Химерата свободен телекомуникационен пазар

Много скоро, новата нормативна уредба в областта на телекомуникациите ще бъде приета – сега действащият Закон за далекосъобщенията (ЗД) ще бъде заменен от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Дали това обаче ще има положителна роля за развитието на пазара?

Освен промяната на името, въвеждането на някои излъскани и/или неясни термини, като например “ефективна конкуренция” и промяна в структурата, новият закон предвижда и някои качествени изменения. Предвидено е премахване на лицензионните режими, засилване функциите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), нова уредба на процедурата за определяне пазарите на електронни съобщителни услуги с цел тяхното последващо анализиране, както и регулиране ex-ante. Наред с това се засилва ролята на Комисията за защита на конкуренцията като консултативен орган (и в известен смисъл втори регулатор)( Предвижда се и взаимодействие с националните регулаторни органи на държавите членки и с Европейската комисия.

Както обикновено, така и тук, мотивите към законопроекта не разглеждат евентуалния ефект от предвидените изменения, нито дават някаква престава защо се предприемат едни или други корекции. Освен наличието на стандартното параван-обяснение “Проектът ... е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България по преговорния процес за присъединяването на страната към Европейския съюз“, няма дори и загатване за икономически резултат и очаквания.

Стъпка в посока либерализацията на пазара е възможността електронните съобщения да се извършват свободно и издаването на разрешение, ако се изисква използването на ограничен ресурс (радиочестотен спектър, номера, геостационарна орбита). За съжаление обаче, изглежда, че това е единственото положително нещо.

КРС и в момента разполага с голяма власт за влияние върху пазара. Комисията може да определи всеки обществен оператор за такъв със значително въздействие върху пазара, когато той притежава пазарен дял равен или по-висок от 25%. В същото време регулаторът може да даде същото определение и за оператори с пазарен дял под 25%, т.е. теоретично всички, обосновавайки се със способността на дадения оператор да оказва влияние върху пазара, д достъпа му до финансови ресурси и опит и степента на влиянието му върху достъпа до крайните потребители.

“Обикновените” и “значителните” оператори”

Съвсем друг е въпросът доколко е обосновано делението на операторите на “обикновени” и със значително въздействие на пазара, тъй като квалификацията е свързана с редица задължения.Сред тях е контролът на цените, предоставяне на универсална телефонна услуга и други и като цяло поставя съответния оператор в неравностойно положение. В представите на регулатора, а явно и на повечето законодатели, очевидно се е загнездила представата, че пазарен дял над определено ниво е опасен и монополите са всекидневие.

При наличие на свободна конкуренция обаче, освен ако държавата не създаде монопол или покровителства монополно положение (в най-голямата част от случаите отново създадено от държавата), това не може да се случи. И ако по случайност нещо подобно се случи, то това би било резултат от пазарния процес и избора на потребителите (нека се замислят поддръжниците идеята за съществуването на монополи каква операционна система използват – Windows на Microsoft или друга и защо).

С приемането на новия закон делението на операторите на “добри” и “лоши” не само, че няма да отпадне, а свободата на Комисията в определянето им ще стане още по-голяма: пазарният дял вече няма дори да бъде директен критерий, а ще бъде заместен от неясна методика и преценка на Комисията за “ефективността” на пазара и положението на всеки един от участниците.

Изкуствена сегментация на пазара

Фундаментална грешка на сегашното (както е ясно вече и на бъдещото) законодателство е отношението на телекомуникационния пазар от гледна точка на неговата сегментация. Днес, предвид развитието на някои технологии, вече е напълно неправилно пазарът на фиксирани и мобилни гласови услуги да бъде разглеждан поотделно, тъй като те са напълно заменяеми със сравнимо качество услуги. В известен смисъл това важи и за преноса на данни предвид появата на платформи за пренос на глас в реално време като Skype например.

В следствие на изкуственото раздробяване на пазара, чисто математически, всеки оператор получава по-висок дял от даден пазарен сегмент, отколкото е реално, ако пазарът се разглежда в неговата цялост, както е логично и оправдано. Като резултат, възможностите на комисията за налагане на специфични изисквания и контрол нарастват неимоверно. С приемането на новия закон, изкуствената сегментация на пазара ще се задълбочи.

Приемането на ЗЕС, с изключение на единствената стъпка в посока либерализация – отпадане на лицензирането – ще затегне контрола, съответно ще ограничи възможностите за развитие на свободен телекомуникационен пазар.

Законодателят (и българският и европейският) отново е подвластен на остарели и фундаментално неправилни догми за икономиката и пазара и не прави и най-малките усилия да проследи здравата, но в същото време много проста икономическа логика, че пазарът е саморегулираща се система, инвестициите в инфраструктура, в т.ч. телекомуникационна, трябва да имат съответната възвръщаемост, както и че задължавайки определени оператори за отдаване на линии под наем и предоставяне на необвързан достъп, водят единствено до по-малко инвестиции в сектора.

Още от Бизнес