Хибридните въпроси на Радев

Опитвайки да се противопостави на решението България да помогне за отбраната на Украйна, президентът Румен Радев допусна във вторник страната ни да бъде нападната от Русия и повдигна въпроса кой и как ще пази България. Така той отново разви тезата, че България ще се въвлече във войната, ако изпрати оръжия, която просто не е вярна.

Вече 28 страни от 30 в НАТО изпратиха военна помощ за Украйна и нито една от тях не смята, че е влязла във война с Русия, защото според международното право оказването на подкрепа на страната жертва не може да се смята за въвличане в конфликта.

Радев, БСП, "Възраждане" и доскорошният секретар на президента и бивш военен министър Стефан Янев систематично налагат и виждането, че България не трябва "да дразни" по-никакъв начин Русия, за да не пострада под някаква форма, като в сряда Радев стигна най-далеч и заговори за пряка руска атака, на която страната не може да се противопостави, а и реално нямала на кого да разчита.

Освен това той продължи с провокациите към правителството, като предизвика лидерката на БСП да не бяга от отговорност и да напусне коалицията, ако България се присъедини към партньорите си в НАТО и ЕС и помогне на нападнатата от Путин Украйна.

В сряда Радев изиска отговори на няколко въпроса от тези, които ще вземат решение за изпращането на военна помощ на Украйна:

Какво е състоянието на противовъздушната ни отбрана от Дуранкулак до София - има ли нещо, което да пази небето над този периметър?

Какво е състоянието на българската авиация – отчита ли се това?

Докога нашите съюзници ще бъдат тук и ще участват ли други партньори в споделената охрана на въздушното ни пространство след приключването на ангажимента на нидерланските ВВС?

Какво е състоянието на радарната ни система, която трябва да следи въздушното ни пространство?

Знаят ли, съгласно плановете на НАТО за степенуван отговор, какви са сроковете и процеса на генериране на сили, които трябва да дойдат тук? Знаят ли как се генерират тези сили, кога ще бъдат тук и какъв ще бъде техния капацитет?

Бедстващото положение на българската армия е известно на всички, въпреки че с въпросите си Румен Радев повдигна някои теми, които според класификацията на военното министерство може и да са тайна.

България е член на НАТО от 2004 година и разчита на колективната отбрана, както и другите страни членки. Вземайки предвид дефицитите в армията си, България трябва скоростно да засили отбранителния си потенциал с всички възможни сили на съюзниците, но страната месеци наред бе затънала в дебата дали да приеме "чужди" сили на нейна територия, а сега на преден план излиза темата дали разполагането на съюзнически оръжия у нас, ще се приеме като провокация от руския президент Владимир Путин или от руската посланичка Елеонора Митрофанова.

Основен защитник на тезата, че България трябва и може да се пази сама бе новият партиен лидер и доскорошен военен министър Стефан Янев, който бе отстранен от правителството след серия проруски позиции.

Радев обаче работи в същата посока, макар и доста по-внимателно от бившия си секретар Стефан Янев.

По-рано тази година президентът призова България да пази въздушното си пространство сама - със собствени самолети и български пилоти, въпреки че е наясно, че това на практика е невъзможно. В синхрон с него от БСП официално се обявиха срещу разполагането на изтребители F-35 на Нидерландия в България, което е най-малкото неразумно.

А сега Радев намеква, че съюзниците могат да спрат да помагат за охраната на българското небе.

Призивите за стягане на армията са актуални от десетилетия, но изчерпването на отбраната на страната само с националните възможности, разколебава доверието в НАТО и работи за разделението на обществото.

Освен това дори България да имаше адекватна бойна авиация и друго модерно въоръжение, тя отново би разчитала на съюзниците от НАТО.

В последните месеци Радев напомни за проруските си позиции след агресията в Крим, а сега съвсем свали маската на умерен лидер на страна членка на НАТО и мина в открито настъпление, залагайки на повечето опорки на Кремъл, генерирайки страх и недоверие в ЕС и НАТО.

Затова поведението на управляващото мнозинство в парламента, където ще се гласува военната помощ за Украйна, ще е ключов индикатор за ценностното развитие на България, умението ѝ да неутрализира хибридни атаки и за осъзнатата ѝ принадлежността ѝ към ЕС и НАТО.