Хибридна България

Тони Николов

Констатацията, че днес нищо не е такова, каквото изглежда, дори да е банално правдива, носи съмнително утешение. А и оставя повече от горчив привкус, съотнесена не с някакъв личен избор или проблем, а с бъдещето на страната ни, която след броени дни прави крачка в неизвестното.

От една страна, всичко е сякаш "безпощадно ясно": новият президент ще назначи ново служебно правителство, след което отиваме на нови парламентарни избори. "Суверенът", както обича да повтаря един гологлав шоумен, ще се произнесе и толкоз. Какво тук значат разни безпокойства? Че и защо да витаят такива?

Витаят, защото единствената теза, повтаряна като мантра от политическия новобранец Румен Радев в пестеливите му кандидат-президентски изяви (ако пропуснем говоренето за руските флагове над Крим и приземените МИГ-ове) беше: трябва рестарт на системата. И тъй като подобен "рестарт", каквото и да означава това, е невъзможен след изборите, когато ще встъпи в длъжност новото българско правителство, остава да се пробва преди, тъкмо в този отрязък от време, когато цялата власт по конституция е в ръцете на новия държавен глава.

Тук вече усещам как някои снизходително се усмихват, сещайки се, че най-спряганото име за служебен премиер е това на проф. Огнян Герджиков, чийто вид принципно изключва всеки старт, камо ли рестарт.

Може и тъй да е. А пък и нали така се печелят президентски избори, сигурно ще си рекат други: с празни заявления и обещания, как другояче. С патерицата на някоя политическа сила (в случая БСП), е, може и с някоя "кобра на Пугачов", с лакърдии за доброто старо (комунистическо) време, когато курсантът Р. Р. е бил делегат на последния конгрес на БКП, с фантазии за необятните руски пазари, или пък със съвременни приказки за корупцията: как румънците я пребориха, че ние ли…

А после всичко си идва на мястото. Афишите излиняват по стените, билбордовете се сменят, а всичко изречено и заявено остава да витае нейде из небесата, достъпни само за летците, но не и за наивните гласоподаватели. Който е луд, да се рови из интернет.

И най-невероятното в случая не би трябвало да е, че някой е изговорил едни ли други думи, а че толкова много хора са му повярвали.

Любопитно нещо е политиката с кръстоската си между истини, полуистини и откровени неистини. По-старите поколения наричаха такива кръстоски "мичуринска работа", по името на сталинския селекционер Мичурин. На негово име навремето бе кръстено и черноморското ни градче Царево, а за Мичурин се носеха вицове как паднал от тиквата, дето кръстосал с ябълково дърво, и си счупил крака. Може и да беше крушово дърво с ягода, не съм съвсем сигурен.

Но както виждате, за да съм в "коловоза" на новата ориентация на страната, се позовавам само на съветски източници. Не цитирам нито Пруст, нито Кафка (макар че "Преображението" на последния комай крие горчива алюзия за днешна България). Не се позовавам даже на Ромен Гари, френски летец и писател, преведен от началника на кабинета на новия президент, който току-виж, след седмица-две, бъде провъзгласен за любимия автор на г-н Румен Радев. 

Ала да изчакаме. Щото българската история помни един рестарт от средата на ХХ в., заради който на човек му се отщява да се шегува. Пък може по-сетне да взема да напиша нещо за романа на Ромен Гари "Европа", чийто герой презира Историята, тези "миши екскременти", както впрочем и целия свят.

Сега, в настоящата ситуация, даже гледам да избягвам термини като  "хибриди" или "хибридност" и предпочитам да говоря за "кръстоски". Да не вземе някой да си помисли нещо друго.

И тъй, нека се върнем към "кръстоските" в политиката. Онова, което се очерта след изборите в България и програмната реч на новоизбрания президент, силно напомня на една "мичуринска работа", описана в романа на Владимир Войнович за храбрия войник Иван Чонкин, съветска версия на храбрия войник Швейк. Ако не сте го чели, струва си да го прочетете, той казва много и за манталитета на соцавиацията, ама не това е най-главното.

В случая имам предвид историята на селекционера-болшевик Кузма Гладишев, който се измъчвал от един-единствен проблем: защо доматът расте нависоко, а картофът е само грудка? Не е ли възможно обратното? За целта селекционерът Гладишев решава да създаде кръстоска на картофо-домат, който да коригира природата – картофите да са отгоре (и да се берат лесно), а доматът да зрее отдолу (като се бере по-трудно). Е, вярно, създаденият от него кръстосан разсад не давал конкретен плод, но пък защо да не се пробва и, което е още по-забележителното, той си имал име – ПЪКС, което разшифровано означава ни повече, ни по-малко Път към Социализма.

Та нещо от този ПЪКС почна да ми се мержелее пред очите, като гледам и слушам какво ни се приказва. Сякаш отново начеват мичурински опити на родна почва. Нищо че няма яснота по плодовете на начинанието – дали корените на "справедливостта" да са отгоре, а тези на "солидарността" – отдолу, както общо взето посочи в речта си новият президент, или да е обратното.

Я колко "справедливи Българии" вече сме ашладисали, та няколко "солидарни Българии" ли ще ни се опрат? ПЪКС отвсякъде, гарниран със сричане на трафарети за "многоликия народ с 1300 години история". И не "съдбата, а честта да си българин“.

И ако нещо следва да ни вълнува в подобна ситуация, то е не толкова свързано със симетрията или асиметрията на лявото ни полукълбо, а с опасността от политически инсулт.

А инак неслучайно "хибрид" (ако се престраша да използвам това понятие), е една от думите на 2016 г. не само у нас, но и в цял свят.

"Хибрид" се превърна в прилагателно, което с лека ръка се отнася към всяко съществително. Хибридна кола, хибридна храна, хибридна технология, хибридна наука, хибриден морал и хибридна политика.

Ала какво добавя това към вече познатото?

Че онова, което не е, е?

Че онова, което е, не е?

Защо всичко започва да се хибридизира, обаче е прелюбопитен въпрос.

Вероятно най-простият отговор би бил следният: хората искат това.

Ала наистина ли го искат?

Искат ли "хибридна" държава, с "хибридно" управление, в което всичко да е "нито-нито", за да не е ясно какво е?

Искат ли "хибриден" държавен глава, кръстоска на соцминало с настоящето, живковско "снишаване", "хибрид" между чушкопек и "Москвич"?

Или искат нещо друго. Доколкото животът е само един и би било жалко да се проспи "хибридно".

Въпрос, отдавна формулиран в тефтерчето на един велик българин.

Народе????

*Анализа е публикуван на "Портал Култура"

Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?