя още един апел към демократичните сили – да осъзнаят и да се концентрират върху това кои са елементите на едно демократично общество и колко е важна демокрацията.

Задачата да се създаде свободна медийна среда, е задача на всички. Част от създаването на тази среда е образованието на журналистите. Те трябва да бъдат образовани и обучени добре. Ние работим по този въпрос – имаме сътрудничество със Софийския университет. Два пъти годишно, през пролетта и през есента, Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" ще покани водещи германски журналисти, които да предадат своя опит.