Хиляди посетиха храмовете на Голяма Богородица

Патриарх Неофит: Бог ще даде възможност да се изгладят трудностите.

Сн. БГНЕС

На 15 август Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Денят е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Българският патриарх Неофит отслужи празнична Света литургия в Троянския манастир. Той призова да обичаме Света Богородица и да следваме нейния добър пример, да живеем достойно.

Запитан какво е неговото послание в днешните времена на бури и катаклизми, патриарх Неофит отговори: "Бог ще даде възможност да се изгладят трудностите".

Хиляди миряни и духовници от цялата страна се стекоха в Троянския манастир "Успение Богородично" на храмовия му празник, за да се поклонят пред чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица и да участват в богослужението.

Веднага след Светата литургия, оглавена от патриарх Неофит, започва лития с чудотворната икона от храма до мястото на първото чудо извършено от иконата.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни".

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио. Тъй като от гръцки Панагия - пресвета, е синоним на Богородица, днес празнуват и всички с името Панайот, Преслав, Преслава.

Още от Общество