Хиляди заразени ще останат без право на глас

Хиляди заразени с коронавирус се оказват в абсолютна невъзможност да гласуват. Срокът за подаване на заявления за мобилни урни, предназначени да обслужват поставените под карантина, изтече на 31 март. Това означава, че всички с положителни тестове в трите дни до изборите няма как да упражнят правото си на глас, дори да искат. Ако се съди по регистрираните през последните дни по 4-5 хил. нови случая, става дума за поне 15 хил. души. Към тях обаче се прибавят и близките им, които също се поставят под задължителна изолация, т.е. бройката нараства неимоверно.

Единственият начин тези хора да гласуват, е да нарушат карантината си. От това може да има сериозни последствия – прокурорско разследване и, в най-добрия случай, условна присъда и глоба. В същото време гласуването у нас продължава да е задължително, макар наказанието за негласуване (заличаване от списъците с избриатели) да беше отменено.

Това трябва да бъде ясно

Нито от здравното министерство, нито от ЦИК имат желание да решат този проблем. Говорителят на комисията Димитър Димитров обясни, че отдавна е заявил, че тези хора няма да могат да гласуват.

"Хората, които са карантинирани днес, утре и в деня на изборите, просто няма да могат да гласуват. Това трябва да бъде ясно", каза той в четвъртък.

По-рано главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев даде да се разбере, че няма да се занимава с този въпрос. Според него ангажиментът на здравните власти се изчерпва с дадените указания за провеждане на изборите и осигуряването на предпазни средства и дезинфектанти за избирателните комисии.

"Въпросът, който поставяте, изобщо не е от компетенциите на министерство на здравеопазването. Той е юридически, конституционен. Когато е определена дата 31 март е много ясно, че след нея не може да подавате", заяви Кунчев.

Проблемът не е само с хората, дали позитивен тест непосредствено преди изборите. Тези, които са карантинирани на адрес, различен от постоянния и настоящия, също няма да могат да гласуват. За да упражнят правото си те е трябвало да подадат заявления до 20 март. Нелогичността на това изискване бе призната и от самия Димитров.

"Въпреки че карантинираните към 20 няма как да знаят дали ще бъдат карантинирани. Няма как бъде реализирано тяхно заявление, за да бъдат обслужени с мобилна урна", каза говорителят на ЦИК.

Има и друг проблем – самите екипи, обикалящи с мобилни урни, не са формирани. По закон техните членове трябва да бъдат посочени от политическите партии. И Кунчев, и Димитров обаче заявиха, че партиите не са особено активни по тази линия. Имало е заявления от доброволци, които са поискали да се включат, но за това има законови пречки.

Обезщетение

На практика единственият начин поставен под карантина да гласува е да наруши закона. Другият вариант е да заведе дело срещу държавата.

Пред Mediapool известният правозащитник адвокат Михаил Екимджиев обясни, че това може да се направи както пред български съд, така и пред Европейския съд по правата на човека в зависимост от казуса. Според него има и случаи, в които на хора е отказано да гласуват в мобилни урни, защото имало твърде много желаещи.

"В тази ситуация, която изглежад най-чиста, трудно държавата в лицето на ЦИК и общините, които отговарят за организацията на изборите, биха могли да твърдят някакъв форсмажор. Все пак тези промени в Изборния кодекс бяха направени в условията на пандемия, когато държавата имаше известен опит какво означава поставяне под карантина, можеха да се предвидят проблемите", заяви той.

В тези случаи ще може да се водят успешно дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, каза Екимджиев.

По-сложен е въпросът с хората, които подават заявления след крайния срок, т.е. след 31 март. Тях формално законът не ги пази.

"Хипотетично те биха могли да подадат директно жалба пред ЕСПЧ, защото правото на участие в избори е въздигнато като едно от основните права на гражданите, но ще трябва да се доказва, че въпреки, че българският закон не е задължавал местните власти, те е трябвало да проявят допълнители усилия и в рамките на тези три дни да осигурят на максимален брой граждани възможността да упражнят правото си на глас. Ще се преценява дали въпреки че законът не гарантира това право, властите са положили добронамерени усилия", обясни Екимджиев.

"От една страна държавата ни задължава да гласуваме, от друга не ни дава обективна възможност за това, ние трябва да нарушим закон, за да гласуваме, да изложим на риск живота и здравето на други хора, за да спазим задължението си по Изборния кодекс", допълни той.

Дали ще мога да гласувам?

Дори човек да се опита да изпълни всички стъпки по гласуване с мобилна урна и да е спазил сроковете, това може да се окаже истинско предизвикателство. Блогърът и общински съветник в София Иво Божков разказа във фейсбук, че е дал положителен тест за коронаивирус часове пред крайния срок на 31 март. Наложило му се да си направи ново изследване в лаборатория, защото му трябва официален резултат.

След това започнала битката с подаване на заявление.

"След окрадените 2 милиарда за дигитализация под егидата на Дончев, единственото, което намерих, беше бланка в pdf форматче, която не можех разбира се да попълня директно, а такава, която трябва да принтна, да попълня, да снимам... И тъй като нямам принтер в къщи, трябваше да пратя човек да го стори, защото яростта ми надделя над поредната бариера да гласувам. Успях да пратя въпросния мейл със снимка на попълнената бланка. Дали ще мога да гласувам, ще разбера идните дни", написа той.